Психологическите пластове в поведението на крадците

1
ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ПЛАСТОВЕ В КРИМИНОЛОГИЧНО -
КРИМИНАЛИСТИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ПОВЕДЕНИЕТО НА
КРАДЦИТЕ

Маджаров Емил
извънреден доц., д-р – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - Министерство на
правосъдието

В доклада са представени основни криминологично-криминалистични интерпретации на
криминалната активност на крадците, в психологически контекст. Те се отнасят до разбирането за
тяхната агресивност, ценности, отношение към риска, толерантността към стрес и психопатическите
отклонения при тази категория правонарушители. Специално внимание се отделя на анализа на
користната мотивация при крадците.

The report presents basic criminological and criminalistic interpretations of the criminal activity of thefts in
their psychological context. These refer to the understanding of the aggressiveness, values, attitude to risk,
tolerance to stress and psychopathic disorders with this category of offenders. Special attention has been
devoted to the acquisitive motivation with the thefts.


Кражбите имат широко разпространение при функционирането на различни
обществени формации. Те са съществена част от класическата користна престъпност и
“...водят началото си от най-дълбока древност, когато са възникнали собственическите
отношения между хората, трайно се е утвърдило правото на собственост и
разграничението на материалните блага на “свои” и “чужди”. /1, 9203/ От този период
нататък кражбите съпътстват всички общества и са реална опасност за “...обществените
отношения в сферата на собствеността – при упражняване от хората на правото им на
владеене, ползуване и разпореждане със своето имущество.” /1, 321/.
В България от началото на ХХ век до края на Втората световна война кражбите
имат устойчиво и значимо присъствие в цялостната структура на користната престъпност.
“При социалистическия режим на управление ...най-широко разпространение имат
кражбите на лично и обществено имущество.” /1, 321/ С основание Й.Айдаров отбелязва,
че “ и понастоящем кражбите ... са норма на поведение и начин на живот на десетки
хиляди хора.” /1, 324/ Това показва, че кражбите са едни от най-масовите престъпни
деяния, които определят значителна част от качествените и количествени параметри на
съвременната криминална престъпност. Този факт, както и невисоката разкриваемост на
кражбите и големия процент на рецидива при тях правят особено актуален проблема за
задълбоченото проучване на личностно-психологическите специфики на извършителите
им. В тази връзка са особено ценни криминологичните обобщения за користната
престъпност, която включва и кражбите. В тях се съдържат важни индикатори на
личностните характеристики на съвременните извършители на кражби, които в
определена степен кореспондират с универсалните психически феномени, присъщи за
този вид правонарушители.
От направените криминологични анализи могат да бъдат изведени следните
постановки, които имат и съответното психологическо съдържание:
“... насилието, бруталността и арогантността имат трайно присъствие при много от
користно-присвоителни престъпления.
...налице е тенденция на увеличаване на груповото и организирано извършване на
тежки користни посегателства...
...Масово явление е участието на деца (предимно от цигански произход) в
извършването на кражби..., което е вече нормоповедение и професия за много деца.” /1,
331/.

2
Бруталната агресивност и арогантността при извършителите на кражби произтичат
от значителната пауперизация, маргинализация и стагнация на значителни обществени
слоеве, които се намират в състояние на екзистенциална безпътица. Произхождащият от
тях правонарушител “...се вижда унижен докрай, засрамен, че му е отнета социалната
идентичност на член на онези групи, които могат и имат.” /3,106/. Това го прави
отчужден и враждебен към социума, който според неговото разбиране го е отхвърлил и
пренебрегнал. Враждебността му се трансформира в агресия, която се насочва към
обсебване на имуществото на имащите. Така той придобива възможности, които го
изравняват в собствените му очи с другите хора, към чийто стандарт и начин на живот се
стреми.
Групирането и организирането при извършителите на кражби също може да се
интерпретира от психологически позиции. Е.Дюрхейм предлага аномията като конструкт
за характеризиране “...на състоянието на обществото, което се отличава със силна
вътрешна дезорганизация” /4, 85/ Присъщите за него симптоми на аномия могат да бъдат
отнесени към голяма част от извършителите на кражби. Те са “... отсъствие на цели в
живота, чувство за изолираност и самота, състояние на душевно безспокойство.” /4, 85/
Тези тенденции се снемат чрез обединението в групи и развитието на организирана
престъпна дейност. По такъв начин се компенсират дискомфортните преживявания на
участниците в престъпните групи, реализиращи кражби и същевременно се увеличава
ефективността на тяхната престъпна дейност.
Участието на деца в кражбите понижава риска от евентуални наказателни санкции,
но по този сценарий се осигурява тяхната устойчива криминална социализация. Децата
започват да възприемат кражбата като ценност, начин на съществуване и професионални
умения, гарантиращи както тяхното собствено оценяване, така и живота на семейството
им.
Трудовата активност на подобни малки работници “...не надхвърля усилията им по
подготовката и извършването на престъпления. Криминалната хроника е богата на
примери, свидетелстващи за използваната от крадците огромна психо-физическа енергия с
цел присвояване на чуждо имущество.” /1,336/ Систематичното участие в такъв род
престъпна дейност постепенно формира в децата усещане за безнаказаност, голяма
рискова готовност, авантюристични нагласи, изразен игрови мотив при осъществяване на
конкретните кражби и силни персонални защити, изключващи каквито и да било
виновностови преживявания.
Като мотив при осъществяване на кражбите криминолозите визират користта. Те са
склонни да я дефинират като “...психологическо състояние на извършителя, онова
невидимо и трудно установимо състояние, което “подтиква”, “движи” престъпника към
противоправно, а не към законосъобразно удовлетворяване на определени потребности.”
/2, 303/ Приведената дефиниция е опит за трансформация на един криминологичен
конструкт, който отразява реални феномени на езика на психологическия категориален
апарат, осигуряващ по-голяма операционализуемост на явлението и по-задълбоченото му
осмисляне. Едновременно с това в него се подчертава и задължителния наказателно-
правен аспект при трактовката на користта като мотив при кражбата. Той се състои в
определянето на користта като “...получаване на материална облага, изгода или друг
противоправен резултат, които не се дължат.” /2, 309/ В този смисъл користта се
презентира в такива личностни характеристики като “...алчността, нейното потребителско
отношение и нихилизъм към чуждата собственост, стремежите към охолен начин на
живот и паразитизъм.” /1,332/ Зад алчността, потребителските нагласи и паразитизма стои
обсебващия Аз на извършителя на кражби, който чрез акта на придобиването и
потребяването на чуждото имущество увеличава собствената си значимост и получава
възможности за хедонистично съществуване без да полага каквито и да било делови
усилия.

