Рационалност и мислене

ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”
Философски факултет

МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА УРОК ПО ЛОГИКА
по
Методика на обучението по предметите от философския цикъл

Т Е М А
Рационалност и мислене I

Велико Търново
2008
Рационалност и мислене I

Цел на урока
Да се запознаят учениците с видовете мислене и спецификата на човека като разумно същество. Да се убедят в необходимостта от рационалност в мисленето и да добият умения за това.
Задачи на урока
Да се обобщи изучените до момента психичиските процеси и явления;
Да се запознаят учениците със същността на видовете мислене,за да могат да избират на практика най-правилния за конкретния случай начин;
Вид на урока
Нови знания
Методи на обучение
Разказ, беседа, дискусия
Ход на урока
1.Организационен момент
(Учителят влиза в клас, поздравява учениците, регистрира отсътстващите ученици и се подписва в класния дневник.)
Обобщение в резюме на познанията по психология – 5мин.
Фронтална беседа:
Кои психически процеси изучавахме в часовете по психология?
Кои от тях ще посочите за жизнено важни?
Кое качество отличава човека от останалите живи същества?
С този въпрос правя връзка с новия урок и преминавам към
2.Обяваването на новата тема.
Рационалност и мислене
(темата се записва на дъската,учениците също в тетрадките си)
Нашите мисли са нашите постоянни невидими спътници.
Те са първопричината за всичките ни желания, колебания, решения и действия.
Мисленето сърцевината на човешката личност.
Човек е такъв какъвто е характерът на мислите му.
Мисленето е най-важното човешко качество.

Мисленето е познавателен процес, при който външните обекти и техните свойства са предпоставени в съзнанието чрез понятия и психически образи.
Рационалното мислене включва разсъждения, обхващащи проблема изцяло, изследващи го от различни гледни точки. Това е мислене, насочено към същността на нещата.
3.Преподаване на новата тема – 20мин.
(Основни знания, дефиниции последователно се записват в процеса на тяхното излагане).
Разумът – същностна характеристика на човека. Изразява се спецификата на човека като разумно същество.
Видове мислене.
Според степента на критичност
емоционално
рационално
внушение
интуиция
Емоционално наричаме това мислене, което е мотивирано
от спонтанни чувства и от трудно поддаващи се на контрол
настроениа и страсти.
Внушението е организирано въздействие върху отделен човек или група хора с цел да възприемат некритично определени убеждения и форми на поведение.
Интуицията е начин на достигане до решението, без да се осъзнават отделните етапи в мисловния процес. Интуицията е внезапно прозрение и разбиране за същността на някакъв проблем, без намесатана рационалното мислене.
Рационално наричаме това мислене, чрез което се достига до ясно разбиране на даден проблем посредством многостепенен логически анализ и с помощта на разумни аргументи и доказателства.
Рационалното мислене се различава от емоционалното по своята цел. За него е характерен стремежът да се открият връзките и зависимостите между отделните елементи на ситуацията. Рационалното мислене се отличава с повишен интерес към истинността на полученото знание. За него са характерни волевите компоненти – търпение, упоритост, последователност и дързост.
4.Затвърждаване на новите знания -10 мин.-чрез следните въпроси:
Склонни ли сме да мислим емоционално?
Води ли ни интуицията към правилно решение?
Какво означава да мислим рационално?
С каква степен на достоверност е полученото знание под влияние на чувствата?
5.Даване на домашна работа – 1мин.(с цел-упражняване на новите знания)
-Напишите есе на тема „Разум или чувства?”
6.Обобщение на урока -2 мин.
Прави се анализ и разбор на усвояването на материала и се дават препоръки за следващият час по логика.
Рационалният подход включва и получаването на изпреварваща информация. Преди да пристъпим към изпълнение на решението, ние изработваме прогноза как ще се развие ситуацията при реализацията на избрания вариант за действие. Верният образ на бъдещето зависи от надеждността, с която сме определили истинната стойност на знанията, върху които сме се основавали при избора на решението.
Разумът ни помага да окрием полезното, както и потребното и най-подходящия начин да го постигнем.
Рационалното мислене ни открива пътя към успеха.
Способността ни да използваме мисленето си, разума си самостоятелно е важна предпоставки за нашето израстване, за превръщането ни в самостоятелна личност.

ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий”
Философски факултет

МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА НА УРОК ПО ЛОГИКА
по
Методика на обучението по предметите от философския цикъл

Т Е М А
Рационалност и мислене II

Преподавател:
Доц. Д-р Красимира Йонкова
Изготвил:
Надежда Владимировна Иванова
Фак.№ 0706

Велико Търново
2008
Рационалност и мислене II

Цел на урока:
Да се задълбочат знанията на учениците за рационалност в мисленето.
Да се запознаят учениците с видовете рационалност и тяхната практическа полза.
Задачи на урока:
Да се създаде нагласа за разбиране на рационално мислене.
Да се представят различни видове рационалност и тяхното практическо приложение.
Да се очертаят доминиращи характеристики на рационалното мислене и важната му роля в човешкото междуличностно общуване.
Методи на обучение
Лекция
Ход на урока
1.Организационен момент
(Учителят влиза в клас, поздравява учениците, регистрира отсътстващите ученици и се подписва в класния дневник.)
“...Способността да съдим правилно и да различаваме истината от неистината, която собствено наричаме здрав смисъл или разум е по природа еднаква при всички хора, а също че нашите мнения се различават не защото едни хора са по-разумни от други, а само защото насочваме мислите си по различни пътища и не обръщаме внимание на едни и същи неща. Понеже не е достатъчно да имаш добър ум, важното е добре да го прилагаш.”
Рене Декарт – “Разсъждения за метода на правилно ръководене на разума и търсене на истината в науките” (1637 г.)
От горепосоченото могат да се направят следните изводи:
1.Всички хора притежават еднакъв разум.
2.Разум е способността да съдим правилно (да изказваме съждения)
и да различаваме истината от неистината.
3.Нашите мнения се различават.
4.Причината е, че неправилно прилагаме добре (правилно) разума си.
Последното е предпоставката Декарт да се залови с упорито търсене на такова положение, в чиято истинност не би могъл да се усъмни. Но, след дълго търсене на източници, водещи го към истината, след много опити да се освободи от предразсъдъците, натрупани в детството – вследствие на стремежа да следва собствените си желания и благодарение на възпитателите си, след опита да си проправи път между различните противоречащи си мнения по този въпрос (пътя към истината), както и да се справи с несигурността на сетивата и с измамните съдържания на съзнанието, Декарт заявява:
“... не можах да избера никого, чиито мнения да ми се сторят за предпочитане пред мненията на другите и се видях някак принуден да приема сам своето ръководство.”
Дилемата, пред която се изправя Декарт е следната: явно, това на което мога да разчитам, е моят собствен разум, който е способността да мисла правилно; но, как да направя това и да съдя правилно, т. е. да съм разумен? Как да съдя правилно, когато толкова често се заблуждавам?
За ръководство на своя ум Декарт създава 21 правила, които впоследствие свежда до четири:
“Първото беше да не приемам никога нищо за истинно, преди очевидно да съм разбрал, че то е такова, т. е. грижливо да избягвам прибързаността и предубеждението и да не приемам в съжденията си нищо повече от онова, което би се представило на ума ми така ясно и така отчетливо, щото да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.
Второто – да разделям всяка от мъчнотиите, които изследвах, на толкова части, на колкото би било възможно и нужно, за да ги разраша по-добре.
Третото – да ръководя мислите си поред, като започвам от най-простите и най-лесни за разбиране обекти, за да се издигам малко по малко, като стъпала, към познанието на по-сложните, допускайки ред даже и между онези, които не се предшестват естествено едни други.
И последно – да правя такива пълни изброявания и въобще прегледи, щото да бъда уверен, че нищо не съм пропуснал.”
