Психометрични подходи към измерването на личностови черти

Психометрични подходи към измерването на личностови черти
Енчо Герганов
Нов българки университет, София, България,

Резюме: Разглеждат се възможностите на пет психометрични подхода за измерване на личностови черти – класическа теория на тестовете, скалограмен анализ, теория за скритата черта, теория за точковите айтеми и теория за избор по предпочитание. С изключение на първия останалите подходи сe основават на механизми за самооценка от позициите на идеалната точка. Освен основните теоретични постановки при всеки подход е отделено място и на операционните процедури за събиране и анализ на данни. Като илюстрация се обсъждат данни от собствени изследвания за измерване на личностовите черти екстраверсия и невротизъм, които са анализирани в рамките на четири подхода. Корелационните анализи показват, че скалите, получени чрез техниката на разгъване, имат най-ниски корелации със скалите от останалите три подхода. Дадени са идеи за бъдещи изследвания.

Ключови думи: личностови черти, идеална точка, екстраверсия, психометрия, методи за събиране на данни

1. Увод
Преобладаваща част от изследванията в областта на личността включват в методологичните си рамки и в експерименталните си дизайни измерването като процедура, чрез която се изразяват числено проявени степени на интензивност на личностови характеристики, свойства, черти, нагласи и др. Според Моризо, Ейнсуърт и Райз “измерването е централно в трудовете за изследване на личността и за изследователите по психопатология.” (Morizot и др., 2007, с. 407). По-нататък те посочват, че психометричните анализи на личностовите въпросници обикновено си остават до класическата теория на тестовете, докато има алтернативни психометрични подходи, разработени във връзка с оценяването на когнитивни способности и наклонности, каквато например е психометричната теория, известна като теория за отговор на тестов въпрос (Item Response Theory) или синонимното й название – теория за скритата черта (Latent Trait Theory).
Задачата ми в този доклад е да покажа тъкмо някои алтернативни психометрични подходи за измерване на личностови черти, като се опитам да разясня смисълът и съдържанието на всеки един от тях в рамките на единна психометрична теория, каквато е теорията на данните на американския математически психолог Клайд Кумбс (Coombs, 1964). Въз основа на собствени изследвания ще дам примери за получаване на скали за измерване на едни и същи личностови черти чрез различни психометрични подходи и ще посоча какви са зависимостите между тях.
Основен конструкт в психометричните теории за измерване на психологически променливи изобщо и личностови черти по-специално е теоретичният конструкт латентен, скрит, неявен континуум, който съдържателно се включва в съответна теория за личността като отражение на някоя съществена личностова черта. Например в теорията на Айзенк за личността един от основните теоретични конструкти е екстраверсия, която по определение се разглежда като личностова черта (Айзенк, 1987). В различните личности тя се проявява с различна интензивност. Отделните индивиди са представени като точки върху континуум, означаващи “количеството” екстраверсия, която всеки от тях притежава (фиг. 1). Кумбс ги нарича идеални точки (ideal points), които са точки от множеството на индивидите (Coombs, 1964).
И2И3И4И1Т1Т2Т3

Фигура 1: Примерен латентен смесен континуум за личностовата черта екстраверсия

Най-голямо количество екстраверсия на латентния континуум на фигура 1 притежава индивид И4. След това индивид И3. Още по-ниска е екстраверсията на индивид И2 и с най-малко количество екстраверсия се характеризира индивид И1. Конфигурацията на идеалните точки на четиримата хипотетични индивиди е скрита. В теорията се допуска, че всички личности имат идеални точки някъде върху латентния континуум на екстраверсията. Задачата е да се разкрият тези точки, т.е. да им се припишат числа. С други думи, трябва да се разработи някаква процедура за измерване на екстраверсията. За целта теоретичният конструкт екстраверсия се операционализира до различни наблюдаеми прояви в поведението на личността, като, например, “Т2. Приказлив е.”, “Т3. Лесно оживява скучаеща компания.”, “Т1. Обича да е сред хора.” и др. (Герганов и др., 2011). Тези поведенчески прояви на екстраверсията се представят във формата на твърдения, които се дават на множество индивиди със задачата да кажат за всяко твърдение дали се отнася (“ДА”) или не се отнася (“НЕ”) за тях. Това е форматът на дихотомните айтеми. Възможно е обаче твърденията да се подадат с 5 или 7 категорийна скала за степени на съгласие с всяко от тях. Това пък е форматът на политомните айтеми. Първо ще разгледам моделите с дихотомни айтеми, след което ще се спра и на случаи, когато се прилагат други формати и методи за събиране на данни. Нека да се върнем към формата на дихотомните айтеми. Приема се, че различните твърдения изразяват различно количество от дадената черта, в случая екстраверсия. Другояче казано твърденията са представени като точки върху същия латентен континуум (вж. Фигура 1). Тъй като на този континуум има точки от две различни множества – множеството на идеалните точки на индивидите и множеството на точките на твърденията (айтемите), Кумбс го нарича смесен континуум (joint continuum) (Coombs, 1964). Както се вижда на фигура 1, най-малко количество екстраверсия изразява твърдение Т1, след това твърдение Т2 и най-голямо количество от тази личностова черта изразява твърдение Т3. Освен това се приема, че всички носители на българския език разбират приблизително еднозначно семантиката на всяко едно от тези твърдения, т.е. “виждат” по един и същи начин точките на твърденията върху скрития континуум. Набор от подобни твърдения съставя личностовия въпросник за измерване на дадена черта. Като резултат от самооценката на множество индивиди чрез тези дихотомни твърдения, дадени им в един и същ фиксиран случаен ред, за всеки индивид получаваме поредица от “ДА” (“1”) и “НЕ” (“0”). Как от тези поредици се стига до числа, представящи количествената изразеност на дадената черта у всеки индивид? Теориите за това по какви правила активните идеални точки на индивидите решават да отговорят с “ДА” или “НЕ” на всяко твърдение, чиято точка върху същия континуум се “вижда” по един и същ начин от тях, по същество определят различните психометрични подходи за измерване на личностовите черти.

