Рентгенова анатомия на зъби и челюсти

Рентгенова анатомия на зъби и челюсти

Рентгенологично анатомичните структури в лицево-челюстната област имат
редица особености свързани с природата на рентгеновите лъчи. Изображенията им
върху графиите или дигиталния екран могат да се раличават значително от тези, които
сме свикнали да възприемаме от анатомичните атласи и хистологичните препарати.
Най-общо се разделят на кости на мозъчния череп и кости на лицевия череп. Към
първата група се отнасят фронталната, париеталните, окципиталната, темпоралните и
сфеноидалните кости. Челюстите с включените в тях зъби, както и носните и
зигоматичните се отнасят към втората група – кости на лицевия череп. Въпреки, че по
дефиниция хиоидната кост и прешлените от шийния сегмент на гръбначния стълб не се
отнасят към тази област рентгенологичните им образи са от значение, защото те често
присъстват в рентгенографиите на този комплекс и могат да окажат влияние върху
изображенията на костите му (фиг.2).
При изпълнението на рентгенографиите част от рентгеновите лъчи се задържат
от костите, като колкото по-плътен е участъкът от костта през който преминават,
толкова по-голяма част от тях не достигат рентгеновия филм. Така върху
рентгенографиите, костите в зависимост от плътнoстта си се изобразяват в различни
нюанси на сивия цвят. Така по-плътните участъци от костта, като кортикалиса се
виждат с по-голям интензитет на сивото („по-бели“-силни сенки), от тези с по-малка
плътност, като спонгиозата например, която е „по-сива“ (Фиг.1).

Фиг.1. Ортопантомография: 1. Кортикалис; 2. Спонгиоза; 3.Хиоидна кост; 4.Прешлени на
гръбначния стълб.

При рентгенографското изобразяване на зъбите и челюстите се използват
рентгенографии (или сензори при дигиталното рентгенографиране) с различни размери.
В зависимост от размера на зоната на интерес избираме и съответния размер филм

(сензор). Така например, ако ни интересува областта на двете максиларни кости ще се
насочим към филм и метод, който ще включва техните изображения (Фиг.2А). Ако ни
интересува обаче само част от максилата (например моларната зона) ще изберем друг
размер (съответно метод на рентгенографиране) (Фиг.2Б).


Фиг.2. А - Центраж нос-брада с отворена уста; Б - интраорална графия.

При избора на големината на зоната която ще се рентгенографира трябва да се
отчитат няколко аспекта. Първият е, че рентгенографирането на по-голям анатомичен
участък от пациента е свързано с по-голямо лъченатоварване на пациента (по-голяма
област се облъчва и по-силно лъчение е необходимо за получването на образа). Вторият
е, че най-често изобразяването на по-голям участък е за сметка на детайлността на
изображението. Трето - не трябва да се забравя, че всяка анатомична област е част от
целия лицево – челюстен комплекс и не може да се изобрази изолирано от него.
Съседните области оказват влияние върху изображението и много ч есто се
„суперпонират“ върху интересуващата ни област и по този начин намаляват
информационната му стойност. Така например в рентгенографията от Фиг.4А
изображението на зъбите нямат диагностична стойност поради наслагването на
образите от съседните костни структури, и не на последно място двуизмерните
рентгенографски изображения са често геометрично неизометрични (Фиг.3). Или с
други думи рентгенографските размeри на анатомичните структури не съответстват на
реалните им такива.

Фиг.3. Интраорална графия на максиалрни инцизиви - вижда се удълженият
рентгенографски силует на корените.

По-горе бе споменато, че освен размера за изобразяване на съответната
анатомична област е от значение е и методът на рентгенографиране. Под метод или
центраж на рентгенографията се разбира позицията на пациента, респективно
анатомичната област обект на интерес, спрямо филма (сензора) и рентгеновата тръба
(лъчи). Така например при стандартното изобразяване на зъбите филмът се поставя
макасимално близо до лингвалната им повърхност, а рентгеновият лъч е насочен
орторадилано (или перпендикулярно на оста на зъба), (Фиг.4А). При тази позиция
обаче корените (когато един зъб е с вестибуларен и лингвален корен), тъй като са един
зад друг по хода на лъча, върху графията се виждат като обединена сянка на един
корен. Измествайки лъча хоризонтално и вторият корен е видим (Фиг.4Б).

Фиг.4. А. Орторадиална посока на лъча.Със стрелки е показана сянката на част от силуета
на втория корен Б. Медиално отклонен лъч. Същият зъб след ендодонтско лечение – вижда се
и вторият му корен.
Това суперпониране на образите е от огромно значение при диагностичното
интерпретиране на образите в денталната образна диагностика, защото определят

различна рентгенологична норма на анатомията на структурите при различните
центражи. Например в изображението на Фиг.5 се вижда сянката образувана от
границите на максиларния синус, „V“- образната сянка на зигоматичния израстък на
максилата и сянката на част от мускуларния израстък на мандибулата. И тези сенки са
нормална находка при всички интраорални графии в тази област.


Фиг.5. 1.Част от мускуларния израстък на максилата; 2.Граници на максиларния синус;
3.Зигоматичен израстък на максилата; 4Линията на твърдото небце

Конкретиката на различните рентгнеографски методи не е обект на тази тема,
затова ще се спрем само на сравнителната интерпретация на основните анатомични
маркери при рентгенографията без да навлизаме в подробности за самите методи.

Рентгенова анатомия на максиларните кости.

Основните рентгенологични маркери от анатомията на максилата, които са
видими върху рентгнеографиите зависят от посоката на рентгeновия лъч спрямо костта.
При лъч насочен към сагиталната равнина могат да се различат отчетливо алвеоларния
израстък, зоната на максиларния тубер, силната сянка на основата на зигоматичния
израстък и контурите на границите на максиларния синус (Фиг.6; Фиг.7; Фиг.8).