3
Според Й. Айдаров “...користта е елемент от насочеността на личността и лежи в
нейната мотивационна сфера. Користта отразява едностранчивост светогледно отношение
на личността към света и собствеността, подчертава страстта и стремежа у хората към
забогатяване, без оглед на техните възможности и за сметка на чужди права и на
моралните ценности в обществото. Користта се отнася към низшите мотиви, защото
изразява егоистичните стремежи на личността главно към материалните блага, нейната
алчност и сребролюбие, тесноиндивидуалистичните й потребности и интереси...”/1, 321/
Визираната криминологична интерпретация на користта е валидна за извършителите на
кражби и включва ценни психологически находки. Користта се интерпретира като
съставен елемент на личностната насоченост, определящ нейните потребности, мотиви и
интереси. Тя е свързана с прекомерния егоцентризъм, индивидуалистичност,
меркантилност и с дефицита от духовни интереси. Според Й.Айдаров користта на крадеца
може да се обясни и като следствие от неговия личностен примитивизъм и по-низш тип
мотивация, обвързана единствено с набавянето по неправомерен начин на материални
блага и тяхната консумация. Подобна интерпретация е напълно релевантна при
значителна част от извършителите на кражби, които отнемат “...най-различни вещи, пари,
ценности, ел.енергия, скъпоценности, икона, църковна утвар, културно-исторически
предмети, автомобили, селскостопанска продукция, животни, електрически и
телекомуникационни кабели и съоръжения, оръжие, машини и части от тях. “ /1, 325/
Й.Айдаров точно е фиксирал в своята трактовка за користта, че прекаления
индивидуализъм, егоизъм и страст към забогатяване неизбежно пораждат неадекватна
оценка за собствените възможности. Колкото по-неточна е тя, толкова по-големи са
персоналните аспирации за бързо обогатяване, враждебността към имащите хора, завистта
към тях и готовността при подходяща ситуация да се посегне към чуждата собственост.
Следователно користта може да се представи като мотивационна, съставляваща
при извършителите на кражби, която определя деформираното перцептиране на
собствените възможности, враждебните им нагласи към потенциалните жертви и
селективното търсене на подходящи ситуации за отнемане на пари, вещи и имущество.
В източниците по история на криминалистиката се съдържа важна информация за
личностните особености на извършителите на кражби, която може да бъде извлечена от
начина им на действие и известните за тях характерологични данни. Ще представим
описанието на един такъв случай.
“На 22 август 1911 г. парижките вестници развълнуват своите читатели със
съобщение, което в очите на много французи изглежда като национална катастрофа.
Вечерта, в понеделник на 21 август, от салона Каре в Лувъра изчезва световно известната
картина на Леонардо да Винчи “Мона Лиза”.
...Цялата френска полиция била поставена на крак, на всички граници и
пристанища бил установен строг контрол. Министърът на вътрешните работи,
генералният прокурор Лекув, началникът на полицията Лепен... пристигнали на
местопроизшествието... Картината, нарисувана върху дървена дъска, била снета от стената
заедно с рамката. Самата рамка лежала на страничната стълба, която се използвала само
от служители на Лувъра. Следователно, картината била извадена от рамката. Изглеждало
неправдоподобно, че крадецът успял да премине през музейната охрана и незабелязано да