РЕНТГЕНОВИ КОНТРАСТНИ ВЕЩЕСТВА

РРентгеновите контрастни вещества (РКВ) са химически съединения, които, въведени в организма по кръвен път, в храносмилателния канал или в телесните кухини, не влизат в реакция с химическите вещества на биологичната тъкан и се отделят непроменени. Според вида им KМ са с по-голям или п
о
-малък абсорбционен коефициент към рентгеновите лъчи от тъканите на организма.
Според Мазаев ВЙКМ за изследване на сърдечно-съдовата система трябва да отговарят на следните условия:
- да имат добра рентгенова контрастност
- да са лесно разтворими във вода
- да и
ма
вискозитет, еднакъв или близък до този на кръвта
- да не оказват вредно влияние на химическия съста
в на к
ръвта
-

да н
е
дразнят съдовата инервация
- да не увреждат съдовите стени и другите тъкани
- да н
е
п
редизвикват токсичен ефект при по
втор
н
о
в
карван
е в о
р
ганизма
- д
а се отде
ля
т от него в кратък
срок непроме
нени.
Малко след откриван
ет
о на рентгеновите лъчи като първи контрастни вещес
тва в рент
ге
н
ологията са използувани солите н
а
бисмута (1899 г.) за изследване
на органите на
х
р
аносмилателния канал. През 1910 г. започва използуването, на барие
в
ия
сулфат, който показал най-добри, качества на KB в рентгеновата диагностика. Той се използва и до днес.
От 1912 г. се използуват негативните контрастни материи (НКМ), като въздух, кислород, въглероден двуокис, райски газ и др. Първото инс
у
флиране на газ като контрастна мат
е
рия е приложено за изследването на перитонеалната кухина (пневмоперитонеум)
. ПоСпоред Мазаев ВЙКМ за изследване на с
ърдечно-съдовата система трябва да отговарят на следните условия:
- да имат добра рентгенова контрастност
- да са лесно разтворими във во
да
- да има вискозитет, еднакъв или близък до този на кръвта
- да не оказват
вредно влияние на химическия съ
с
т
ав на кръвта
- да не дразнят съдовата инервация
-
да
не увреждат съдовите стени и другите тъкани
- да не

предизвикват токсиче- да имат добра рентге
нова контрастност
- да са лесно раз
творими във во
да
- да има вискозитет, еднакъв
или близък до този на кръвта
- да не оказват вр
УУСЛОЖНЕНИЯ ОТ ВРКВ

- токсичността на КМ
- свръхчувствителността на организма към йода
- придобита от- свръхчувствителността на организма към йода
- придобита от КМ или съществуваща алергия от типа на антиген - антитяло.
Въпреки многото експерименти досега и трите хипотези остав
а
т н- придобита от КМ или съществуваща алергия от типа на антиген - антитяло.
Въпреки многото експерименти досега и трите хипотези остават недоказани. За най-малко вероятна причина се счита токсичността на КМ.
При усложненията от ВЙКМ явленията на непоносимос
т
се обединяват в две групи: местни и общиВъпреки многото експерименти досега и трите хипотези остава
т недо
казани.

За н
а
й-малко вероятна причина се счита токсичността на КМ.
При усложненията от ВЙКМ яв
л
ен
ията на непоносимост се обединява
т в
д
в
е
групи:
мест
н
и и общи. П
роявите о
т
местен характер за
сягат интактн
остта на стената на кръво
но
сния съд (ендотел и нервнорецепторния апарат), как
то и околн
ат
а
тъкан при извънсъдовото изливан
е
на КМ. Измененията настъпват в
участъците, в к
о
и
то КМ е по-концентрирана — при впръскването и и в капилярите на моз
ъ
чн
ите и бъбречните съдове.При усложненията от ВЙКМ явленията на непоносимост се обединяват в две групи: местни и общи. Проявите от местен характер засягат интактността на стената на кръвоносния съд (ендотел и нервнорецепторния апарат), какт
о
и околната тъкан при извънсъдовот
о
изливане на КМ. Измененията настъпват в участъците, в които КМ е по-конце
нтрирана — при впръскването и и в капиляр
ите на мозъчните и бъбречните съдове. По-чести явления на местно увреждане са:
краткотраен спазъм, съпровод
ен от остра болка по хода на кр
ъвоносния съд, в който е впръскана КМ;
продължителен спазъм, последствие на
който е некрозата на тъканите в

