Разговори за приобщаващото образование - наръчник

РАЗГОВОРИ ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
КНИЖКА ЗА РОДИТЕЛИ

Тази кратка книжка за родители се издава като част от първи етап на програма „Едно училище за
всички“. Център за приобщаващо образование заедно с пет училища-партньори, с подкрепата на
Фондация „Америка за България“, работи по създаването на първия български модел на приобщаваща
училищна среда, който може да се приложи във всяко училище в страната.

РАЗГОВОРИ ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
КНИЖКА ЗА РОДИТЕЛИ

Скъпи РОДИТЕЛИ,
Всички знаем, че родителството е нелека задача. Изисква от нас да съобразяваме
много неща едновременно, да изпълняваме повече от една роля наведнъж, да
сме на разположение непрекъснато, често дори за всичко, свързано с децата.
Всяка възраст на детето ви идва със своите предизвикателства, въпроси,
страхове, поводи за гордост, безсънни нощи, усмивки, още въпроси,
сълзи, приятелства, колебания, информация, смелост, удовлетворение,
отговорности...
Но сякаш да си родител на ученик е една от най-сложните задачи. Освен за
променящото се свое дете – за неговите нужди и предпочитания като човек,
вие ставате отговорни и за един ученик, който трябва да ходи на училище, да е
прилежен, да знае, да може, да спазва правилата в училище.
Може би, ако всичко това зависеше само от вас, щяхте да напрегнете всичките
си сили, както когато детето ви е било бебе, и да издържите още една безсънна
нощ. Може би щяхте да изберете отново да се лишите от излизане с приятели
или от нови обувки, за да има за него нови играчки и книжки с картинки, когато
се е учело да говори. Щяхте да запазите самообладание, както когато е паднало
по стълбите, за да не го стресирате допълнително и чак после, когато сте
сами, да си позволите да се изплашите и да се разплачете.
Може би щяхте, но не можете. Защото дали детето ви ще бъде добър ученик,
дали ще напредва по математика, дали ще спазва правилата в училище, дали
ще се чувства добре там, по какво ще има шестици и по какво двойки, не зависи
само от вас. Зависи преди всичко от детето ви. Но зависи също от училището

му: от учителите му, от съучениците му, дори от родителите на съучениците
му. Ако се замислите, ще видите, че зависи също от директора, от училищния
психолог, дори от охраната, от лелите, които почистват, от самата сграда
на училището, от квартала, в който училището се намира, от учебниците, от
програмата за седмицата...
Ето защо да си родител на ученик е по-сложно от това да си просто родител.
Не непременно по-трудно, но със сигурност по-сложно. За да бъде и за да се
чувства детето ви успешно и щастливо като ученик, е важно да си партнирате
с детето си и с всички, които то среща в училище.
Моля, приемете тази кратка книжка като покана за размисъл и като покана за
разговор.
Размисъл за това какво е училището за вас, какво очаквате от детето си,
от бъдещето му като ученик и като човек, какво очаквате от себе си, от
учителите му...
Разговор с детето ви – какво очаква и какво иска то, към какво се стреми, как се
чувства, какво му дава сили, как можете да го подкрепите.
Разговор с учителите му – как можете да си партнирате, за какво сте им
благодарни, какво друго бихте искали да знаете, как можете да помогнете.
Разговор с други родители – бихте ли могли да обедините усилията си, да
разпределите някои от отговорностите си...
Разговор с детето, което вие сте били някога – кое беше наистина важно за
вас, когато ходехте на училище, какво очаквахте от родителите си, кой беше
любимият ви учител, какво изискваше от вас училището, какво ви даде...

Съставител: Маргарита Аспарухова
Илюстрации: Олег Владимиров
Графично оформление: Стефан Стефанов
© Център за приобщаващо образование, 2016
Разговор с нас – в края на тази книжка ще намерите адреса на нашата
електронна поща – разкажете ни за трудностите и успехите си като родител
на ученик, добре дошли ли сте в училището на детето си, какво ви помага да
се справяте по-добре в тази своя роля, какво друго бихте искали да знаете и да
можете.
Приятно четене,
Екипът на Център за приобщаващо образование

КОИ СМЕ НИЕ
Ние сме екипът на Център за приобщаващо образование. Това е неправителствена
организация, регистрирана в обществена полза и с офис в град София, но често
можете да ни срещнете в страната и чужбина по време на нашите обучения,
партньорски срещи и конференции.
Нашата мисия е повече деца всеки ден да получават качествено образование,
да могат да развият своите таланти и умения и да се чувстват в безопасност,
приобщени и ценени. В екипа ни има психолози, логопеди, експерти по детска
закрила, социални дейности и глобално образование, които работят с много
мотивация и грижа към децата, техните родители, учители и терапевти.
Тази кратка книжка за родители се издава като част от първи етап на програма
„Едно училище за всички“. Център за приобщаващо образование заедно с пет
училища-партньори, с подкрепата на Фондация „Америка за България“, работи по
създаването на първия български модел на приобщаваща училищна среда, който
може да се приложи във всяко училище в страната.
Традиционно приобщаващото образование се свързва с децата със специални
образователни потребности, но според нашите проучвания и разбиране, за
приобщаваща училищна среда можем да говорим, само когато всяко едно дете се
чувства в безопасност, добре дошло и подкрепено в училище, с възможности да
развива и изявява себе си.
От друга страна, също толкова важно условие е всеки един учител да се чувства
подкрепен, уверен и мотивиран, защото само подкрепеният учител може да бъде
подкрепящ. От трета страна, в приобщаващото училище всеки един родител се
чувства спокоен за безопасността и развитието на своето дете, чувства се добре
дошъл в училището, наясно с възможностите за участие в училищния живот,
привлечен от споделена училищна визия за развитие на училището.

