Психология в развитието в детско-юношеска възраст

Маджаров, Г. Индивидуальное развитие психики. Онтогенезис. Велико Тырново. – Изд-во Великотырновского университета, 2001.

Маджаров, Г. Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис. Велико Търново, 2001.

Какво се променя в човешката психика по време на живота

Промените, които стават с психиката на човека по време на неговия живот, представляват развитието на психиката.

Детско-юношеската психология изследва развитието на индивидуалната психика от нейната поява до настъпването на зрелостта.

Изследването на развитието на психиката означава:
1. Изграждане на понятия, които описват промените в психиката, типични /наблюдаващи се/ при голям брой хора;
2. Свързване на изградените понятия в структура с няколко равнища на йерархия, които описват смисъла на психичното развитие. Този смисъл е начинът, по който развитието на психиката приспособява отделния човек към околната среда. Това означава описание на причините /”движещите сили”/, които предизвикват промените в психиката, тъй като в крайна сметка еволюционният смисъл на психиката /причината за нейното съществуване/ е приспособяването на биологичния вид и индивида към околната среда.

Първият компонент представлява огромен обем от експериментални изследвания, осъществявани постоянно от психолози и педагози по целия свят, и описвани ежемесечно в хиляди научни списания и отделни публикации.

Вторият компонент представлява малък брой теории, в които се обсъждат причините и приспособителния смисъл на психичното развитие. Тези теории имат някои интересни особености:
1. Те са малко на брой. Това са общоизвестните теории на Жан Пиаже, Зигмунд Фройд, Ерик Ериксон, “културно-историческата” теория, бихевиоризмът и още няколко други.
2. Всички тези теории са доста стари: формулирани са преди 50-100 години.
3. Всяка от тези теории в голяма степен противоречи на другите. Това означава, че ако приемем една от тях за вярна, от това логично би произтекло, че приемаме останалите за неверни.
4. Всяка една от тези теории в голяма степен е вътрешно противоречива. Това означава, че ако приемем за верен един компонент от теорията, от това логично би произтекло, че приемаме останалите за неверни.

И тъй като днес няма една общоприета теория, обясняваща същността на психичното развитие, и към всяка от тях може да се изкажат сериозни аргументи срещу нейните изводи, в съвременното съдържание на детско-юношеската психология присъстват всички теории, а всеки, който се запознава с развитието на психиката, оценява самостоятелно тяхното съответствие на действителността.
Тези особености на теориите за психичното развитие не са случайни. Причината за тях е спецификата на обекта на психологията /психиката/, която поражда трудностите в нейното изследване. Трудностите в изследването на психиката от своя страна предопределят равнището на знанията ни за нея, за което може единствено да се желае да бъде по-високо.

Психични процеси и нервни процеси. Съзнание, подсъзнание, предсъзнание, безсъзнание и пълна липса на съзнание

Нервната система управлява процеса на приспособяване /оцеляване/ на индивида към околната среда.
Това тя осъществява като управлява дейността /функционирането/ на всички системи на индивида: двигателна, храносмилателна, сърдечно-съдова, отделителна и т.н.
За да има приспособителен ефект дейността на индивида, тя трябва да съответства в максимална степен на структурата на околната среда.
За да съответства дейността на индивида в максимална степен на структурата на околната среда, структурата на околната среда трябва да бъде отразена /нещо, съответстващо на нея, да бъде създадено в структурата на индивида/.
Материалната структура на индивида, отразяваща /съответстваща на/ структурата на околната среда, са биоелектрохимичните процеси, протичащи между компонентите на нервната система /нервните клетки/ и специфичната конфигурация /начин на свързване/ между нервните клетки.
Съответствието между нервните процеси, отразяващи определен обект от околната среда, и физическите качества на този обект, не е съответствие на подобие. Например когато възприемаме голям зелен триъгълник, нервните процеси съответстващи на този зелен триъгълник не са големи, с триъгълна форма и зелени на цвят.
За да съответстват управляващите действия на нервната система на структурата на околната среда, между тях и отразените обекти трябва да бъде осъществено съответствие на подобие.
Качеството /функцията/ на нервната система, с което тя създава съответствие на подобие между отразения обект и неговото отражение, е психиката.

Аналогия. По начина си на функциониране електронно-изчислителната машина в голяма степен възпроизвежда функционирането на нервната система и психиката на човека.
Например. Дизайнер трябва да коригира рисунка на цвете. Рисунката е записана на компютърна дискета. Магнитните потенциали, записани концентрично върху компютърната дискета, съответстват на образа на цветето, преобразуван върху основата на някакво правило. Това съответствие обаче не е съответствие на подобие. Магнитният запис на дискетата няма големината, формата и цветовете на растението.
Дизайнерът не би могъл да коригира рисунката, променяйки разположението на магнитния запис върху дискетата, дори и да разполага с необходимите технически средства за това. За да бъде променена рисунката, съответствието между магнитния запис и образа на цветето трябва да бъде преобразувано обратно върху основата на същшото правило, с което е било преобразувано първия път, в съответствие на подобие между тях.
Електронната машина има функцията да представя записаните в нея образи в два вида съответствие: от първия тип и от втория тип. Устройството, върху което записаните образи се представят във вид, подобен на техния образ, е мониторът /екранът на компютъра/. Записът на цветето се трансформира върху монитора във вид, подобен на неговия образ. Дизайнерът променя /коригира/ този вид, след което машината записва върху дискетата съответствието на новия образ във формата на магнитни потенциали, които не приличат по физически характеристики на реалния предмет.

