Съвременни форми на труд – класификация и физиологична оценка

ДОЦ Д-Р ТЕОДОРА ДИМИТРОВА, ДМ
Съвременни форми на труд –
класификация и физиологична
оценка
Психо- физиологична оценка на труда
на здравния работник

Човекът в своето съществуване се намира в
непрекъснато взаимодействие с околната среда.
Цялото битие на организма е една непрекъсната
верига на дразнения и реакции на тези дразне-
ния. Рамките, в които тези промени в организма
в отговор на външни условия не водят до патоло-
гични изменения са физиологичните
граници или условията на съществуване.

В своята трудова дейност човекът се среща със
специфични промени в условията на средата и с
различни по вид и те жест натоварвания. Поради
тази причина в общата физиология като наука се е
отделил клон или отдел, изучаващ процесите в
организма в хода на уравновесяването му с трудовата
среда и изискванията на трудовото натоварване.
От друга страна познаването на многобройните
фактори на трудовата среда и "трудовия процес е
важно условие при оценката на реакцията на
организма. Физиологията на труда се приема като
част от хигиената или медицината на труда.

Физиологията на труда използва:
физиологични,
биохимични,
психологични и
трудово-хигиенни методи.

Предмет на изучаване на физиологията на
труда са:
проблемите, които настъпват за организма при
различни по вид трудови натоварвания и въпросите
на работоспособността;
проблемът за умората, като важен защитен механи-
зъм, чието физиологично предназначение е да
предотврати настъпването на патологични промени;
проблемите на умствения труд и професионалния
стрес, индивидуалните възможности и личностни
характеристики;
проблемите на сменната работа и нощния труд и др.

Физиологията на труда има за предмет на дейност
редица научно-практични задачи:
нормирането и категоризирането на тежестта на
труда;
разработване на научнообосновани режими на
труд и почивка,
разработването на ергономични изисквания към
работните съоръжения, мебел:
рационализация на работните движения и т .н.

Класификация на формите на труд
 Физически
 Умствен
Съвременни форми на труд –класификация по
Виноградов
труд свързан с физическа активност
механизиран
автоматизиран
конвейр
труд свързан с дистанционно управление
интелектуален труд

Физическа работа
В зависимост от това, предимно кои системи в
организма са включени в изпълнението на рабо-
тата, трудът се дели на физически и нефизически
или умствен в най- общия смисъл на думата.
Във всеки вид физическа работа участва и
нервната система и във всяка умствена работа-и
скелетно-мускулна система.
Ето защо по-правилно е да се говори за предимно
физически и предимно умствен труд.

Видове физическа работа
Според физиологичната характеристика на
мускулното съкръщение работата може да бъде:
динамична или
статична.

Динамичната работа
представлява изотонично мускулно съкращение, при
което участват различни звена от кинематичната
верига, т.е. преместват се едно спрямо друго, пои кое-
то "се извършва и механична работа.
Прието е динамичната работа да се дели на 2 вида:
"положителна" и
"отрицателна".
Обикновенопървата е свързана с концентрично
скъсяване на мускулите, а втората с удължаване на
мускулите, активно съпротивляващи се на
разтягащата сила чрез развитието на напрежението.
Енергоразходът при отрицателната работа е много
по-малък.

Статична работа
имаме при изометрично мускулно напрежение, при
което мускульт не мени дължината си, а нараства
неговото вътрешно напрежение. В статично
напрегнатите мускули кръвното оросяване е
недостатъчно поради притискане на кръвоносните
съдове, създават се условия за натрупване на
недоокислени продукти, забавя се отделянето на
метаболитните продукти и умората настъпва бързо.
Статичната работа протича с по- малък енергоразход,
но веднага след спирането й кислородната
консумация и количеството на отделения
въглероден двуокис нарастват и процесът на
възстановяване, поради натрупания кислороден
дълг, е по- бавен.

Статична работа съществува, когато мускулът не
е в състояние да преодолее товара. В практиката
това са всички работни операции, при които има
елементи на поддържане на тежести, на ин-
струменти или неудобна поза. Статичната работа
довежда не само до развитието на бърза умора,
но е патогенетичен фактор за заболявания на
скелетно мускулната система -миозити.
тендинити, тендовагинити и др.

Различните видове физическа работа изискват различна
мускулна сила и от тук включването на различни по сила
и количество мускули /мускулна маса/.
Физическата работа се определя като обща, когато 2/3 от
мускулите са ангажирани за извършването й. Обикновено
такава работа изисква голям енергоразход и много често
се отнася към категорията на тежкия физически труд.
При локалнамускулна работа са ангажирани главно
мускулите на ръцете. Много често усилието, необходимо
за извършване на трудовите операции, не е съобразено с
възможностите на малките мускулни групи на ръцете,
работи се често с голям темп и наложен ритъм.
Професионалните увреждания на скелетно-мускулната
система при този вид труд са чести.

