Слънчева пътека - христоматия по детска литература за ДГ

ПРОСВЕТА
Основано
1945 г.
9 789540 114927
Цена 3,60 лв.
ISBN 978-954-01-1492-7

Слънчева
пътека
ХРИСТОМАТИЯ ПО ЛИТЕРАТУРА
ЗА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
ИЛИ В УЧИЛИЩЕ
ПРОСВЕТА
София
Тома Бинчев
Албена Георгиева
ПОРЕДИЦА

© Тома Тодоров Бинчев, Албена Янкова Георгиева – съставители, 2003 г.
© Виктор Вертер Паунов – художник на корицата, 2003 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник оформител, 2003 г.
© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–1492–7
Тома Тодоров Бинчев
Албена Янкова Георгиева
ПОРЕДИЦА „РЪКА ЗА РЪКА“
СЛЪНЧЕВА ПЪТЕКА
ХРИСТОМАТИЯ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА ИЛИ В УЧИЛИЩЕ
Рецензенти: проф. д-р Ирина Колева, Гинка Златанова, Надежда Ралчева
Научен редактор проф. д-р Димитър Гюров
Редактор Владимир Попов
Художник на корицата Виктор Паунов
Художник оформител Тотко Кьосемарлиев
Художник редактор Веселин Цаков
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Мила Томанова-Димитрова
Българска. Издание I/тираж 2011 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 10,50. Изд. коли 13,61.
Код 50002001217.
Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2
www.prosveta.bg
Печат „Монт“ ООД – София
Учебното помагало е одобрено със заповед № РД 09–698/26.08.2003 г.
на министъра на образованието и науката.

__ 3 __
ПЪТЕКА КЪМ ПОЗНАНИЕ И КРАСОТА
„Слънчева пътека“ е книгата, която ще отведе малките деца – бъдещи
ученици, в прекрасния и вълшебен свят на художествената литература. С
нея, стъпка по стъпка, с помощта на своите учители те ще опознават света,
осенен от светлината на творческото въображение. Тя ще им помогне да
обогатят представите си не само за това, което се възприема със сетивата,
но и да добият повече познания за природата на сложните човешки чувства
и взаимоотношения в личен и в социален план.
Художествената литература е призвана да даде своя принос и при раз-
витието на оценъчните способности на децата, както и да подпомогне фор-
мирането на тяхното мислене, да стимулира изграждането на представите
им за добро, за истина и за красота. Незаменима е ролята на художестве-
ната литература за откриване и развитие на творческите заложби на децата
още в ранна възраст.
Богата е жанровата палитра на тази книга. Тя включва стихотворе-
ния, приказки, разкази, гатанки… Техни създатели са повече от 60 бъл-
гарски поети и писатели, творили в различни епохи – от класиците на
Възраждането до авторите, пишещи и в наши дни. Потърсен е и балансът
на присъствие на различните поколения, но така, че книгата да бъде с под-
чертано съвременно звучене. И да отговаря на потребностите на днешното
дете, изправено пред многоликия и бързо променящ се свят, устремен към
интегриране и взаимоопознаване.
Значително място в „Слънчева пътека“ заемат и страниците с български
народни приказки, гатанки и пословици. Включени са и немалко произве-
дения на световноизвестни писатели за деца, както и приказки от фолклора
на близки и далечни народи. Основен критерий при подбора на включените
творби са естетическата им стойност и съответствието им на програмата
за подготвителна група в образователното направление „Художествена
информация и литература за деца“.
„Слънчева пътека“ е книга и с по-широко предназначение. Тя е адреси-
рана както към децата и техните учители, така и към по-голям кръг читате-
ли: родители, педагози, литературни изследователи.
От съставителите

КЪЩИЧКА НА ДНИТЕ ЗЛАТНИ
СРЕД ПОЛЕТО И В ГОРАТА
В ЛЕТНИТЕ ГРАДИНИ
МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ, ЖИВОТНИТЕ
ОТ ИЗВОРА – ДО ОКЕАНА
ОТ ИГРАТА – ДО БЕЛЯТА
ЕХ, ЧЕ ЧУДНИ ЧУДЕСА!
АЗ СЕ ЧУДЯ НА НЕБЕТО
ВСИЧКИ БУКВИ АКО ЗНАЯ
ЧУЙ, ТРУДИ СЕ ТИ!
БЪДИ ДОБЪР
ПРОЛЕТ, ЛЯТО, ЕСЕН, ЗИМА…
ПРАЗНИЦИ СВЯТИ
ПРИКАЗЕН СВЯТ
ГЕРОИ ЛЮБИМИ

