Същност на стандартизираните показатели. Пряк метод на стандартизация

Същност на стандартизираните показатели. Пряк метод на
стандартизация. (Тема 50)
Същност на стандартизираните показатели:
Една от основните характеристики на ситуационния анализ в здравеопазването е сравняването на
основни здравни индикатори. Това ни позволява да идентрифицираме рисковете, да дефинираме
нуждите и да документираме различията в две и повече популации, в подгрупи от популация или
в една и съща популация в различни моменти от времето. Общите интензивни показатели,
независимо дали представят смъртност, заболеваемост или друго здравно събитие, са
обобщаващи мерки, които могат да подпомогнат извъшрването на сравнителен анализ.
Сравняването на общи показатели, обаче, може да се окаже безсмислено, ако структурите на
населението не могат да се сравняват по фактори като възраст, пол или социо-икономически
статус. Всъщност използването на общи интензивни показатели може в определени случаида
доведе до неправилна интерпретация. Това е т.нар. ефекет на „замъгляването“. Ефект на
„замъгляването“ се появява, когато измерването на ефекта от експониране на рисков фактор се
нарушава от връзката между експонирането и други фактори, които също оказват влияние на
изхода на проучването. Замъгляващият фактор трябва да отговаря на три критерия: да бъде
познат рисков фактор за интересуващия ни резултат; да бъде фактор, свързан с експонирането и
да бъде фактор, който не е средна величина между горните два. Класически пример за
замъгляващ фактор е тютюнопушенето в проучване за консумацията на кафе като рисков фактор
за исхемична болест на сърцето. Връзката между консумация на кафе и ИБС (исхемична болест на
сърцето) може да бъде замъглена от тютюнопушенето. Всъщност тютюнопушенето е известен
рисков фактор за ИБС. Той е свързан и с консумацията на кафе, тъй като пушачите обикновено са и
консуматори на кафе, но те не пушат само защото пият кафе. Тютюнопушенето не е никаква
средна величина между консумация на кафе и ИБС. Изчисляването на специфични (групови)
интензивни показатели в добре дефинирани подгрупи от популация е един от начините да се
избегнат някои замъгляващи фактори. Например специфични показатели, изчислени по
възрастови групи, често се използват за проучване как различните заболявания оказват различно
влияние върху хората в зависимост от възрастта им. Независимо, че това позволява по – точно
среавнение на относителни величини, трудно може да се прилага за голям брой подгрупи. Освен
това, ако подгрупите включват малък брой случаи, специфичните показатели могат да бъдат
много неточни. Процесът на стандартизация (настройка) на относителни величини е класически
епидемиологичен метод, при който се отстранява замъглаващият ефект на променливи, които са
ни известни, или променливи, които са различават в популациите, които искамерда сравняваме.
Величината на интензивните показатели зависи от структурата на средата, в която явлението се
проявява. Поради това сравняването на показатели, извлечени от среди с различна структура,
изисква предварителна стандартизация (уеднаквяване на средите). На практика възрастта е най –
често използвания фактор за стандартизация или настройки. Повъзрастовата стандартизация се
използва предимно в сравнителни проучвания за смъртност, тъй като възрастовата структура
оказва сериозно влияние върху общата смрътност на популацията. Най – често се ползват три
различни метода за стандартизация: пряк, косвен и обратен. Изборът на метод на
страндартизация зависи от наличните фактически данни за проучваното явление.

Когато са налични данни както за структурата на средата, така и за структурата на изучаванто
явление на двете сравнявани групи, се използва прекият метод на стандартизация.
Когато са налични данни само за структурата на средата на двете сравянвани групи и нивото на
изучаваното явление в популацията, се използва косвеният метод за стандартизация. Този
мето се използва, когато липсват данни за разпределението на случаите на изучаваното явление в
двете сравнявани групи или когато броят на случаите в отделните групи е недостатъчен, което
прави груповите интезивни показатели недостатъчно достоверни.
Когато са налични данни само за разпределението на случаите на изучаваното явление в двете
сравнявани групи и нивото му в популацията, се използва обратния метод на стандартизация.
Този метод се използва когато, липсват данни за структурата на средата, в която се проявява
изучаваното явление в двете сравнявани групи. Методът на обратната стандартизация изисква
използването на тежък математически апарат.
Пряк метод на стандартизация: (пример стр 55)
При прекия метод на стандартизация се изчисляват условни показатели, които очакваме
да получим в изследваните популации, ако тези популации имат еднаква структура по отношение
на променливата, чийто ефект искаме да настройваме или контролираме (наприемр: възраст,
социо-икономически статус или друга характеристика). Използва се, когато разполагаме с данни
за структурата на средата (повъзрастова структура на населението за страната/района); данни за
структурата на случаите на изучаваното явление (брой смъртни случаи или смъртност в отделните
повъзрастови групи на сравняваните страни/райони). Ако е даден брой смъртни случаи,
смъртността се изчислява, като се раздели броят смъртни случаи на броя на индвидите в
съответната възрастова група и полученият резултат се умножи по 100 или 1000. Методът на
пряката стандартизация използва структурата на стандартна популация в съответствие с
променливата, която изследваме и за която прилагаме специфичните показатели на съответната
група от изследваната популация. Ако липсват данни за нивото на изучаваното явление по
възрастови групи, те могат лесно да се изчислят. След като е известен броя на умрелите по
възрастови групи, смъртта в промили се изчислява за всяка възрастова група по формулата :
P = брой умрели / брой на населението * 1000