Режим на труд и почивка

Режим на труд и почивка
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Въвеждането на физиологични режими на
труд и почивка е едно от задълженията на всеки
работодател като неразделна част от цялостната
фирмена политика за осигуряване здраве и
безопасност при работа.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

На основание чл.12 ал.1 от ЗЗБУТ, е
утвърдена Наредба №15/1999 г. за условията,
реда и изискванията за разработване и
въвеждане на физиологични режими на труд и
почивка по време на работа. (Д.в.бр.54/1999 г)
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Физиологичните режими на труд и
почивка са научнообоснована система за реда
и начина на ползване периодите на почивка, с
цел осигуряване на висока и трайна
работоспособност, високо качество на
извършваната работа и опазване здравето и
работоспособността на работещите.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Признаци на умора, които могат да се
предотвратят с въвеждането на
физиологични режими на труд и почивка
Технико
-икономически;
Физиологични;
Психологични;
Здравни
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Разработването на физиологични режими на
труд и почивка изисква:
•Оценка на характера и тежестта на труда;
•Оценка на състоянието на факторите на работната среда,
трудовия процес и работното оборудване;
•Характеристика на промените в работоспособността;
•Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите
от неблагоприятни фактори на работната среда и трудовия
процес.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Разработване на физиологични режими
включва:
Определяне на общото време за
регламентираните почивки;
Място на почивките в динамиката на работния
ден;
Брой на почивките;
Продължителност на почивките;
Ред на ползването им.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Определяне на общото време за регламентирани
почивки зависи от степента на трудовото
натоварване
При умерено натоварване до 10
-15% от
работното време;
При тежко и много тежко физическо
натоварване –от 25 до 50% от работното
време;
Общото време за регламентирани
почивки се разпределя в 30-40% през
първата половина и в 60-70% през
втората половина на работнияден.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Промените в работоспособността в дневна
динамика се определят от:
•Характера на труда;
•Особеностите на работната среда;
•Продължителността на работното време;
•Пол;
•Възраст на работещия.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Времето, което трябва да се регламентира
като почивка в работния ден, включва
Продължителните периоди за отдих;Микропаузите;
Време за лични потребности –тоалет, пиене на
вода, физиологични нужди.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Биологичен ритъм
и режим на труд и почивка
•Ритъмът /от латинското, пренесено от гръцки “rhytmus”/ е
всеобщо биологично явление, което може да бъде изразено с
количествени и качествени показатели и обхваща всички
прояви на живата материя -от субклетъчните структури и
клетката до сложните форми на поведение на личността и даже
на популациите и екологичните системи.
•В основата на биологичната ритмика лежи редуването на
колебателни промени в материята и в нейните функции, които
имат присъщите на всеки ритъм три основни съставки:
•честота на колебанията,
•размер /амплитуда/ и
•фаза.

•Биоритмологията е
сравнително нова наука,
често отъждествявана с
хронобиологията, но се
приема, че в общия
проблем на биоритмо-
логията се включват:
хронобиология,
хронопатология,
хрономедицина,
хронотерапия,
•хронофармакология и
т.н.

•При човека, по силата на биологичното изискване да
се съхранява съществуването чрез приспособяване
към условията на средата, ритмите на редица
физиологични функции са “копирани” от тези на
самата среда. В това отношение особено широка
известност има ритмиката “ден -нощ” /светло -
тъмно/ или т.нар. циркадна ритмика /от лат. “circa” -
около и “dies” -ден/.
•Има и седмична, сезонна, годишна и
многогодишна/спериоди на 11 и 22
години/ритмика, но тя оказва много по- слабо
въздействие върху човешката работоспособност

•Трябва да се подчертае изрично, че ритмиката
“работа -почивка” е почти съвършен физиологичен
механизъм, изграден в еволюцията на човека, чиято
основна задача е противодействие на умората и
износването на организма. В съвременната
организация на труда тази ритмика заляга в
основите на научно обоснованите режими на труд и
почивка, чийто дълбок смисъл е постигането на
адаптативен баланс между състоянието на действие
и пауза, като по този начин не само се
противодействува на умората, но се поддържа и
висока устойчива работоспособност