С други думи, приобщаващото образование не включва една или няколко
определени групи деца или възрастни, а се стреми към приемането,
предоставянето на възможности за развитие и подкрепа на всички деца и
възрастни, имащи отношение към образователния процес – ученици, директор,
учители, специалисти, родители и непедагогически персонал.
Тази книжка няма за цел да се справи със страховете, които родителите на децата
със специални образователни потребности могат да имат, като това, че детето
им няма да бъде прието в училище или няма да получи адекватна подкрепа от
учителите си. Нито да се пребори с притесненията на родителите на останалите
деца в класа, че децата им биха имали лош ролеви модел в лицето на детето със
специални образователни потребности или че би се влошил успехът на класа,
защото учителят вече не би имал време да обръща достатъчно внимание на
всички деца.
Тези притеснения имат своите причини и не бива да бъдат пренебрегвани.
Затова една кратка книжка не може и не цели да се справи с такъв тип страхове
и колебания, те трябва да бъдат адресирани от хората, които ги изпитват и които
са повлияни от тях. Тази книжка може само да ви помогне да видите своите
притеснения през призмата на останалите родители, на учителите, на самите
деца, които споделят собствения си опит и чувства.
Дали ще поискате да промените нещо след като прочетете техните истории и
помислите върху собствените си преживявания и преживяванията на своите деца?
Може би....
Дали промяната ще стане лесно и бързо?
Може би не. Но вероятно много по-лесно и бързо, отколкото предполагате.

Дали си заслужава?
А дали си заслужава да направите едно дете щастливо? Да подкрепите един
родител? Да помогнете на един учител? Да бъдете Вие самите спокойни и
удовлетворени?

КАКВО НИ КАЗВА ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ОПИТ
Приобщаването: през перспективата на социалната справедливост
1
Мара Сапон-Шевин
За автора: Мара Сапон-Шевин работи по въпросите свързани с приобщаващото
образование от 1979 г. в САЩ. В момента е професор по Приобщаващо
образование в Университета в Сиракуза, Ню Йорк, САЩ и е специалист
по въпросите свързани с многообразието и социалната справедливост,
включително пълно приобщаване, антирасистко преподаване, справяне с
тормоза, кооперативно учене и приложението на изкуствата при справянето
с потисничестовото. Автор е на повече от 200 книги и статии и е изнасяла
доклади в Канада, Австралия, Нова Зеландия, Испания, Малта, Чили, Холандия,
Швеция, Финландия и Англия. В момента ръководи проект наречен „Създаване
на безопасни и спокойни училища”, а наскоро съвместно с партньори-учители
е приключила изпълнението на проект „Мир в сърцевината”, който използва
детската литература за справяне с тормоза в училище и промотиране на
позитивни взаимоотношения и прилагане на ненасилствената комуникация.
За много хора думата „приобщаване” означава приобщаването на ученици с
увреждания в общообразователна среда. Понякога приобщаването се разбира
като продължаване на принципа за интеграция, тоест връщане на учениците
с увреждания в „интегрираната” образователна система. Но все повече хора
осъзнават, че тази дефиниция за приобщаващо образование е изключително
ограничаваща. Първото ограничение идва от това, че не се отчита факта, че децата
1
Откъс, преведен и публикуван с разрешението на автора, за което сърдечно благодарим; Целия текст
на английски можете да намеритe тук:
http://reined.webs.uvigo.es/ojs/index.php/reined/article/viewFile/733/300

се различават едно от друго по хиляди начини и да мислиш за образованието като
приобщаващо и откликващо на един тип различие (увреждане) и да пренебрегваш
различия свързани с раса, етнос, пол, сексуалност, език, религия и социална класа
не води до създаването на образователна система, която наистина е приобщаваща
за всички. Да пригодим една задача по изобразително изкуство за Д., който има
детска церебрална парализа и не може да си служи добре с ръцете си е добро
начало – но когато Д. е афро-американец, мюсюлманин и живее с майка си, да го
изпратим вкъщи с играчка за коледната елха, на която пише „за мама и татко” не
показва, че го приемаме като ученик с множество характеристики, идентичности
и образователни нужди.
Често използвам следната метафора, за да обясня широтата и дълбочината на
това, което се изисква за процеса на приобщаване и какво е възможно в това
отношение. Когато учителите учат децата за устната хигиена и здравето на
зъбите, те карат децата да си измият зъбите и след това им дават малко червено
хапченце, което да сдъвчат. Това хапче се нарича „разкриващо хапче”, тъй като
показва всички места, които не са били добре измити и така човек знае на кои
места трябва да обърне повече внимание. Възраженията срещу п