Разработени лекции по клинична психология

КЛИНИЧНА ПСИХОЛОГИЯ

тема №1 Клинична психология,психология и епидемиология.Обща характеристика.

КП се явява съвременен теоретичен раздел на психологическата наука.Връзката между психологията и КП е не само от общо към частно,но и многостранно детерминирана.Доскоро изучаването на психологическите дисциплини не бе застъпено в учебните програми на медицинските университети.От десетина години в специалността „Хуманитарна медицина”,макар и ограничено по обем,се преподават знания в сферата на медицинската психология.Тези знания имат за цел преди всичко да запознаят бъдещите лекари с психологическите взаимоотношения „лекар-пациент”,в които неминуемо те участват в процеса на медицинската си практика,както и с псих. проблеми,породени от факта на боледуването за самия пациент и за неговите близки.
Голямата свързаност между психологията и КП е следствие от факта,че преди да се разбере абнормното функциониране е необходимо да се познават нормалните функции.Добрия психолог следва със същата последователност да получава знания,като посоката е: психология-психопатология-клинична психология-психотерапия.
Знанията по КП се отразяват на връзката между психологията и психиатрията.Във всеки психиатричен екип участва клиничен психолог.Със своята компетентност в областта на личностовата,социалната,груповата,интеракционната психология и поведенческите науки изобщо,той взема участие не само в интервюирането,тестовото изследване и психодиагностиката,но и в психотерапията.
КП е в пряка зависимост с епидемиологията.В КП след въвеждането на МКБ/Международна класификация на болестите/ стана възможно да бъдат провеждани широкомащабни епидемиологични изследвания за нуждите на психопатологията и психиатрията.Целите на тези епидемиологични изследвания се определят по сл. начин:
-да се определи болестността/превалентност/ на псих. разстройства сред популацията
-да се изучат рисковите фактори за възникване псих. заболявания,както и по-широки проблеми със здравно-психичен характер
Епидемиологичните изследвания се базират на три подхода- описателен/дескриптивен/,аналитичен и експериментален.
Дескриптивната епидемиология има за цел да определи честотата на дадено разстройство в представителна извадка от общата популация в определен момент,както и вариациите на това разстройство при различни субекти,райони и периоди от време.Изследванията от този тип дават възможност за генериране на нови хипотези относно причините,които благоприятстват възникването на психичната болест.
Аналитичната епидемиология има за цел да разкрие рисковите фактори за дадено психично разстройство,да определи степента на тяхната значимост и да провери възникналите хипотези,резултат от дескриптивната епидемиология.Рисковите фактори са онези условия,които увеличават вероятността за появата и развитието на дадена психична болест.Рисковата стойност на определен фактор се разкрива чрез степента на статистическа значимост на неговата свързаност с определено разстройство.Рисковите фактори могат да бъдат от най-различен вид-неблагоприятни житейски събития,физиологично и психично натоварени периоди от живота,неблагоприятна наследственост и пр.
Аналитичната епидемиологична изследователска дейност има голямо значение и за прогнозата на заболяванията/продължителност на психопатологичните епизоди,риск от рецидив/.Този вид изследвания служат за разкриване на онези допълнително действащи условия,които могат да подобрят или да влошат протичането на болестта и терапията й.
Епидемиологичните изследвания от експериментален тип имат за цел чрез наблюдение в естествената среда или чрез създадени по експериментален път промени в определени фактори да проследят отражението им върху начините на протичане и честотата на разстройствата.
И трите методологични подхода имат преди всичко значение за цялостното планиране на здравните грижи на психично болните.
Планирането и реализирането на едно епидемиологично изследване преминава през два етапа:
-скриниране/пресяване/ на вероятните носители на психична болест от общата извадка на изследваните лица,обикновено чрез попълване на въпросник
-допълнително изследване с пълния набор от подходящо подбрани за поставената цел изследователски инструменти само на скрининг положителните индивиди,т.е. тези,които имат определен брой положителни отговори на скрининга
Инструментите на едно епидемиологично изследване са подбраните тестове,въпросници,стандартизирани и полустандартизирани интервюта.

тема №2 Дефиниране на КП.Функционална характеристика и професионална компетентност на клиничния психолог.