у
частъка на кръвоснабдяването
тромбофлебит като усл
ожн
ение на увредения ендотел на съда;
инфилтрат при и
з
вънсъдово инжектиране на КМ, който е прехо
ден и без особени последици
пермеаби
литетни смущен
ия предимно в ендотела на мозъч
ните и бъбречните капиляри с последващи тежки ус
главоболие
еритема
кихане или кашляне.
Усло еритема
кихане или кашляне.
Усло кихане или кашляне.
Усложненията от алергичен характер се изразяват в задух, конюУсложненията от алергичен характер се изразяват в задух, конюнктивит, ринит, сърбеж по кожата, уртикарен обрив, еритема и ото
ц
и на лицето или ларинкса.
Усложнения от кардиоваскуларен характер са:
цианоза
тахикардия
ангиоспазъм
хипотония
колапс
шок
Тежките усложнения от алергичен и кардиоваекуларен характер могат понякога да доведат до смъртен изход.
Основните задължения на MTRA в борба
та
с усложненията от КМ са:
1. Бързо да разпознава промените, настъпващи у болния при усложнение.
2.
Още с
установ
я
ване
т
о на такава промяна да разтвори прозорците накабинета за достъп на свеж въздух.
3.

При констаУсложнения от кардиовас
кула
р
е
н
характ
ер са
:
цианоза
т
ахикардия
а
нгиоспазъм
хипотон
ия
колапс
шок
Тежките усложнения от ал
ер
гичен и кардиоваекуларен характер могат понякога д
ацианоза
та
х
икардия
ангиоспазъм
хитахикардия
а
нгиоспазъм
хипотония
колапс
шоан
гиоспазъм
хипот
о
н
ия
колапс
шок
Тежките усложхипотония
колапс
шок
Тежките усложненико
л
ап
с
шок
Тежките усложнешок
Тежките усТежките усложнения от алергичен и кардиоваекуларен характер могат понякога да доведат до смъртен изход.
Основните задължения на MTRA в борбата с усложненията от КМ са:
1. Бързо да разпознава промените,
н
астъпващи у болния при усложнение.
2. Още с установяването на такава промяна да разтвори прозорците накабинет
а за достъп на свеж въздух.
3. При конс
татирана промяна незабавно да съобщи на рентгенолога.
4. ДаОсновните задължения на MTRA в борбата с усложне
нията от КМ са:
1. Бързо да ра
зпознава промените, настъпващи у болния при усложнение.
2. Още с установяван
ето на такава промяна да разтвор
и

прозорците накабинета за достъп на свеж въздух.
3
.
При констатиран1. Бързо да разпознава промените, н
а
стъпващи у болния при усложнение.
2. Още с
установяването на такава промяна да
разтвори проз
орците накабинета за достъп на
свеж въздух.
3. При констатирана промяна неза
Спешният аптечен шкаф се зарежда с лекарства предимно в ампули от следните видове:
антихистаминови
антиастматични
наркотици
аналептици
различни инфузионни разтвори
Най – често употребявани КМ: Йопамиро, Ултравист (СТ и Rö); Магневист (ЯМР). Количествата се определят в зависимост от конц
е
нтрацията на КМ, теглото и възрастта на паантихистаминови
антиастматични
наркотици
аналептици
различни иантиастматични
наркотици
аналептици
различни инфузионни ранаркотици
аналептици
различни инфузионаналептици
различни инфузионни разтвори
Наразлични инфузионни р
аз
твори
Най – често употребявани КМ: Йопамиро, Ултравист (СТ и Rö); Магневист (ЯМР). КоличестНай – чес
то упо
требява
н
и КМ
:
Йопамиро, Ултравист (СТ и Rö); Магневист (ЯМР). Количествата се определят в зависи
м
ос
т от концентрацията на КМ, теглот
о и
в
ъ
зр
астта
на па
ц
иента.

E
3