__ 5 __
КЪЩИЧКА НА ДНИТЕ ЗЛАТНИ
ТАТКОВИНА
Хубава си, татковино –
име сладко, земя рай;
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг;
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.
Петко Р. Славейков
ИСКА МИ СЕ…
Иска ми се да отида
горе на Балкана;
да достигна до върха му
и там да застана.
Да погледам от високо
нашта земя мила –
тази земя, която е
всички ни родила.
Тези хубави балкани
и гори зелени;
тези ниви преорани,
със пот напоени.
Иска ми се с очите си
всичко да обгърна –
ако може, България
цяла да прегърна.
Иван Вазов
1

__ 6 __
РОДНА СТРЯХА
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил.
Ран Босилек
ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очи от сън отворим,
със кого ще заговорим? –
С нашта мама кротка, мила,
толкоз рано подранила,
тихо татко да събуди,
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Чичо Стоян

__ 7 __
ЛЮЛКА
Ето на – ръка на мама,
ето на – ръка на тате,
като мене няма, няма
по-щастлива на земята.
Погледнете, погледнете –
между тях сега се смея,
че ръцете им са люлка,
на която се люлея.
Те ме вдигат нависоко,
стискам им ръцете – двете,
че това е най-добрата
детска люлка под небето.
Петя Йорданова
МАЙКА
Мале, мила майчице,
златна моя сенчице,
Господ, мамо, да ти дава
да ми бъдеш жива, здрава.
Петко Р. Славейков
МАМА
Най-сладката дума на света е мама!
Най-хубавата майка на света е мойта!
Аз не мога без мама и мама не може без мене.
Мама ме варди от всичките страшни неща. Тя ме държи за ръчичката,
когато отиваме в детската градина. Аз не бива да отивам самичка, защото
мога да се загубя. Тогава може да ме смачка кола и да ме ухапе куче. А като
се загубя, ще остана без майка и мама ще остане без дете. Колко е страшно
това!
Днес е неделя. Мама не отива на работа. Затова сме в парка. Тука е
зелено, зелено и пъстро. Има много цветя и много деца.
Мама седи на пейката и си почива. Аз си играя на пясъка с децата. Ние
правим мост.

__ 8 __
Мама ме погледна и лицето Ӝ стана засмяно. И цветята станаха засме-
ни. И целият свят се засмя.
Колко е хубава мама, като се засмее. И аз съм засмяна. Също като мама!
Дора Габе
СМЕШКА
Трябва да разсмея мама!
Затова без много думи
влизам в нейната пижама,
изпопръсквам се с парфюми.
И за крем и грим се сещам –
ставам истински Палячо...
Влиза мама. Чудно нещо:
вместо да се смее – плаче.
Виктор Самуилов
МАЛКОТО ЩУРЧЕ
Големите щурци не спират
от сутринта до вечерта.
И нощем без почивка свирят
в житата, в угарта.
И малкото щурче не млъква
по цели дни: скрибук-скрибук.
Ала започне ли да мръква,
спотайва се без звук.
От тъмнината ли се плаши?
Замира под едно листо –
че мракът е голям и страшен,
а още мъничко е то.
Нощя до майчиното рамо
се гуши като теб, дете.
И ще го чуваш денем само,
докато порасте.
Иван Цанев
Майчица-сенчица.

__ 9 __
МАМА
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!
Атанас Душков
ОЧИЛАТА НА БАБА
Бабо, що ги носиш
тия очила
и какво помагат
тежките стъкла?
– Те ли, сине? Много!
Ето, покрай нас
двойно по-голямо
всичко виждам аз:
двойно по-голяма
всякоя черта,
двойно по-големи
къщи и цветя,
двойно по-големи
хора, планини…
– Бабо, мила бабо,
я ме погледни!
Андрей Германов
БАБА
Мама казва, че и баба
някога била мъничка,
че и тя не е можала
да се облече самичка,
че отзад Ӝ плели плитка,
роклята Ӝ била малка
и отивала да учи
със тетрадка и писалка!