1. Класическа теория на тестовете
При психометричния подход на класическата теория на тестовете основното допускане е, че индивидите се различават по количествената изразеност на дадената черта, т.е. неявно се приема, че те са представени като точки върху латентния й континуум. По-нататък се приема, че на колкото по-голям брой положително насочени твърдения даден индивид отговори с “ДА”, толкова по-силно изразена е съответната черта в неговата личност. Броят на неговите ДА-отговори е суровият му бал по личностовия въпросник. Обикновено скалата на суровия бал не се използва пряко. Тя се трансформира в единици на стандартното отклонение (сигма) и се получава така наречената стандартна скала. За да е напълно обоснована тази трансформация, първичните данни се събират от голяма извадка изследвани лица, която е представителна за дадена генерална съвкупност. Така се осигурява нормално разпределение на суровия бал или разпределение, близко до нормалното. Цялата процедура за получаване на стандартната скала е известна като стандартизация на личностовия въпросник за дадена езикова културно историческа общност. За да се постигне високо качество на личностовия въпросник като измервателен инструментариум, се изследват още някои негови съществени свойства, като различните видове валидност и надеждност. Особено важно е да се получи висок коефициент алфа на Кронбах за измерване на така наречената вътрешна съгласуваност на въпросника (Cronbach, 1970).
Описаната технология за конструиране на личностов въпросник, чрез който се измерва личностова черта, се отнася изцяло към технологиите за разработване на тестове, ориентирани към норма. В случая балът по стандартната скала, който получава изследваното лице, означава с колко стандартни отклонения то е над или под средния суров бал в групата норма. От всичко това става ясно, че балът на даден индивид по личностовия въпросник придобива съдържателен смисъл само когато се сравни със суровите балове на изследваните лица от групата норма.
Очевидно е, че с помощта на описаните процедури се разкриват идеалните точки на индивидите върху латентния континуум на дадена личностова черта, докато това не може да се каже за точките на айтемите, твърденията, които, както видяхме по-горе, също се различават по количеството черта, което изразяват със семантиката си. Като правило в психометричните процедури за стандартизация на личностови въпросници не се предвижда да се приписват скалови стойности и на айтемите, т.е. да се разкриват точките им върху латентния континуум, макар че и това е възможно. При тестовете за постижения, разработени в рамките на класическата теория на тестовете, се прави така нареченият айтем анализ, чрез който се измерват два важни параметъра на всеки айтем – трудност и различителна сила. Тъкмо трудността на айтема е положението на неговата точка върху смесения континуум на съответното знание, а различителната му сила означава до каква степен той различава, “разпознава”, диагностицира тестираните с високи постижения по теста от тестираните с ниски постижения.
Интензивността на твърдение във въпросник за измерване на личностова черта е аналог на параметъра трудност на айтема в тест за постижения. И тук стигаме до най-съществения недостатък на личностов въпросник, при който не се дава числова оценка на интензивността на включените в него твърдения. В този случай един и същ суров бал може да се получи от един и същ брой ДА-отговори както на айтеми, които изразяват ниска степен на дадената черта, така и на айтеми, които изразяват висока степен. Когато изчисляваме суровия бал по личностов въпросник, обикновено не държим сметка точно от каква комбинация от айтеми го получаваме. Не вземаме предвид например това, че едно изследвано лице е получило суров бал от ДА-отговори на 10 айтема, изразяващи със семантиката си голямо количество от чертата, а същият суров бал на друго лице е получен от ДА-отговори на 10 айтема, изразяващи малко количество от същата черта. Очевидно е, че при измерването на личностови черти суровият бал трябва да е обвързан с бала на твърденията, защото идеалните точки на изследваните лица и точките на твърденията се намират на един и същ смесен латентен континуум, в една и съща система. Нещо повече, теорията трябва да обясни механизмът, по който индивид с дадена точка на смесения континуум ще даде ДА-отговор на едни айтеми, а на други ще отговори с НЕ.
Тези недостатъци се преодоляват при другите психометрични подходи, където се държи сметка за точките от двата вида множества – идеалните точки на индивидите и точките на твърденията. Напоследък все повече вниман