Ревматоиден артрит – принципи на лечение

Тема №44: „Ревматоиден артрит – принципи на лечение”

Основните цели на лечението на РА са следните:
1) Да се ограничи болката и да се потисне ставното възпаление;
2) Да се предотвратят костната и хрущялна деструкция и последващите деформации;
3) Да се съхрани ставната функция, респективно качеството на живот на болните;
4) Да се овладеят извънставните прояви, когато са налице такива.
При лечението на РА е необходимо да се изготви и приложи комплексна терапевтична програма, която включва:
1) Адекватен болничен режим;
2) Физикално лечение и рехабилитация;
3) Медикаментозно лечение;
4) Хирургично (ортопедично) лечение – за предотвратяване на ставни деформации.
За ефективно лечение е необходимо добро сътрудничество между лекар и болен и стриктно провеждане на предписаната терапевтична програма. Ставите с остър възпалителен процес трябва да бъдат оставени в покой, за да се избегнат контрактури и деформации. В обездвижените стави възпалителният процес и болката се овладяват по-бързо. При продължителна имобилизация може да се появят мускулна хипотрофия и остеопороза. В този случай се препоръчват изометрични съкращения и лек масаж на мускулите, както и движения в незасегнатите стави.
На болните с РА се препоръчва балансирано хранене, с охраничаване на храните, които повишават телесното тегло. Последното води до повишено натоварване на ставите, а оттам и ускорено увреждане, особено при възпаление. Затова се прилага вегетариански тип хранене, с приемане на млечни продукти, витамини, рибено масло и др. Поддържането на нормално телесно тегло е най-добрия подход за болните с РА. Медикаментозното лечение на РА включва следните лекарствени групи:
НСПВЛ. Най-често използвани при лечението на болните с РА. Притежават противовъзпалителни и аналгетични свойства и повлияват ставната болка и отока. Явяват се симптоматични средства и не променят хода на болестта – т.е. не повлияват ставната деструкция. Основен механизъм на действие на НСПВЛ е инхибирането на простагландиновата синтеза. Това е свързано със съпътстващи нежелани ефекти. С особено внимание трябва да се отнасяме към стомашно-чревните явления. Те варират от леки (гадене, повръщане) до животозастрашаващи (язви, кървене, перфорация). Това налага да се използват протектори на стомашната лигавица – H2-рецепторни антагонисти, инхибитори на протонната помпа и др. НСПВЛ проявяват и нефротоксичност. Водят до повишаване на серумния креатинин, задръжка на Na и вода, хиперкалиемия, интерстициален нефрит, ОБН. Необходимо е да се отчитат и лекарствените взаимодействия на НСПВЛ с антикоагулантни средства, антихипертензивни лекарства, диуретици, метотрексат и др.
Бавнодействащи противоревматични средства. Повлияват естествения ход на РА. В повечето случаи се постига трайно потискане на възпалителната активност на заболяването. Намалява се рискът от ставно увреждане. Назначаването на терапия с такива медикаменти не трябва да закъснява няколко месеца след поставянето на диагнозата. Терапевтичният им ефект се проявява няколко месеца след началото на приложението им. Тук се отнасят Sulfasalazine, Leflunomide, Metotrexate и др.
Кортикостероиди. Имат мощен противовъзпалителен ефект и умерен имуносупресивен. Изискват се в случаите, когато НСПВЛ не помагат достатъчно за преодоляване на основните симптоми като болка, скованост, оток. Обикновено успоредно с тях се прилага бавнодействащ противоревматичен медикамент. Когато този медикамент изрази ефектите си, постепенно се извличат от лечебната програма кортикостероидите. Най-често се прилага 5-10 mg Prednizolon дневно. При тази доза е намален рисът от странични ефекти. Кортикостероидите се прилагат и локално, вътреставно – при персистираща инфекция в няколко стави.