Психологическо консултиране - Теми

Психологическо консултиране - 17 теми

1. Възникване и професионално обособяване на психологическото консултиране

Човекът като създание на природата се оказва твърде уязвим емоционално, а като създание на обществото – и социално. Има ситуации, когато човешките възможности за преодоляване, компенсиране и регулиране на психическите проблеми се изчерпват или се оказват недостатъчни, за да осигурят психическото равновесие на човека. Тогава той, воден от социалния си инстинкт или от опита, търси подкрепа от другите. Споделянето на болки, тревоги и страхове е първата спонтанно възникнала форма на търсене на психологическа помощ, която съществува днес и вероятно ще съществува, докато съществува и човекът. Така се появяват неформалните консултанти – обикновено житейски по-опитни хора, близки на човека. Значително по-късно в практиката на психологическата помощ се появяват т.нар. непрофесионални консултанти. Това са хора, които поради своята образованост, професия и статус в обществото се ползват с доверие и авторитет. Това са свещеници, учители и лекари, чийто професионални характеристики са тясно свързани с оказването на психологическо въздействие. Трябва да се отбележат и непрофесионалните и полупрофесионални опити на различните ясновидци, екстрасенси, астролози, гадатели и др., да оказват психологическа помощ и въздействие върху хора в нужда.
Бурното развитие на индустриалното производство и технологиите в началото на XX век изисква ново отношение към труда на човека с оглед на неговата пригодност към изискванията на различните професии. Така, през 1908 г. Фр. Парсънс основава първия център за професионално насочване, с което поставя началото на организираната консултативна практика. Професионалното консултиране дава и нове насоки в теорията и практиката на обособяващата се като отделна професия социална дейност. Промените в обществото довели до необходимост от промени в системата на образованието – въвежда се училищното консултиране и училищните психолози /1930г./. Решителен принос за обособяването на психологическото консултиране има Карл Роджърс при който пациентът се превръща в клиент в неговата клиентцентрирана терапия.
Към средата на ХХ век в терапевтичната практика бил натрупан достатъчен теоретичен и практически материал за обособяване на консултативната психология като самостоятелен дял на приложната психология. Това практически става през 1949 г. на проведената в Мичиганскя университет конференция на тема „Тренинг на психолози-консултанти”.
2. Същност и определение

Повече от половин век след професионалното си отделяне, психологическото консултиране няма единно и общовалидно определение. Съществуват множество определения, но всичките показват в различна степен известна разнопосочност и противоречивост. В този смисъл е обяснимо защо много съвременни теоретици не виждат ясна граница между психотерапията и психологическото консултиране. Повечето автори са единодушни, че при психотерапията обект на въздействие са хора с психопатологични проблеми или хора със сериозни интрапсихически затруднения, докато при консултирането обект са хора в психическа норма, които имат проблеми в сферата на емоциите, общуването и социалната компетентност. И при психотерапията и при консултиранета целите са в рамките на психологическата помощ, като ползват едни и същи теоретични модели и методики. Основно процесуално различие е необходимото време. Прието е, че за консултирането са достатъчни 5-6 срещи.
Брамър и Шосторм разграничават консултиранета и терапията като ги поставят на два прогивоположни полюса. На единия полюс е консултирането, което се занимана с решаването на ситуации, решавани на съзнателто ниво при здрави индивиди, а на другия психотерапията ангажирана с решавани на дълбинни проблеми на безсъзнателно ниво. Друг разграничителен белег е обстоятелството, че консултирането е изключително вербална форма на психологическа помощ, докато за разлика от него психотерапията включва редица методи и техники, които консултирането не прилага. В заключение може да се даде следното определение:
Консултирането е специализирана професионална дейност за психологическа помощ на клиенти без психически заболявания, с различни личностни или социално обусловени проблеми в емоционалната и поведенческата сфера, реализираща се по определена методика с тяхното съзнателно участие.

3. Структура на консултативния процес

Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влияние, при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цели, личностните им особености, условията и прилаганата методика. Всяко консултиране е насочено към въздействие върху личността в три направления:
Активиране и насочване;
Помощ и подкрепа;
Закрепване.
В теорията на психологическото консултиране има редица опити за създаване на общ универсален модел на консултативния процес, един от които е следният:
I етап е запознаване с клиента, с неговата потребност от помощ и договаряне на работното отношение.
II етап отразява създаването на консултативното отношение, което предполага искреност, доверие и отговорност.
III етап е етапът на диагностиката. Тук освен диагностичното интервю могат да се прилагат и специализирани тестови методики, както и събиране на информация от външни източници.
IV етап е поставяне на цели и определяне на подходи за тяхното постигане.
V етап е провеждането на консултативна работа, реализирането на необходимия брой консултации за постигане на целите.
VI етап е приключването на консултативното отношение. На този етап консултантът трябва да освободи клиента от зависимостта и да затвърди увереността му да решава проблемите си сам.
VII етап касае консултанта и се състои в самооценка на свършената работа. Консултантът трябва да си отговори на въпроса: има ли промяна у клиента и тя достатъчна ли е за подобряване на състоянието му?