__ 10 __
Оле, колко ми е смешно!
Тази баба толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори, и се кара –
с къса рокля и с тетрадка!
Бабо мила, бабо сладка!
Дора Габе
ЗЪБЧЕ
Зъбчето ми се разклати.
„Не е страшно“ – каза мама.
Със конец го върза тати –
хоп! – и зъбчето го няма...
Плеснах радостно с ръчички:
– Тате, ти си най-добрият!
Хайде, извади ги всички,
че не искам да ги мия!
Васил Сотиров
РАЗГОВОР МЕЖДУ СЕСТРА И БРАТ
– Защо си ми кисел като оцет?
– А ти защо ми се смееш там като ряпа?
– Чудесно, чудесно, да има и сол,
ще направим отлична салата!
Янаки Петров
БРАТЧЕ
Моето малко братче е в кошарка. Самичко се изправя и се държи с
двете ръчички за летвите. Изваждам го от кошарката. Искам да го науча да
ходи. Изправям го сред стаята. Едвам си премести едното краче и се залю-
ля. Аз го държа здраво. Сега се мъчи да премести другото краче. Горкото!
Без малко щеше да падне, но аз не го оставям.
А кога ще почне да ходи самичко? Кога ще тича? Кога ще рита топка?
А кога ще се пързаля с кънки? А със ски? Кога няма да пада? Ами ако го
подгони куче, как ще бяга да се спасява?

__ 11 __
Майчице! Колко много се мъчи детето, докато се научи да ходи самич-
ко! Защо аз не помня как съм се учил? Наготово ли се родих научен да
ходя? А защо кученцата и теленцата могат да ходят, щом се родят? Никой
не ги учи!
Затова аз се грижа за моето братче. Нали мама е на работа! Мама рече:
„За детето трябват грижи!“
Дора Габе
БАБА ИДЕ
Баба иде!
Аз я чух
и набързо
се обух.
Вънка ще се
затека,
отдалеч ще
Ӝ река:
– Мила бабо,
тук ела,
о, добре си
ни дошла!
Нещо тя ще
ми даде,
но дали ще
се яде?
Васил Ив. Стоянов
РИБАР
Татко, татко,
помогни ми –
тънка мрежа
изплети ми.
Брат брата не храни, ама все го брани.

__ 12 __
Аз в ръчица
ще я хвана,
всред речица
ще застана;
сгодно място
ще намеря,
тънка мрежа
ще разперя,
дребна риба
ще да хвана,
ще зарадвам
теб и мама.
Цанко Церковски
ДЖЕПЕТО ПРОДАВА ПАЛТОТО СИ,
ЗА ДА КУПИ БУКВАР НА ПИНОКИО
– За да отида на училище – каза Пинокио, – трябва ми още нещо – най-
важното.
– Кое е то? – попита Джепето.
– Букварът.
– Прав си. Но как може човек да се сдобие с него?
– Много просто: отиваш при някой книжар и го купуваш.
– Ами пари?
– Нямам.
– И аз нямам – добави натъжен добрият старец.
И Пинокио, макар че беше много весело момче, също тъй се натъжи,
защото всички разбират какво е нищетата – също и децата.
– Търпение! – извика изведнъж Джепето и стана; и като си навлече ста-
рото палто, цялото нашарено с кръпки, излезе тичешком от къщи.
След малко се върна с буквар в ръка за сина си, ала без връхна дреха.
Бедният човек беше по риза, а навън валеше сняг.
– Ами палтото ти, татко?
– Продадох го.
– Защо го продаде?
– Защото ми беше горещо.
Пинокио разбра веднага и като не можеше да сдържи порива на доброто
си сърце, хвърли се на врата на своя баща и започна да го целува по лицето.
Карло Колоди
Бащина поука, синова сполука.

__ 13 __
СРЕД ПОЛЕТО И В ГОРАТА
ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.
Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто като радост.
Аз съм мило кат дете.
Бог самичък ме посея
и поля ме да раста,
на свобода аз живея,
на простора си цъфтя.
Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.
Иван Вазов
ПЕПЕРУДКА
Аз съм малка, бърза, луда
и игрива пеперуда –
аз съм цвете със крилца,
тичайте по мен, деца!
Там по сочните ливади,
из тревите крехки, млади –
2

__ 14 __
всички с радост, както знаем,
„криеница“ да играем.
Зад тревица или цвете
ще се скрия, вий търсете –
който първи ме открие,
той цветчето ще добие!
Елин Пелин
ПЕПЕРУДИ
Всички зюмбюли на двора цъфнаха. И шибоят цъфна. Пеперуди летят и
кацат на цветята. Бели пеперуди, жълти пеперуди, шарени пеперуди. Също
като цветя. