Скрининг – видове, критерии, характеристики на тестовете за скриниране.

Скрининг – видове, критерии, характеристики на тестовете за
скриниране. (Тема 22)
Скрининг:
Скрининг- основен метод въвъв вторичната профилактика. Процес, при който се откриват
неразпознати заболявания или дефекти чрез тестове, които могат да бъдат широко приложени.
Скринингът обикновено не е диагностика и изисква по – нататъшно проследяване на индивида.




Видове скрининг:
Видове скрининг:
 Масов- скриниране на цялата популация;
 Множествен- включва тестове за откриване на различни заболявания при един и същ
случай;
 Целеви скрининг- насочен към търсене на определена патология на специфични групи;
 Опортюнистичен- прилага се по отношение на пациенти, посещаващи лекар или здравно
заведение по друг повод.






Критерии:
Прилагане на скрининг се основава на определени критерии:
1. Според заболяването:
 да бъде сериозно
 да има висока честота сред населението или определени групи
 да има ясен естествен ход
 да е с дълъг преклиничен период
2. Според диагностичния тест:
 Да има добри характеристики (точност, надеждност, валидност)
 Да е прост и евтин
 Да е безопасен и приемлив
3. Наличие на ефективно и приемливо лечение

Характерисики на тестовете за скриниране:

Валидност на теста – степента, до която неговите резултати отговарят на въздействителното
състояние – да покаже кои индивиди имат търсеното заболяване и кои нямат. Количествено
валидността на даден тест е делът на правилните резултати от всички резултати, сравнен с приет
стандарт. За да бъде действително валиден един тест, трябва да бъде високочувствителен и
специфичен.


 Истински позитивни (а) – болни лица с положителен тест ( да )
 Фалшиво позитивни (b) – здрави с положителен тест ( не )
 Фалшиво отрицателни (c) – болни с отрицателен тест ( не )
 Истински отрицателни (d) – здравни с отрицателен тест ( да )
Чувствителност на теста – вероятността за положителен тест при лица със заболяване. Това е
способността на теста да определи хората със заболяване. Чувствителност на теста=а/( a + c )х100
Ако един тест е положителен за всички индивиди със заболяване, чувствителността му е 100%.
Нискочувствителният тест води до проупскане на болни ( дава много фалшиво отрицателни
резултати). Последиците от фалшиво отрицателни резултати са сериозни, особено при лечими или
трансмисивни заболявания, когато се забавя лечението или се създава възможност за
разпространение на заболяването. Ако резултатите от високочувствителен тест са отрицателни,
заболяванетосе отхвърля с висока степен на сигурност. За скриниране се използват тестове с
висока чувствителност.
Специфичност на теста – е вероятността за отрицателен тест при лица без заболяване. Това е
способността да идентифицира лицата без заболяване.
Специфичност на теста= d/(b+d)x100
Ако един тест е винаги отрицателен за здрави индивиди идентифициращ всяко лице без
заболяване, специфичността му е 100%. Тест с ниска специфичност води до много фалшиво
положителни диагнози. Последиците от фалшиво положителни диагнози. Последиците от
фалшиво позитивните резултати са сериозни – започване на скъпо и опасно лечение, сериозно
психическо въздействие върху лицата (рак, HIV), или изолация (туберколоза, HIV).
Ако резултатът от високоспецифичен тест е положителен, то заболяване почти винаги съществува.
В клиничната практика чувствителността и спецефичността са обратно свързани – повишаването
на едното води до нижаване на другото. Причината за това е, че винаги има препокриване в
Болни Здрав Общо
Положителен тест a b а + b
Отрицателен тест c d c + d
Всичко a + c b + d a + b + c + d

разпределението на пациентите със и без заболяван. Тестът може да бъде 100% чувствителен и
100% специфичен само ако няма препокриване на двете криви на разпределение.
Надеждност – синоним на повторимост, показва нивото на възпроизводимост при повторни
измервания на същата променлива. Надеждността е степента, до която тестът е защитен от
вариране. В случай на високонадежден тест едно отделно измерване може да бъде достатъчно за
поставяне на диагноза. Поради същностната вариабилност на много био-медицински променливи
(напр. кръвно налягане) се налга да се правят измервания в различно време и да се използва
средната на тези измервания. Стандартните лабораторни тестове обикновено са валидизирани, а
контролът в лабораториите осигурява надеждност на тестовете.
Точност на клиничния тест е делът на всички тествани лица, които са коректно идентифицирани
от теста и представлява броят на истинските резултати (истински положителни и отрицателни) ,
отнесени към всички резултати :
Точност = (a+d)/(a+b+c+d)
Предсказващи стойности - когато чувствителността на даден тест е неизвестна, възниква
въпросът: „Колко добър е тестът, за да открие наличието или отсъствието на дадено заболяване?“.
За практикуващите лекари и пациентите е важно да знаят колко е вероятно дадено заболяване
действително да съществува или отсъства, ако тестът е съответно положителен или отрицателен.
Отговорът на въпроса изисква познаване на предсказващите стойности на теста.
Положителна предсказваща стойност – е вероятността за лицето с положителен резултат да има
заболяване. Представлява действително положителните отнесени към всички положителни
резултати.
Положителна предсказваща стойност = а/(а+в)
Положителната предсказваща стойност дава възможност да се отговори на въпроса „ Ако тестът
на пациента е положителен, каква е вероятността той/тя да има действително заболяване?“ –
информацията, която един пациент с положителен резултат иска знае.
Отрицателна предсказваща стойност е вероятността за лицето да няма заболяване, когато тестът
е отрицателен. Представлява действително отрицателните, отнесени към всички отрицателни
резултати.
Отрицателна предсказваща стойност= d/(c+d)
Оценката на профилактичната интервенция се базира на ефекта й върху заболяемостта и
смъртността, което е дълготраен процес. Затова по – приложим метод е определяне процента на
обхванатите от скриниращата програма.