При експертизата на трудовата дейност, с оглед
професионалния характер на заболяванията, се
използва следната класификация на работните
движения:
1 -ви клас -ангажирани са мускулите на пръстите и
китката;
2-ри клас -ангажирани са мускулите на пръстите,
китката и предмишницата;
3-ти клас-ангажирани са мускулите на пръстите,
китката, предмишницата и лакътната става;
4-ти клас -включва мускулите и на мишниците:
5-ти клас -в движенията е включена и раменната
става.

За профилактиката е важно да се знае, че с нарастване на
класа на движенията темпът им трябва да намалява При
малките класове на движение оптималното време за
извършване на движенията трябва да бъде 0.3-0.4 което
отговаря на темп около 2.4 движения за s при големите
класове -0.7-0.9 s. Друга класификация предлага да се
разграничават 3 степени на ритъм на работата:
-Умерен ритъм -до 20 движени? на ръцете или краката и
10 на тялото за 1 п\п
-Среден ритъм -от 21 до 40 движения на ръцете или
краката и 11 -20 движения на тялото за 1 мин.
-Висок ритъм -над 40 движения на ръцете или краката и
над повече от 20 на тялото за 1 мин.

Категоризация на труда
Дозирането на трудовото натоварване е важен
проблем чрез който се достигат основните трудово -
хигиенни цели:
поддържа се работоспособ носттана
оптимално ниво дълго време,
отдалечава се развитието на умората,
избягва се развитието на преумораи свързаните
с нея заболявания.

Дозирането на трудовото натоварване е важно
особено за т.н. раними групи –
лица след прекарани заболявания в периода на възстановяване ,
жени,
нови или млади работници,
работници, които подлежат на трудоустрояване.
Категоризацията на физическия труд е законово
уредена и в голяма степен подпомага решаването на
тези въпроси.
Категоризацията на труда е важна и за нормирането
и заплащането на труда.

Критериите за степента на физическия труд се
основават главно на показателите на:
енергоразхода,
пулсовата честота и
показателите на външното дишане.

Енергоразходът
много точен количествен показател за определяне
тежестта на труда при тежко натоварване и по-малко точен
при леки натоварвания и при статична работа.
Енергоразходът може да се измерва в Ксаl/КJ/за 24 h, за
8h, за 1hили за 1 min.
Денонощният баланс на енергоразхода е сбор от:
енергоразхода през време на съня/средно за 8hса около
560-600 Ксаl -2300-2500 kJ, приблизително основната
обмяна/,
енергоразходът през свободното време/1100-1200 Ксаl-
4600-5000 kJ, или удвоената основна обмяна за 8h/ и
енергоразходът за 8hработа/при тежка и много тежка
работа може \да достигне до 2500-3000 Ксаl -10500- 12500
kJ. Това е приблизителна оценка на енергоразхода при
еднотипна за целия работен ден дейност.

В практиката най-често категоризацията на труда става
на основата на отчитането на енергоразходаза 1
мин. Това предполага измерването на енергоразхода
при основните работни операции и изчисляване на
средните стойности на основата на хронометражните
изследвания. По този начин освен средния
енергоразход за дадена професия може да имаме и
данни за върховите моменти и за най-тежките работни
операции при дадена професия.

Когато трябва да преценим възможностите на
дадено лице да извършва определен вид работа
най-добре е да използваме категоризацията,
която е съобразена с индивидуалните
възможности. Този подход е особено важен при
трудоустроенитеработници. Оценката се
прави на основата на максималния работен
капацитет –МРК. Счита се, че човек дълго
време може да изпълнява работа, която е 30%
от неговия МРК.

Пулсова честота
Освен чрез работния пулс тежестта на труда
може да се характеризира и чрез динамиката на
пулса по време на възстановяване. Счита се, че
през първата минута на възстановяването
пулсовата честота не трябва да превишава 110
уд/мин., а през третата да бъде под 90 уд/мин.
При оценката на физическото натоварване по
пулсовата честота трябва да се има пред вид
влиянието и от такива фактори като възраст пол,
умора, емоционално състояние, денонощна
ритмика и др.

УМСТВЕН ТРУД
В условията на НТПрогрес нараства ролята на
творческите елементи във всички сфери на
професионалната дейност. При много професии с
предимно физически труд се увеличава частта на
умствения компонент, което води до изглаждане
границата между умствения и физическия труд.
Изисква се по-висока квалификация, знания.
Умственият труд обединява работи, свързани с
приемане и преработка на информация, изискващи
предимно напрежение на сензорния апарат,
вниманието, паметта, активация на мисленето,
емоционалната сфера.

Нефизически или предимно умствен
Ако при физическата работа може точно да се определи
изразходваната енергия и на тази основа или на основата на
работния пулс да се категоризира и нормира труда, то това е
невъзможно при умствената работа. На първо място това
произтича от факта, че колкото и да нараства интензивността
на обменните процеси в мозъка, поради относително малкия
му обем спрямо тялото те незначително се отразяват на общия
енергоразход.
На второ място поради различните изисквания към основните
нервни процеси, анализато