Тревожност при хора в напреднала и старческа възраст

Тревожност при хора в напреднала и старческа възраст

Увод

Засилва се научният интерес към проблемите на стреса, страха, паниката, фрустацията, агресията и редица невротични и психотични разстройства. На сегашния етап от развитието на обществото уравновесяването на личността с психосоциалната среда изисква адекватна приспособеност. Това налага и изследването на редица реални прояви по посока на дисоциирането на човешките психични функции, породени от липсата на такава адаптивност. Често тази неадаптивност е породена от тревожността.
От една страна, тревожността представлява централен проблем на съвременната цивилизация като най-важна характеристика на нашето време, което се изтъква от такива изследователи като Р. Мей, Е. Ериксън и др. От друга страна, това психично състояние е предизвикано от специфичните условия на експеримента или житейските ситуации. Ето защо не е удивителен фактът, че на този проблем са посветени голямо количество изследвания. При това не само в психологията и психиатрията, но в биохимията, физиологията, философията, социологията. Според някои източници количеството на публикации във връзка с дадения проблем с всяка година се увеличава, и то в геометрична прогресия.
Нееднократно се поставя и въпросът за това, действително ли тревожността представлява нещо единно или с този термин е обозначава съвкупност от външни, близки, но по своята същност съвършено разнородни явления. Въпросите, които са особено важни както от научна, така и от практическа гледна точка, а така също и мненията на изследователите по тези въпроси, значително се разминават. Най-съществените от тях са тези, свързани с: 1/ съотношението между тревожност и страх и 2/ разглеждане тревожността като преживяване, което не е свързано с някакъв конкретен обект /обща, не локализирана тревога, конкретен обект/ и тясно свързана с някаква сфера от живота /парциална, частна тревожност/. И разбира се, особено важен е един от следните въпроси, а именно са същността на тревожността като устойчиво образувание, за нейните причини и форми. Заедно с това е необходимо да отбележим, че на практическо ниво /т.е. става дума за влиянието на тревожността върху поведението и развитието на личността, за саморегулацията на състоянието тревожност, за тревожния тип личност, за начините за преодоляване на устойчивата тревожност и т.н./ сравнително леко се постига разбиране и при това даже между специалисти, които се придържат към диаметрално противоположни теоретически възгледи. Това показва, че в представите за феноменологията на функциите на това явление съществува достатъчно съгласие. А различията се отнасят преди всичко до разбиране на психологическа природа на тревожността.
Необходимо е да почертаем, че в най-общ вид тревожността се разбира като отрицателно емоционално преживяване, свързано с предчувствието за опасност. Различава се тревожността като емоционално състояние /ситуативна тревога/ и като устойчива черта, индивидуална психологическа особеност, която се проявява в склонност към частични интензивни преживявания на състоянието на тревожност.
На психологическо ниво тревожността се усеща като напрежение, загриженост, безпокойство, нервност. Преживява се във вид на чувства за неопределеност, безпомощност, безсилие, незащитеност, самота, невъзможност да се приеме решение и др. На физиологическо ниво реакциите на тревожността се проявяват в засилено сърцебиене, учестяване на дишането, повишаване на артериалното налягане, нарастване на общата възбудимост. Обособява се устойчива тревожност и по отношение на някаква сфера /тестова, между личността, екологична и др. – прието е да се определя като специфична, частна, парциална/ и обща, генерализирана тревожност, която свободно променя обектите в зависимост от измененията на тяхната значимост за човека. В тези случаи частната тревожност представлява само форма за изразяване на общата тревожност.

Теории и схващания за тревожността
1.1.Концепции за тревожността и страха в социокултурен и философски аспект

