Работоспособност, умора и преумора

Работоспособност, умора и
преумора
Доц д-р Теодора Димитрова, дм

•Дефиницията на работоспособността, като
способност на човека да поддържа по-дълго вре-
ме едно ниво на продуктивност, без да настъпят
патологични промени в органите и системите е
валидна,както за физическата, така и за
умствената работоспособност.
•Работоспособността може да се определя чрез:
•
показателите на производителността, /ка-
чествени и количествени/, или чрез
•промените във функционалното състояние на
органите или ситемите.

•В резултат на извършената работа,
работоспособността се променя в течение
на:
•работния ден и
•работната седмица, а също така и
•през периода на трудовия стаж.

Факторите, от които зависи работоспособността
могат да се включат в следните групи:
1. фактори, свързани с тежестта и организацията на
труда -"продължителност, режим на труд и почивка,
сменност, работни движения, работна поза;
2 фактори на работната среда и обстановка -мик-
роклимат," шум, токсични фактори, осветление и т.н.;
3, индивидуални качества на човека -възраст, пол.
трудов стаж. опит, мотивация, здравно състояние и
т.н.;
4. психо-социални фактори, свързани с работещия
екип.
Динамиката на работоспособността в течение на
работния ден зависи, преди всичко от вида и тежестта
на изпълняваната трудова дейност.

•Закономерност в промените на
работоспособността се установяват и в
течение на работната седмица.
•Първият ден до известна степен съответства
на вработване. Най-висока е
работоспособността в средата на работната
седмица, а в края вече се чувства умората.

Физическа работоспособност
Нивото на физическата работоспособност зависи
от функционалното състояние на
дихателната и сърдечно -съдовата системи,
от морфологичните и функционални качества на
мускулите, адаптационните възможности на
мускулния метаболизъм, т.е. от дееспособността
или физическия капацитет.
На второ място се нареждат такива фактори на
работната среда като микроклимат, прах,
токсикохимични въздействия, мотивацията,
редица психо-социални фактори.
За съхраняване здравето и работоспособността,
особено важно е трудовото натоварване да
съответства на дееспособността на работника.

Физическата работоспособност може
значително да бъде повишена в резултат на
тренировката.В процеса на тренировката в
организма настъпват редица морфологични,
физиологични и биохимични промени, които
водят до по-добра адаптация към работата и
повишават работоспособността. Промените
засягат целия организъм, като най-значимо са
изразени по отношение на мускулната и
сърдечно-съдовата система.

В резултат на системните натоварвания размерът
на работещите мускули се увеличава. Това става за
сметка на надебеляването на мускулните фибри.
същевременно в мускула се развиват повече
капиляри кръвоснабдяването се подобрява, което
е предпоставка за подобряване на метаболитните
процеси при мускулното съкращение.
Предаването на нервния импулс през моторната
плочица също се подобрява, като всеки импулс
задеиства повече фибри. Всичко това води до
нарастване на силата, издръжливостта и
бързината на мускула.

•Поради неравномерност в протичането на процесите
тези качества могат да се постигнат преди видимото
нарастване на мускулната маса.
•Съществени промени в процеса на тренировката
настъпват в сърдечната мускулатура. При един
нетрениран организъм повишаването на нуждите от
кислород на работещите органи се задоволява главно
като се учестява сърдечната дейност. При тренирани
лица изпращането на повече кръв към мускулите
става за сметка увеличаване на ударния обем на
сърцето
•Повлиява се също така и кръвното налягане. При
нетренирани лица продължителна работа води до
прогресивно спадане на систоличното кръвно наля-
гане което е израз на изтощение, докато при тре-
нирани лица този ефект се отдалечава.

•В процеса на тренировката участва най-
активно и нервната система. Повтарящите
се упражнения водят до правилно
взаимодействие между ЦНС, рецептори,
двигателни органи, дихателна и сърдечно-
съдова система. На основата на подобряване
на основните нервни процеси и условно -
рефлекторните връзки се изгражда и
динамичния стереотип, в резултат на което се
подобрява координацията и автоматизацията
на к движенията.

•В основата на новите качества на тренирания
организъм лежат и съществени биохимични
промени.
•Увеличава се енергийният потенциал
(макроергийните фосфатни групи , гликогена на
черния дроб), променя се количеството на
миоглобина. Повишават се ензимната активност,
процесите на разграждането и образуването на
гликоген. Повишените буферни свойства. на
кръвта водят до по-добро понасяне на ацидозата.

•Получаването на тренираност става по
специални програми, които се опират на
такива основни принципи като:
•повторяемост,
•постепенно увеличаване на натоварванията,
•комплексност,
•системност и т.н.
Тези принципи са залегнали в
производственото обучение.

