СГ първи курс

Изследване на дихателната система
Извуршват се чрез различни спирографски методи, най важен от които е бодиплетизмографията.

1.
ВиталеИзвуршват с
е чрез различни спирографски методи, най важен
от които е б
одиплетизмографията.
1. Витале
н капацитет: промяната в обема въздух от пълно вдишване (inspirium) д
о пълно издишване (
e
xpirium).
И
змерен в спокойно състояние от пълно издишване до пълно вдишване - инспираторен витален капацитет. Измерен в спокойно състояние от пълно вдишване до пълно издишване - експираторен витален капацитет. Когато
съ
щ
а
та
процедура се и
звърши форсирано – форсиран витален капацитет. Нормални стойности: 3500 — 5000 ml. 2.
Диха
телен обем: ко
лич
еств
ото въздух, което се вентил
ира при спокойно дишане за един дихателен цикъл. Hopма: 500 - 800 ml. 3. Инспираторен резервен обем — коли
чес
твото въздух, което след нормално

вди
шване може още допълнително
да се вдиша. Норма: 1500 — 2000 ml. Намален е при емфизем и фиброза. 4. Експираторен резервен обем — к
оли
чест
вото въздух, което може допъ
лнително да се издиша след нормално издишване. Норма: 1000 —1400 ml. 5. Резидуален (остатъчен)
обе
м —
количеството въздух,
което остава в белия дроб след максимално издишване. Норма: 1000—1500 ml. 6. Инсп
ираторен капацитет – количеството в
ъздух, което може да се вдиша след края на спокойно издишване.7. Общ (тотален) белодробен капацитет — обемът въздух в белите др
обо
в
е след максим
ално вдишване, равен е на сбора от виталния и резидуалния обем. Норма: 4500 — 6500 ml. Спирометрията е функционален тест за изследване на дишането чрез койт
о
се измерват обемите на вдишване и издишване като функция на времето. Проследява се обема и потока. Форсиран витален капацитет – максималното количество въздух, издишан с най-голямото възможно усилие след максимално вдишване. Форсиран експираторен обем за 1 сек. – максималния обем въздух, издишан през първата секунда на форсирано издишване след пълно вдишване. Върхов експираторен дебит –
н
ССг при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.
Медицинската сестра трябва да познава етиологията, клиничните прояви
и
пр
офилактиката на
заболяванията , за да предоставя адекватни и к
ачествени гр
ижи за тМедицинската
сестра тр
ябва да познава етиологията, клиничните прояви и профилактиката на за
боляванията , за да
п
редоставя
а
декватни и качествени грижи за тези пациенти. Тя трябва да измерва и отчита основните (соматични) показатели - t0, P, АН, съзнателно , да ги вписва в температурния лист и да докладва при патологични отклоне
ни
я

на
лекаря; Познав
айки основните патологични отклонения тя следи за появата им, за техния вид, честота
, ха
рактер и инте
нзи
тет.
Регистрира ги в температур
ния лист, сестринския рапорт или сестринско досие.;Поради отпадналост при повечето заболявания на черния
дро
б пациентът трябва да се постави

на
постелен режим, в удобно и
добре затоплено легло, тъй като и малките физически движения обременяват обменните процеси в черния др
об,
зас
илват болката, тежестта и др
угите оплаквания; Съществено е значението на хигиенните грижи за тези пациенти. Те включват еж
едне
вни
те грижи за устната ку
хина и за кожата. За облекчаване на кожния сърбеж на пациента, медицинската сес
тра прави обтриване с 1 % ментоло
в спирт или смес от равни части оцет и вода; При повръщане е необходимо да се остави до леглото на болния бъбрековидно легенче
ил
и
леген, чаша
с вода за изплакване на устата и еднократни кърпи за почистване. Когато пациентът се изпоти обилно е необходимо да му се предостави чисто бельо и да се п
р
еоблече. Температурата в стаята се подържа около и малко над 20 градуса, проветрява се редовно, а след повръщане и дефекация се ароматизира.Наблюдението на цвета и количеството на отделената урина е важно и се регистрира в сестринската документация. Изсветляването на цвета на урината и потъмняването /нормализирането / на цвета на фекалиите е добър признак. Медицинската сестра следи дефе
к
подробна анамнеза на пациента;
антропометрични измервания (търсят се промени в ръста, пропорциите на тялото, състоянието н
а
по
дкантропометрични
измервания (търсят се промени в ръста, пропорц
иите на тяло
то, състоянието на п
одкожната
мастна тъкан);
промени във физическото, умствено, психично и полово ра
звитие;
Rö изследван
е
на глава,

КТ/ ЯМР/ на турското седло;
определяне на очните параметри, очни дъна (пред хипофизата се кръстосват очните нерви, при уголемяването й зрението отслабва);
изследване на нивото на хормоните на жлезата в кръ
вт
а

и у
рината.
Методи
за изследване на щитовидната жлеза- Жлезатпромени във физическото, умствено, психично
и п
олово развитие
;
R
ö из
следване на глава, КТ/ ЯМР/
на турското седло;
определяне на очните параметри, очни дъна (пред хипофизата се кръстосват очните нерви,
пр
и уголемяването й зрението отслаб
в
а);
изследваRö изследване на г
лава, КТ/ ЯМР/ на турското седло;
определяне на очните параметри, очни дъна (пред хипофизата се кръстос
ват
очн
ите нерви, при уголемяването
й зрението отслабва);
изследване на нивото на хоопределяне на очните параметри, очни дъна (п
ред
хип
офизата се кръстосват о
чните нерви, при уголемяването й зрението отслабва);
изследване на нивото на хор
моните на жлезата в кръвта и урина
та.
Методи за изследване на щитовидната жлеза- Жлезата е разположена в областта на шията пред трахеята и встрани от гръкляна. О
тде
л
я хормонът ти
роксин, който повлиява окислителните процеси, обмяната веществата, влияе върху дейността на централната и вегетативната нервна система, влияе на растежа. П
р
и хипо- или хипизследване на нивото на хормоните на жлезата в кръвта и урината.
Методи за изследване на щитовидната жлеза- Жлезата е разположена в областта на шията пред трахеята и встрани от гръкляна. Отделя хормонът тироксин, който повлиява окислителните процеси, обмяната вещеМетоди за изследване на щитовидната жлеза- Жлезата е разположена в областта на шията пред трахеята и встрани о
т