Реактивност и резистентност от гледна точка на патофизиологията

Реактивност и резистентност от
гледна точка на патофизиологията
Доц. д-р Радко Златков Радев, дм
Катедра по предклинични и клинични науки
Медицински университет-Варна

Реактивност –определение
Тя е гено-и фенотипно детерминирана
способност на живия организъм да
възприема въздействието на динамично
променящите се външни фактори, както и на
вътрешните хомеостатични промени
(структурни и функционални), като реагира
адекватно на тези промени,
приспособявайки (адаптирайки) организма
към тях.

Резистентност –определение
Тя е способността на живия организъм да
противодейства и да проявява устойчивост
на въздействието на увреждащите фактори
(екзо-и ендогенни), запазвайки
организмовата структурно-функционална
хомеостаза.

Типове реактивност
Видова
Групова
Индивидуална:
А. Физиологична:
а)неспецифична:
1.Полова –мъжка, женска.
2.Възрастова –детска, зряла, старческа.
3.Психоемоционална –поведенчески тип А и Б.
4.Сезонна.
б)специфична:
1.Противоинфекциозен имунитет.
2.Противотуморен имунитет.

Типове реактивност
Б. Патологична:
а)неспецифична (при основните патологични
процеси):
1.Възпаление.
2.Треска.
3.Хипоксия и т. н
б)специфична (имунопатологична):
1.Имунодефицитна.
2.Алергична.
3.Автоимунна.

Обща класификация на
реактивните състояния
Нормергия
Хиперергия
Хипергия
Анергия
А. Положителна
Б. Отрицателна
Дизергия

Видове резистентност
А. Естествена (невъзприемчивост)
Б. Придобита (в постнаталния период)
1, По изкуствен път
Активна (ваксинации)
Пасивна (серотерапия, кръвопреливане)
2. По естествен път
Активна (преболедуване)
Пасивна (готови АТ през плацентата или в
кърмата)

Имунологична резистентност
Сложен защитно–приспособителен
механизъм
Висока специфичност на отговор
Насочен срещу
А.външни (бактерии, вируси и др.) и
Б.вътрешни (функционално негодни и
мутирали клетки)
увреждащи агенти.

Основни механизми на
реактивността
Външни фактори
Вътрешни фактори и механизми

Външни фактори
А.Физични:
а)полезни –оптимални метеорологични
фактори;
б)вредни:
1.Високи и ниски температури.
2.Високо и ниско атмосферно налягане.
3.Йонизираща радиация.
4.Атмосферно електричество.
5.Магнитни бури.
6.Шум.

Външни фактори
Б.Химични:
а)полезни:
1.Кислород.
2.Хранителни вещества.
3.Вода.
4.Макро-и микроелементи.
б)вредни:
1.Канцерогени.
2.Пестициди.
3.Газове.

Външни фактори
В.Биологични:
а)полезни –нормална микрофлора на
устна кухина, гастроинтестиналния
тракт, влагалище и др.;
б)вредни -патогенни:
1.Бактерии.
2.Вируси.
3.Гъбички.
4.Паразити.
5.Отровни растения.
6.Животински отрови.

Външни фактори
Г.Психосоциални:
а)полезни –добър жизнен стандарт и
психоемоционален комфорт;
б)вредни:
1.Психотравми и емоционален стрес.
2.Нерационално хранене –гладуване,
преяждане..
3.Вредни навици –тютюнопушене,
алкохолизъм, наркотици.

Вътрешни фактори и механизми
на реактивността
Нервни
Ендокринни
Хуморални
Клетъчно-тъканни
Защитни

Роля на нервната система за
реактивността и резистентността на
организма
НС има водещо значение в регулацията на
организмовата хомеостаза и адаптацията на
организма към външни и вътрешни въздействия.
1.Нервно-психически разстройства (неврози и
депресии).
2.Сърдечно-съдови заболявания (атеросклероза,
ИБС, есенциална хипертензия и др.).
3.Ендокринни заболявания (захарен диабет,
тиреотоксикоза и др.).
Ключова роля има серотонинът.

Роля на вегетативната НС за
реактивността и резистентността
на организма
А.Симпатикусов отдел:
а)повишена активност –хипертензивна
реакция;
б)понижена активност –синкоп или
ортостатична хипотензия.
Б.Парасимпатикусов отдел:
а)повишена активност –артериална
хипотензия, усилена моторика и хиперацидитет
на храносмилателната система;
б)понижена активност-хипертензивна реакция.