Фиг.6. Основни анатомични маркери в латералния участък на максилата.


Фиг.7. Интраорална графия - със зелена прекъсната линия е означен контурът на
максиларния синус. С жълтата прекъсната линия е означена основата на зигоматичния
изтрастък.

Фиг.8. Телерентгенография- профил .Със зелената пунктирана линия са очертани границите
на основата на зигоматичния израстък, максиларния синус, максиларния тубер и алвеоларния
израстък.
При насочване на лъча към трансверзалната равнина могат да се различат
отчетливо контурът на инфраорбиталния ръб, инфраорбиталния отвор, линията на
апертура пириформис, интермаксиларният шеф, инцизивният канал и отвор, твърдото
небце, назалният септум и зигоматикоалвеоалрния ръб. Понякога особено на
интраоралите графии в областта на фронталите зъби допълнително се наслагват като
сянка и меките тъкани на носа (Фиг.9; Фиг.10; Фиг.11)

Фиг.9.

Фиг.10.




Фиг.11. 1. Предният ръб на апертура пириформис; 2.Spina nasalis anterior; 3.Контурът на
меките тъкани на носа; 4. Sutura intermaxillaris. Foramen incisivum.

При хоризонтално изметстване на рентгеновия лъч в крайното изображение
може да попадне и част от максиларния синус (Фиг.12).

Фиг.12. 1.максиларен синус. 2. Назален септум.

Ако рентгеновият лъч бъде изместен и вертикално в полученият
рентгенографски образ може да се види и сянката на долната носна конха (Фиг.13).


Фиг.13. 1. Предният ръб на apertura piriformis; 2. Сянката на долна носна конха.

На обзорните графии максиларните кост се суперпонират с образите на
останалите кости по хода на рентгeновия лъч, поради което от нейните елeменти
остават видими само контурообразуващите й структури (Фиг.14).

Фиг.14. Нос-брада с отворена уста. 1. Foramen infraorbitale; 2.Sinus maxillaris sin.; 3.Crista
zygomaticoalveoolaris; 4. Margo infraorbitalis.

При насочване на лъча към оклузалната равнина, поради суперпонирането във
вертикална посока на структурите й, в получената графия се разпознават много по-
малко елелменти (Фиг.16).


Фиг.16. 1. Septum nasale; 2. Foramen incisivum.

Рентгенова анатомия на долната челюст.

Тъй като долната челюст е позиционирана в долната трета на лицево-челюстния
комплекс, проекциите й върху рентгенографиите не страдат в такава степен както тези
на максиларните кости от суперпонирането на съседните участъци. Вследствие на това
основните й анатомични маркери много добре могат да се различат в различните
проекции на рентгеновите лъчи спрямо сагиталната, трансверзалната и оклузални
равнини.
При проекции в сагиталната равнина или при лъч насочен вестибуло-лингвално
в страничния участък на мандибулата се изобразят отчетливо клонът на долната
челюст с двата израстъка и инцизурата между тях, мандибуларният отвор,
мандибуаларният канал, ъгълът на долната челюст, нейното тяло, менталният отвор,
косата линия, миохиодната линия (Фиг.15; Фиг.16; Фиг.17; Фиг.18).

Фиг.15.

Фиг.16.



Фиг.17. Част от ортопантомография. 1.Proc. Condylaris (caput mandibulae;
2.Proc.coronoideus; 3. Canalis mandibularis; 4. Foramen mentale; 5.Os hyoideum; 6.Foramen
mandibulae.

Фиг.18.Част от ортопантомография. 1.Linea oblique; 2. Linea mylohyoidea; 3. Lingula
mandibulae.
При насочване на рентгеновите лъчи към трансверзалната равнина върху
рентгенографиите се позитивират с раличен интензитет сенките на protuberantia
mentalis, spina mentalis, foramen lingualis (отворите нерядко са няколко) (Фиг.19;
Фиг.20; Фиг.21).

Фиг.19.

Фиг.20.



Фиг.21. Интраорална графия.1. Protuberantia mentalis; 2.Foramen lingualis. 3.Spina
mentalis.

Промяната на на насочването на рентгеновия лъч се отразява силно на
видимостта на отделните маркери, така например ако се рентгенографира фронталният
участък на мандибулата с посока на лъчите към хоризонталната (оклузалната) равнина
сянката на spina mentalis е много по-добре видима, тъй като при такова насочване тя е
контурообразуваща (Фиг.22).


Фиг.22. Захапка по Симпсън за долна челюст. 1.Foramen lingualis. 2. Spina mentalis. 3.
Лингвалният ръб на алвеоларния израстък на долната челюст. 4.Вестибуларният ръб на
алвеоларния израстък на долната челюст. Basis mandibulae.


Рентгенова анатомия на зъбите.

Рентгеновите изображения са резултат от различната степен на отслабване на
рентгеновите лъчи при преминаването им през обекти с различна плътност. Тъй като
зъбите и структурите около тях са с различна плътност (емайл, дентин и т.н.)
рентгeновият им образ отразява тази им хистологична особеност (Фиг.23).

Фиг.23. 1. Емайл; 2.Дентин; 3.Пулпна камера; 4.Коренов канал; 5.Периодонтално
пространство; 6.Маргинален ръб на алвеоларната кост; 7.Lamina corticalis; 8.Спонгиоза.

При интепретирането на рентгенографските образи както бе споменато по горе
от голямо значение е и посоката на лъчите. На рентгенографията на Фиг.23 се вижда
разликата между изобразяването на кореновите в медиалните и дисталния корен.
Рентгнеографията е н