4. Личността на консултанта

В психологическата помощ влиянието на личността на консултанта е голямо поради непосредствения контакт при консултирането, психологическия характер на дейността и по силатаа на самата процедура. Личността на консултанта е инструмент при консултирането. Консултантът трябва да притежава висок професионализъм и специални личностни качества.
а/ професионализъм
Професионализът включва следните елементи:
образование и квалификация.
владеене на различни методи и техники. Това помага на консултанта да намери специфичния метод за конкретния проблем.
умение да диференцира служебните от личните си отношения.
широка обща култура.
практически опит.
б/ личностни качества
Личностна уравновесеност /силна личност/; Автентичност; Самопознаване; Отговорност; Сензитивност; Висока нравственост; Емпатичност; Търпеливост; Наблюдателност; Интуиция; Гъвкавост; Харизматичност.

Неблагоприятни последици /опасности/ за личността на консултанта

Практикуването на психологическо консултиране може да доведе до някои неблагоприятни промени в личността на психолога. Продължителната емоционална натовареност, ежедневният сблъсък с проблемите на клиентите, при определени обстоятелства водят до:
повдигане прага на чувствителността като защитна реакция или просто привикване;
загуба на собствената идентичност и разтваряне не личността в личностите на клиентите;
прекалена отдаденост на професионалната работа за сметка на личния живот;
психически нарушения, т.нар. „подсъзнателна инфекция”;
синдром на прегарянето /burn out/ - феномен на пълно психическо и физическо изтощение.
клиническа насоченост, т.е. търсене на проблемното и нездравото у клиента.

5. Етически стандарти на психологическата помощ

Системата на етическите стандарти в прафесионално регламентираната психологическа помощ обхваща следните изведени от практиката въпроси:
I. Отговорност на консултанта
Прието е, че професионалният консултант отговаря за организацията, хода и резултатите от намесата. Ако клиентът се съпротивлява твърде много, не приема помощта, състоянието му се влошава, психологът етично е задължен да предприеме корективни действия:
обсъждане с клиента на проблемите;
консултиране с колеги и търсене на подходи за въздействие;
прекратяване на взаимодействието.
II. Подбор на клиентите
основното етическо изискване е психологът да не се антажира със случаи извън своята компетентност;
не се допуска ангажиране в случаи на близки и роднини;
неетично е клиентът да бъде принуждаван към терапия или помощ, която той не желае.
III. Информирано съгласие
- Психологът трябва да информира клиента относно целите, процедурите и евентуалните трудности. От своя страна клиентът трябва да даде своето устно или писмено съгласие.
IV. Отношения с клиента
да не се прекрачва границата на работното отношение;
да се спазва строга конфиденциалност.
V. Използвани методи
- изключват се непроверени методи, терапевтично малтретиране, сексуални манипулации и пр.
VI. Финансови отношения
предварително се определя цената на услугата;
етиката не допуска заплащане с труд или в натура.

6. Групово консултиране

Груповото консултиране е прилагане на консултативни и терапевтични методи спрямо специално подбрана група от хора. Груповото консултиране се различава от груповата психотерапия в следните три аспекта:
Състав на групите. В консултативните групи по правило се включват хора без психопатологични проблеми, здрави хора с възможности за личностен растеж и подобряване на социалните взаимодействия.
Целите. При груповото консултиране не се поставят цели, свързани с дълбока личностна промяна, а по-скоро с развитие уменията за общуване, подобряване на социалните умения и развитие на потенциали.
В подготовката и функциинте на водещите. Приема се, че при груповото консултиране водещите са подготвени повече в сферата на проблемите с нормалното развитие на жизнения цикъл, отколкото с отклоненията.

Груповото консултиране има следните предимства пред индивидуалното:
1. Човекът е социално животно и групата е неговата естествена среда.
2. Групата е микрокосмос, който отразява света на човека и през чиято призма се пречупват въздействията му.
3. Групата създава възможности за получаване на обратна връзка и подкрепа на другите членове, които имат сходни проблеми.
4. Групата способства за личностния ръст чрез саморазкриване и самоизследване.
5. В групата човекът може да бъде както участник, така и зрител.
6. Групата има висока ефективност.
7. Груповото консултиране е икономически по-изгодно от индивидуалното.

Цели на груповото консултиране:
постигане на откритост и честност с другите;
научаване на доверие в себе си и другите;
постигане на автентичност;
освобождаване от външните зависимости „трябва и длъжен”;
намаляване на страха от близост с другите;
разкриване на с