Психиката е само едно от качествата /функциите/ на нервната система.

Компоненти на психиката са образите на обекти от околната среда, заобикаляща нервната система.
На всеки психичен образ съответстват нервни процеси, които са предизвикали появата му.
Не всеки нервен процес обаче предизвиква появата на психичен образ.

- Например обектите от околната среда с подпрагова за сетивата интензивност на въздействие не предизвикват в момента на тяхното възприемане психичен образ, въпреки че предизвикват нервни процеси, с които нервната система ги регистрира и съхранява;
- Нервната система може да регистрира обекти от околната среда и да управлява поведението на индивида без да им създава психични образи. Например ако пръстът на човек случайно се окаже над запалена свещ, той го отдръпва преди да е възприел температурата на тази част от пространството;
- Много от нервните процеси, с които нервната система управлява различни системи на тялото /храносмилателна, сърдечно-съдова, жлези с вътрешна секреция и т.н./ нямат психичен образ;
- Много от нервните процеси, с които нервната система обработва психичните образи /мисловни процеси, процеси на паметта/, нямат психичен образ;
- Психичните образи се съхраняват в паметта като нервни процеси. В един конкретен момент в психиката не се намират всички съхранени в паметта психични образи /всички прочетени книги, гледани филми, научени стихотворения, проведени разговори/. Те могат да бъдат преобразувани от нервни процеси в психични образи /да “влязат” в психиката/ в друг момент и да оказват въздействие върху поведението в съответствие с механизмите, с които нервната система управлява дейността на физиологичните системи на индивида. Във всеки конкретен момент в психиката могат да се намират едновременно ограничено количество образи, броят на които е експериментално установен: 7 2 /т.е. между 5 и 9/ психични образа, като това количество зависи от конкретния индивид и от конкретното състояние, в което се намират неговата нервна система и психика в този момент. Това число е обемът на т.нар. “работна памет”. Това е съдържанието на психиката във всеки отделен момент.

Всеки психичен образ съответства в някаква степен на обекта, чието отражение представлява. Различните образи съответстват в различна степен на отразените обекти: някои в по-голяма степен, други – в по-малка. Например тактилният и звуковият образ на даден обект често са по-малко адекватни от неговия зрителен образ. От този факт не следва, че по-адекватните образи са по-осъзнати, а по-малко адекватните – по-малко осъзнати, или в някаква степен “неосъзнати”, “подсъзнателни”. Например образът на обект, който сме възприели със зрението си преди някакво време, е по-малко адекватен от образа на същия обект, възприеман със зрението в момента. Това не означава, че образите на паметта са в по-голяма степен “подсъзнателни” от образите на възприятието.
Един психичен образ или съществува, или не съществува, или го има, или го няма в психиката /въпреки че неговата съответстваща нервна структура съществува в нервната система дори когато психичният образ го няма в психиката/.

Психиката се състои от Нещо. Компонентите на психиката са психични обекти. Разумно е да допуснем, че всеки психичен обект има психичен образ. Търсенето на психичен обект, който няма психичен образ, противоречи на здравия смисъл. Търсенето в психиката на нещо, което го няма в нея, е безсмислено, и би приличало на търсенето на черна котка в тъмна стая когато котката я няма в стаята.
Нещата /компонентите на психиката/, които се намират в пред-съзнанието, в под-съзнанието или са не-осъзнати, нямат психичен образ, т.е. те са не-психични реалности.

Ако допуснем, че подсъзнанието е част от психиката, то тогава психиката на котката, жабата, рибата се състои изцяло от подсъзнателни компоненти /тъй като тези животни нямат съзнание/.
Ако допуснем, че подсъзнателните компоненти на психиката нямат психични образи, оттук логично би следвало, че в психиката на котката, жабата, рибата, няма психични образи.

Следователно, ако наистина съществува подсъзнание или предсъзнание, то това е материална структура, състояща се от нервни клетки, между които протичат физиологични процеси. Това фактически е определението за нервната система. Т.е. подсъзнанието е една поетична алегория на процесите в нервната система. По-разумно би било една и съща реалност да означаваме с една, а не с четири-пет различни поетични комбинации от думи.

Тази гледна точка за структурата на психиката не е общоприета в психологията.

Психиката е качество /функция/ на нервната система. Това означава, че промените в начина на функциониране на психиката по време на индивидуалния живот се причиняват от промени в нервната система.

Нервната система е една от първите структури на тялото,