КП е една от многото професионални сфери,породила се в последната четвърт на ХХв. в България.Като професионална област КП има за цел да отграничи психологическите проблеми на човека в здраве и болест ,и да подпомогне и повиши психологическото и физическо благополучие на хората.В своето широко поле на практическа и изследователска дейност КП прилага психологически принципи на оценка,лечение,превенция и рехабилитация на психологически проблеми,свързани с психосоматичен дистрес, инвалидност, дисфункционално и здравно рисково поведение.Тази дефиниция утвърждава,че като самостоятелна професионална област КП се реализира в две направления,които взаимно се повлияват:
-КП като професионална дейност е фокусирана върху психологическо оценяване и психологическо въздействие на психосоциални интервенции на лица и групи
-научно изследване ,фокусирано върху търсенето на общи принципи на взаимовръзка между телесно и психично функциониране при здраве и болест,между индивид и социална среда,и екосистема/холистичен подход/
Предвид тези две основни дейности работата на клиничния психолог включва оценка,диагноза,консултиране,развитие на програми за психокорекции,терапии и обучение,прилагани към различни групи и индивиди.Методите на работа и специализираните интервенции на клиничния психолог се основават на емпирични данни с оглед откриване на възможности за компенсиране и възстановяване на психичния живот на индивида и неговото поведение след психично и телесно боледуване.
Клиничния психолог основава своята дейност на ценностите на човешко благополучие и принципите на професионално поведение.Ето защо той е длъжен да спазва изградените етични и професионални стандарти за своята практика,които кореспондират със законодателната уредба на медицинската практика в България и Европа.
Основните умения,които са задължителни за компетентното функциониране на клиничния психолог включват:
-умения за провеждане на оценъчно интервю и съставяне на формулировка на случая
-умения за прилагане и интерпретация на психологически тестове и методи за изследване на психичните процеси и поведенчески прояви на личността
-умения за работа в мултидисциплинарен екип
-умения за прилагане на кризисна интервенция
-умения за психотерапевтична и консултативна работа
-умения за провеждане на съдебноекспертна дейност и изготвяне на експертни заключения с прогноза на различните видове и степени на риск от агресивни и автоагресивни действия или от социално отпадане
-умения за провеждане на научни изследвания по посока планиране,организация и статистическа обработка на данни

тема №3 Основни дейности на клиничния психолог
1.ОЦЕНКА
В процеса на оценяване клиничния психолог използва определен инструментариум от методи,който включва интервюиране,систематично наблюдение и психометрично тестиране.Оценката се провежда на пациент/клиент и на представители на неговото значимо обкръжение,както и на групи ,семейства и организации.Най-често оценката е върху интелектуалните ресурси,поведението,интересите личността,когнитивните процеси,емоционалното и социално функциониране и тяхната проява при отделния пациент или група.Оценката включва психологическа интерпретация и обобщаване на резултатите с цялата налична информация с оглед потребностите на пациента.
2.ДИАГНОЗА И ПСИХОДИАГНОСТИКА
Извършвайки оценка,клиничните психолози определят и функционалната диагноза/има ли болест и в коя група попада тя/ по отношение на интелектуалното развитие,когнитивното,емоционално и социално функциониране с оглед психичното разстройство.Диагнозата може да бъде формализирана,като се използват общоприетите критерии/МКБ 10/ или неформализирана,чрез т. нар. динамично интервю,което е инструмент на психоанализата.Психодиагностиката включва диагностициране на актуално емоционално състояние,когнитивни процеси,личностова специфика и поведенчески защити,ранни прояви на болестни психични процеси.
3.ИЗГОТВЯНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Клиничния психолог анализира и обобщава резултатите от психологическите процедури и ги представя в писмен вид.Психологическото заключение съдържа:
-крайната оценка на актуално състояние по отношение „норма-отклонение”
-оценка на ресурсите и рисковете
-прогноза на развитие на актуалното състояние
-препоръка за последстващи изследвания и интервенции
Клиничния психолог информира и дава обратна връзка на пациента за резултатите от психологичните процедури в достъпна и разбираема форма и при спазване на принципа на конфиденциалност,зачитане на индивидуалните права и максимално съхраняване на благополучието на личността.
4.ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ
Това са дейности,които спомагат за позитивната промяна в пациента/клиента,включително за развиване на наличните ресурси и за повишаване на способностите за пълноценно и удовлетворяващо социално адаптиране.Психологическите интервенции изискват умения от широк спектър:от кратковременни кризи като трудности на адаптацията към определен възрастов етап през стресови жизнени събития/реакции на скръб,траур и други/ до сериозни хронични болестни състояния/личностни разстройства,психозависимост и други/,които засягат различни социални групи-деца,юноши,възрастни,маргинализирани общности.Техниките и методите за психологично интервениране помагат на пациента/клиента да постигне разбиране на своя индивидуален житейски опит,развиване на по-продуктивни механизми за справяне,включително и при инвалидизиране,изграждане и подобряване на междуличностните умения,промяна и подобрение на когнитивните способности,повишаване на поведенческия контрол.Психологическите интервенции се провеждат във формите на индивидуална,фамилна и групова терапия,в рамките на дълговременна,поддържаща,краткосрочна и кризисна терапия и съветване.Независимо от това разнообразие на форматите,всяка психологическа интервенция е структурирана и включва следните фази: дефиниране на проблема/оценка,диагноза,психодиагностика и заключение/;формулиране на терапевтична стратегия;провеждане на терапевтична програма;оценка на процеса и резултатите;
тема №4 Проблематиката за нормално,здраво,абнормно и болестно.

За КП тези понятия не могат да се опр