В рамките на изучаване на проблема тревожност се разглежда тревогата, страхът и отсъствието им като явление, което препятства нормалната адаптация, а така също и устойчивата тревожност, която променя нормалното развитие и продуктивната дейност.
Тревожността като сигнал за опасност привлича вниманието към възможни трудности, препятствия, за постигане на целите, които се съдържат в ситуации и позволяват да се мобилизират силите и по такъв начин да се достигне до най-добър резултат. Ето защо нормалното, оптимално ниво на тревожност се разглежда като необходимо за ефективното приспособяване към действителността. Високото ниво на тревожност се разглежда като дезадаптивна реакция, която се проявява в общата дезорганизация на поведение и действителност.
Важна група от изследвания представлява изучаването на тревогата като функция от страха и тревожността. Експерименталното изучаване на влиянието на тревога, страха върху ефективността на дейността дава достатъчно съгласувани резултати. Данните свидетелстват за това, че тревогата способства за успешността на дейността в относително прости за индивида ситуации и препятствия, че дори води до пълна дезорганизация на дейността в сложни такива. Това е описано в теориите на научаването като частен случай от действието на закона на Йеркс-Дотсън, а именно като наличие на индивидуална „зона на възбуда”, която е оптимална за дейността.
По-неопределено са поставени нещата за доказване влиянието на тревожността върху личното развитие. За първи път върху това акцентира С. Киркегор, който смята тревожността за основен фактор, определящ историята на човешкия живот. По-късно тази гледна точка се развива във философските трудове на екзистенциалистите и в психологически план в психоаналитичните изследване. Съвременните представи за влиянието на тревожността върху развитието на личността се базират основно върху данни от клиническите изследвания, в това число и получени от изследване на гранични разстройства.
Освен това по такъв начин се интерпретират установените в емпирическите изследвания връзки между тревожността и други личностни образувания, например тревожност и ниво на претенции, тревожност и тип на акцентуация. Значителен е броят на изследванията, посветени на ролята на тревожността по отношение на възникването на неврозите и психосоматическите разстройства. Голяма част от проблемите са свързани със съотношението между понятията тревожност и страх. Разграничаването на явленията тревога и страх е закрепено в съответните понятия в началото на XIX век и е свързано с името на Киркегор.
Понастоящем най-разпространена е гледната точка, която разглежда страха като реакция по отношение на конкретна, определена и реална опасност, а тревожността – като неопределено преживяване, смътно и преимуществено с въображаем характер. От друга позиция, страхът се преживява при витална заплаха, когато нещо застрашава целостта и съществуването на човека като живо същество, а тревожността – при социална, личностна заплаха. Опасността в тези случаи застрашава ценностите на човека, потребностите на Аз-а, неговата представа за себе си, отношенията с другите хора, положението в обществото. Един подобен подход лежи и в основата на определянето на тревожността, което се дава от грузинския психолог Н. В. Имедадзе.
Тревожността се разбира от автора като емоционално състояние, което възниква пред възможността за фрустация на социалните потребности. Своеобразно свое виждане излага и Ф. Пърлс, който разглежда тревожността и страха от гледна точка на отношенията към външната и вътрешната заплаха и приема тревожността като изходна, като чисто физиологическа реакция. „Страхът се предизвиква от някои опасни обекти в средата, с които е нужно нещо да се направи или да се избегне. Тревожността е вътре – това е органично преживяване, което няма пряко отношение към външните обекти”. И още: „Тревожността, това е преживяване на трудности при дишане...”
Отделянето на тревожността в качеството на собствена психологическа категория се извежда в много експериментални разработки, където се излагат различията между тревожността и страха по силата на комплекс от психологически, физиологически и биохимически показатели. В някои изследвания страхът се разглежда като фундаментална емоция, а тревожността – като формираща се на него основа, и често в комбинация с други базови емоции.
И така според теорията за диференциалните емоции страхът е фундаментална емоция, а тревожността – устойчив комплекс, който се образува в резултат на съчетаването на страха с други фундаментални емоции: „Тревожността се състои от доминиращи емоции на страха и взаимодействие на страха с една или няколко други фундаментални емоции, особено с такива емоции като гнева, страданието, вината”.
Тази позиция има частичен характер и намира сравнително малко последователи, особено в случаите, когато става дума за изучаването на устойчиви форми на тревожността. Ж. Сарасън прави разлика между тревожността и страха, като се опира на насочеността на вниманието, т.е. при страха вниманието на индивида е насочено навън, а при тревожността навътре, т.е. човек се фиксира върху своето вътрешно състояние. Много често обаче тревожността и страхът се използват като взаимно допълващи се и взаимно заменяеми понятия. Сложността за прилагането на тези гледни точки при анализирането на страха и тревожността е свързано и с отчитането на следните две обстоятелства: на първо място с това, че различаването на вътрешна и външна, определена и неопределена заплаха възниква и онтогенеза сравнително късо. На второ място, разграничаването на виталната и социалната заплаха е достатъчно условие според нас.
Възможността за продуктивен подход към проблема за разграничаване на тревогата и страха е въведеното от Ф. Березин понятие „явления на тревожния ред”, което позволява да се направят определени различия между страха, като редукция на конкретна, обективна, еднозначно разбирана заплаха и ирационалния страх, който възниква при нарастване на тревогата и който се проявява при опредметяване, конкретизация на неопределени опасности.
Преживяването на страха е интересувало мислителите от дълбока древност. Следва да отбележим, че разглеждането на страха като преживяване, чиято главна особеност е предчувстващият характер, е водещо във философската и психологическата литература в течение на цялата история по отношение на описване и изучаване на това явление.
Голямо внимание се отделяло на преживяването на страха и в средновековната арабска философия. Великият лекар и философ Авицена в своята „Книга за душата” подчертава, че у човека, за разлика от всички други „живи създания” страхът е свързан не само с непосредственото възприемане „на вредните вещи”, но и с предчувствието затова, което трябва да се случи, това, което ще му навреди.
Изказванията на един друг арабски философ