Целта на Декарт, формулирайки тези правила, е да покаже по какъв начин е ръководил своя собствен разум. Тук е уместно да отбележим обаче, че тези правила са конструирани от същия този разум, т. е. разумът сам на себе си предписва правилата на мисленето. И затова Декарт продължава пътя си в търсенето на онова, което остава извън всяко съмнение. Така достига до идеята, че единственото нещо, в което не може да се съмняваме и факта на собственото ни мислене. Мисълта мислеща себе си. Защото няма мисъл, която да не е помислена. Cogito ergo sum.
Мисленето удостоверява съществуването и го прави възможно. Чрез него овладяваме съществуващото и постигаме истината – по този начин разумът и мисленето се превръщат в последно основание, а човекът се определя като мислещо същество. И макар моментите, в които емоциите надделяват на мисленето ни да хвърлят известни съмнения върху дефиницията на човек като мислещо същество, и макар да е очевидно, че е невъзможно да имаме “чисто” мислене, все пак трябва да признаем прозрението на Декарт, защото дори и в тези моменти на емоционално повлияване и “нечистота”, стремежът ни към яснота и разбиране на ситуацията е очевиден и трудно бихме намерили подкрепа за постигането им освен в разума – мястото, където могат да станат очевидни предразсъдъците, влиянията и основанията. Без помощта на разума не бихме могли да твърдим основателно дори това, че сме неразумни. Затова чрез разума и мисленето си ние продължаваме да търсим основанията на собствения си живот и смисълът на съществуването си. В по-тесен смисъл, чрез разума си се стремим да подредим живота си, да поставим своите цели и да осигурим средствата за постигането им.
Това обяснява защо човек е отдавал такова голямо значение на рационалното (от лат. ratio – рацио = разум) и е отделял такива усилия за неговото опознаване.
Рационалното е същностна човешка способност, с която често е отъждествяван самият човек.
Но, едно е да притежаваме определена способност, а съвсем друго е да я употребяваме и прилагаме. В последното рационалното изявява себе си като определен начин на подредба, употреба и владеене на мисленето. Декарт също ни сочи, че рационалното се свързва не само с мисленето като способност да съдим, но и, и най-вече, с правилното разсъждение, което означава:
Да извеждаме една мисъл от друга по определен начин.
Да аргументираме твърденията си.
Да оценяваме правилността (истинността) на тезите, твърденията и умозаключенията.
Едва тогава имаме основания да твърдим, че мислим рационално.
Видове рационалност

Логическа рационалност
Тя се отнася главно до формите и законите на мисленето.
Логическата рационалност демонстрира как от определени предпоставки следват определени изводи и кога връзката между мислите осигурява истинно умозаключение. Това е добра основа, върху която можем да усвоим и другите прояви на рационалността.
Логическата рационалност показва, че въпреки индивидуалните ни различия мисленето ни се подчинява на общи правила. Така тя ни разкрива едно пространство общо за всички нас като разумни същества.

Практическа рационалност
Практическата рационалност е свързана с употребата на мисленето за успешното ни самоутвърждаване в обективния свят. Тя е свързана с избора на целите и средствата за достигането им.
Схематично можем да я представим по следния начин:
Практическата рационалност изисква осъзнатост на действието – да знаем какво правим.
Планиране и подбор на средствата и тяхното използване – да знаем как да го направим.
Ясно ползване на целта – да знаем какъв резултат искаме да постигнем и какви следствия има от това.

Инструментална рационалност
Практическата рационалност може да се нарече още и инструментална рационалност-мисленето и разсъжденията, чрез които осъществяваме успешно действията си са инструмента, чрез който ще достигнем до определените цели.
Инструменталната рационалност има широко приложение, тъй като непрекъснато се изпра