•Умората е основен защитен феномен, който
съществува при всички живи същества и от тази
гледна точка трябва да се разглежда като важно
звено от системата за саморегулация. Едно от
класическите определения приема, че умората е
временно и обратимо понижаване на
възможностите на организма да извършва
физическа,умствена или психическа дейност в
резултат на предхождаща работа. За разлика от
умората, преумората се разглежда като
препатологично състояние, което настъпва или
след силни натоварвания, или когато работата
започва отново, без да са отзвучали явленията на
умора и да е достигнато състояние на пълно
възстановяване.

Умора
•Класическите теории за обяснението на умората
се делят на две големи групи. Към първата
принадлежат хуморално- локалистичните,
които обясняват умората с изчерпване на енер-
гийните ресурси, натрупване на катаболитни
продукти.
•Другата група теории се основава на принципите
на невризма и разглеждат умората като
състояние, което е свързано преди всичко с ЦНС
-небалансираност на процесите на
възбуждане и задържане, нарушение в
регулаторните механизми и др.

Класификация на умората
•В зависимост от характера на извършената
работа обикновено умората бива:
•физическа /местна и обща/,
•сензорна /зрителна или слухова/ и
•умствена умора, която също може да има
няколко под вида.

Физическа умора
Обща физическа умора настъпва при включва
нето в работа на големите мускулни групи от З, 4.
и 5-ти клас на движенията. При съвременните
форми на труд този вид умора се среща все по-
рядко в сравнение с локалната физическа умора,
която е много разпространена при ръчните работ-
ни операции и при натоварване на едни и същи
мускулни групи и стави. Общоприето е мнението,
че натрупаните катаболитни продукти/лактат,
пируват/, стимулират нервните окончания и
генерират специфичното усещане за дифузна
болка в мускулната тъкан.

•Неточното извършване на действията от
изморените мускули най-вероятно е резултат
на погрешната аферентна информация от
мускулните рецептори, което на свой ред
затруднява контрола на ЦНС и води до
нарушаване на динамичния стереотип.

Сензорна умора
Важна е умората на зрителната и слуховата система.
Зрителната умора се среща" главно при:
дейности, изискващи напрежение и концентрацията на
погледа,
при работа от близко разстояние,
при чести промени на фокусните разстояния/например
монтаж на дребни детайли, корекция на текстове,
въвеждане на данни в компютър и др./,
дейности, които изискват напрежение на мускулите,
ангажирани в процесите на акомодацията,
конвергенцията,
намаляване на ефектите на сферичната и хроматична
аберация.

Много често в края на работния ден работниците
се оплакват от главоболие, зачервяване, сърбеж,
сълзене на очите. Тези оплаквания са по-чести и в
по-голяма степен при хиперметропите и при ли-
цата след 40-годишна възраст. Някои от
симптомите –главоболие, световъртежът или
общата умора не се дължат, разбира се само на
умора на очните мускули, а са един интегрален
ефект от претоварването на изключително
сложните механизми, участващи в зрителното
възприятие.

Слухова умора
Слуховата умора се развива в резултат на
високи шумови нива –70-90 dBв зависимост от
характера на труда /степента на нервно-
сензорно натоварване. Най-характерната
манифестация на слуховата умора е временното
влошаване на слуховата сетивност.

•Във връзка с това тя най-напред трябва да се
разграничи от адаптацията, която също така е
една защитна реакция на организма.
•За адаптация може да се говори при
повишаването на слуховия праг до 10-15 dBи
възстановителен период до 3-10 мин. Промените
в слуховата сетивност и във времето за
възстановяване над тези стойности се разглежда
като умора. И тук, както и при предимно
зрителната умора се проявяват и др.показатели
и симптоми за обща умора.

Нервна умора
•Нервната умора може да бъде предимно нервно-
сензорна, психомоторна, интелектуална, в
зависимост от това, предимно кои звена от ЦНС
са ангажирани в трудовата дейност. Голяма част
от особеностите на нервно-сензорната се
покриват с очната и слуховата умора. Психо-
моторната умора се развива при работа, която
освен натоварването на сензорната система
изисква решения и бързи психо-моторни
реакции (при водачите на моторни превозни
средства напр).

Умствената умора в по-широкия смисъл на думата или
интелектуална умора се получава при дейности,
натоварващи процесите на преработка и съхранение на
информацията(паметовите процеси), изискващи
решаването на творчески задачи с ангажиранепна висшата
мисловна дейност. Най-характерната особеност на
умствената умора е това, че настъпва бавно и незабелязано
и сигналите за почивка идват късно. Силната положителна
мотивация за завършване на дадена задача може за дълго
време да маскира умората. От друга страна това, което
прави умствената умора по-неблагоприятна от физическата
е, че при физическата работа след прекратяването й про-
цесите на възстановяване започват веднага, а при
умствената работа угасяването на доминантните възбудни
огнища не може да започне веднага.

•Умствената умора се манифестира с обща от-
падналост, главоболие, много често се
появява шум в ушите вследствие на свиване
на периферните съдове и нахлуване