Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотрав

Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотравма,депресии,агресия,стрес

Страхът се явява ранно възникнала в онтогенезата емоционална реакция спрямо реална заплаха. За човека тя е свързана не само с физическото оцеляване,но и със запазването на моралния му престиж и моралната му същност. Известен е „сценичен страх“, “изпитен страх”, при които се отнася страх от загуба на престиж, авторитет и лоша себереализация. Във всички случаи страхът е свързан със загуба на нещо значимо за индивида, а най-значимото са все пак здравето и живота. Като реакция спрямо реална опасност има свои физични и психични корелати.
Както би трябвало да се очаква физичните параметри, свързани с по стари мозъчни структури, са сходни при човека и по-висшите животински видове. При съществуваща опасност,определени зони от мозъка - амигдала и хипоталамуса се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона - картизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физически реакции.
В една рудиментарна форма в някои прояви по време на страхови реакции, можем да разкрием останки от физиологични промени, загубили вече своя биологичен смисъл. Не напразно съществува изразът „Косата ми настръхна от страх“. Наистина не само се наблюдава,но се усеща и пилоерекцията. При човека тя вече няма физиологичен смисъл. Характерна е за някои животински видове, напр. котките. При тях по време на заплаха козината настръхва. Биолозите смятат, че чрез това обема на животното се увеличава и по-лесно може да сплаши врага.
Обикновено при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна моторна вцепененост(сепване). Следва вегетативна реакция, която зависи от силата на дразнителя,реактивността на индивида и степента на изразеност на възникналото страхово преживяване. Тя е свързана с редуциране и постъпване в кръвта на повишено количество адреналин, покачване на кръвна захар и т.н. Чрез вегенативната реакция всъщност организма се подготвя за действие. Сърдечната дейност и дишането се учестяват, кръвната циркулация се покачва, зениците се разшряват, мускулатурата се напряга, понякога до степен на треперене. При човека се прибавя и психичната способност за оценка на ситуацията. Тя обхваща както характера и опасността, така и оптималните форми за планирано и бързо реагиране с цел отбягване и преодоляване на опасността. Но тук отново се намесва междинното звено - качествата на личността. В зависимост от това борба или бягство. Кое ще е по ефективно? Без да имат болестно отклонение някои хора са по-плахи, пасивни,несигурни, забавени в реагирането. Това е трайно.от части вродено, от части придобито, качество на личността. То ще се появи и по време на боледуване и би трябвало да се оцени от персонала, за да се определи отношението към съответния болен, без да се унижава неговата личност. Същото се отнася и при подбора и разпределението на персонала в съответствие с характера на медицинските дейности.

Патологични страхове.Фобии.
Фобията е силен, неовладим страх от определен обект или ситуация,които не са носители на реална заплаха и когато не се конфронтира с тях, пациента осъзнава напълно неоснователността на своя афект. Независимо от това всяка среща с фобогенния обект или ситуация реактивира отново страховата реакция със същата сила и неовладяемост. Съпроводена е с бурна вегетативна симптометика. Фобии, които пречат на социалното функциониране – агорафобия -страх от широки пространства, тълпи, затворени пространства; социални фобии - страх от изпит, сценичен страх. Могат да имат за последствия провал в социалната себереализация.
Видове фобии:
*фобофобия - страх от възникване на фобии
*арахнофобия - болестен страх от паяци
*кардиофобия - болестен страх от сърдечни заболявания
*танаофобия - болестен страх от смъртта
*сидеродромофобия - болестен страх от влакове, жележопътни линии, патувания с влакове
*сколецифобия, вермифобия - болестен страх от червеи
*орнитофобия - болестен страх от птици
*кераунофобоя - от гръмотевици
*ексаминофобия - от изпити
*оксифобия - от остри предмети
*нозофобия - от заболяване
*ксенофобия - от чужденци
*никтофобия - от тъмното
*мусофобия - от замърсяване
*мисофобия - от мишки