По такъв начин ритъмът на трудовия ден се състои най-
малко от две вълни, като в зависимост от вида работа
/включително и от тежестта и напрежението на труда/ и
при повече паузи могат да се наблюдават няколко
последователни вълни с различна амплитуда. Това е
типичната трудова ритмика за редовна смяна, която обик-
новено съвпада с циркадната ритмика на рабо-
тоспособността, обусловена от по-ниското й ниво през
следобедните часове -посочва се, че работоспособността
в периода между 14 и 16 часа е с около 20- 30% по-ниска в
сравнение с утринните часове.

Най-подходящо време за големите паузи е
средата на работния ден.
Дадени по-късно, те не са полезни, защото до
почивката настъпва значителна умора и не може да се
осъществи бързо възстановяване.
Неподходящо е поставянето на големите
почивки в 1-я, 2-я или 3-я работен час, защото това е
времето на вработване и на висока работоспособност.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Кратките почивки трябва да се
правят в началните моменти на
настъпването на умора.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

•Ритмиката на трудовите постижения /респективно на
работоспособността/ има и в седмичен,както и в
сезонен аспект -по-ниска продуктивност в
понеделник и през горещите летни месеци, а по -
голяма през вторник, сряда и четвъртък, както и през
зимата, макар че за умствената работоспособност не
се наблюдава такава отчетлива ритмика.
•Интересен, макар и много дискутабилен проблем на
биоритмологията е този за т.нар. макро-биоритми -
физически, емоционален и интелектуален цикли и
значението им за трудовата дейност. Съвкупността
от тези три цикъла дава един общ ритъм с
максимуми и минимуми на всеки 4-5 месеца, който
продължава през целия живот на човека.

•Описаните най-общи особености на
трудовата ритмика, свързани с
въздействието на биологичния часовник,
добиват във всяка конкретна трудова
дейност своя специфика.

•При конвейерните форми на организация на труда
например, съществува т.нар. наложен трудов ритъм
с голяма повтаряемост на частични и малки
операции. Това изисква приспособяване на личния
биоритъм на работещите към хода на конвейера.
При съвпадане на двата ритъма протичането на тру-
довите процеси може да бъде задоволително и
продуктивно, но при значителни отклонения,
настъпват отрицателни явления от страна на нер-
вната система и целия организъм -монотония и др.,
изявени най-често като ранна поява на умора.

•Значителното нарушаване на обичайните физиологични
ритми е твърде характерна особеност и на сменната
работа и на нощния труд. При нощ-ната работа става
обръщане на хода на циркад-ната физиологична
ритмика, при което фазата на почивката и съня се
заменя от активното напрежение на работната фаза.
Поради грубото нарушаване на закодираната в
еволюцията на човека хабитуална ритмика /особено
тази на нервната система и вегетативните функции/
нощната работа е много по- уморителна и с по-ниска
продуктивност. Даже продължителната -седмици, ме-
сеци, нощна работа не е в състояние напълно да
измени хода на циркадните физиологични ритми

Съществуват редица методи за определяне
продължителността на непрекъснатата работа до
прекъсването за почивка. Трябва да се предпочитат
обаче не преценката на единични показатели, а
комплексното оценяване на състоянието на
организма, а от там даването на почивки в началните
стадии на умора и понижаване на работоспособността.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

При възстановяване се установява
следната фазовост (по М.В.Лейник)
Iфаза –възстановяване на възбудимостта;
II фаза –достигане на свръхизходна възбудимост;
III фаза –достигане на доработна възбудимост;
IV фаза –понижение на възбудимостта.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна

Прекъсването на почивката трябва
да става в третата фаза,като при активен
отдих тя се достига за по-кратко време,
отколкото при пасивен.
Доц.д-р Т.Димитрова Медицински университет -Варна