Тревожност - психологично понятие, с което се изразява афективно състояние, характеризиращо се с чувство на несигурност и общо безпокойство.
При тревожността заплахата не е конкретна и непосредствена. Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесна възбудимост,очакването за нещо неопределено. Преживяването често е съпроводено от характерни физически усещания: „буца в гърлото“ , „топка в стомаха“ и подобни. Тревожността за разлика от състоянията на страх, няма обектна обвързаност. Тя е появява и интензифицира независимо от промените, настъпващи в околната среда. Тя е една очаквана възможност. Колкото по-реална и вероятна е очакваната загуба, толкова повече нараства тревожността. Тревожността, когато съответства на своята изразеност на конкретната ситуация, е също една природосъобразна реакция. Тя е един от механизмите,сигнализиращи за необходимостта за подготовка на организма да реагира при променящи се ситуации, изискващи екстремно напрежение, както физическо,така и психическо.
Както изтъкват някои автори тревожността е емоционално преживяване,което „се движи между надеждата и опасението“. Наличието на тревожност не означава винаги непременно наличие на тревожно разстройство .Съществува т.нар. нормална тревожност. Тя е тази, която ни мобилизира да се справяме с трудности и предизвикателства. Често е в основата на една силна мотивация,водеща ни към осъществяване на наши творчески актове. Това е адаптивна тревожност, която се понася леко,не присъства затормозяващо в ежедневието ни ,интензивността ѝ може да бъде контролирана и вегетативните ѝ признаци не са много.
Пример: „стартова готовност“ при спортно състезание или „сценична изява“.
При патологичната тревожност обаче се наблюдават характеристики, разкриващи я повече като синдром на разстройство. Тя е свързана с преживявания от миналото или от бъдещето; предизвикана е от наши представи, а те – с несъзнавани вътрешни конфликти; стериотипна и повтаряща се е.
Причините за появата ѝ могат да са различни-като например определен фамилен стил на реагиране, наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с фрустация и дапривация;липса на значими фигури в живота на човек; фактори,които действат изчерпващо; неблагоприятни житейски събития и натрупани натрупани отрицателни преживявания, т.е., остри стресови събития, травматираща обстановка, нарушени взаимоотношения и вътреличностни конфликти водят до патологична тревожност с всичките ѝ проявления и симптоми,които са:
- Емоционални - страх, безпокойство,нервност, понякога панически пристъпи.
- Когнитивни - това са наши мисли за опасности като: „Няма да се справя“; “Ще бъде ужасно“, “Ще си помислят лошо за мен“ и т.н.
- Вегетативни(телесни) - изпотяване, световъртеж, треперене, сърцебиене, подкосяване на краката, задушаване,стягане в гърдите.
- Поведенчески - избира се поведение на отлагане, отказване, избягване или направо бягство.
„…Преди обаче да се отървем от нашата тревожност е добре да разберем какво ни разкрива тя за самите нас. Това означава да разберем в дълбочина причините ,предизвикали тревожността ни. На повърхността ние виждаме и преживяваме симптомите ѝ, което обяснява факта, че човек казва на себе си и на другите неща предимно за тях,защото им предава лично и то негативно значение и съдържание. Всъщност точно това пречи на нормалното ни функциониране, а не самите симптоми. В условията на терапевтична работа при изследване на тези мисли, преживявания и поведение ще се декодира всъщност фрустираната потребност на този пациент, заради която той се чувства тревожен и неудовлетворен. Откриването ѝ ще направи възможно коригирането на ирационалното му мислене и на онези поведенчески дефиниции, довели го до това състояние.
Всички ние имаме потребности и от тяхното задоволяване зависят чувствата ми на радост и болка. Когато в нас се появи дадена потребност,се генерира енергия, която трябва да се превърне в действие, чрез което да я задоволим. Много често обаче ние или не разпознаваме дълбоката си нужда или пренебрегваме нейното задоволяване, или пък я задоволяваме по нездрав начин. Така генерираната енергия не се изразходва напълно или пък се изразходва с метаудоволствие (алкохол,храна,наркотици). Тя остава натрупана в нас и води до неврози и соматични заболявания. Така че от една страна потребностите, чието задоволяване е било пренебрегнато, пораждат постоянно напрежение и тревожност, а от друга-тревожността се самозахранва от хроничното потискане на действието е на енергията вътре в нас. Ако постоянно изпитваме съмнения да направим нещо или не, ако се опасяваме,че ще сгрешим ,ако сме постоянно в състояние „нащрек“ и повишена бдителност,то ние блокираме енергията вътре в нас, а това води до тревожност…“
Така ние усещаме фрустрацията и нерадостта.
Фрустрацията винаги е свързана с затаена агресивност, свързана е с преживяване на огорчение, опасение,негодуване,разочарование. Определя се от събития,имащи лично значение за нас като пречка, загуба, заплаха, ограничения. Фрустрация е лишаване от любов, храна, ласка, топлина, грижа, свобода, от възможност за адекватно реагиране на пречки или силни чувства. В такива случаи човек реагира чрез реакция на регрес-както в детските години - чрез стомашни болки например - или чрез пренасочване на агресията на обекта,която я е предизвикал, към предмети (отново както е правил в детството си) или към други хора.
Лечението на тревожността и тревожните разстройства е не само възможно, но и ефективно.Когато тя е твърде висока и влияе крайно негативно на живота на човек, може да се приложи медикаментозно лечение. Антидепресантите и транквилизаторите повлияват и намаляват тревожността и страха, с очакването.че редуцирането им ще доведе до възстановяването на силите и способностите на организма от преди появата ѝ и той ще може отново да заработи нормално.
Друг подход,вече психотерапевтичен, (когнитивно-поведенчески) е да се гледа на тревожността като на „лошо заучен урок“. Т.е., налице е заучен модел за справяне, който обаче пречи на човек да се адаптира успешно към средата. Терапията е насочена към лечение на различните видове симптоми. Като се има предвид,че при тревожните пациенти се наблюдава от една страна преувеличаване на опасността, а от друга - подценяване на възможностите за справяне и контрол на ситуацията,целта е корекция на онези негативни и ирационални мисли и погрешни поведенчески схеми, които обуславят тревожността. Очакваният резултат е чрез състезателен контрол на начините на реагиране и интерпретиране на реалността на човек да спре да развива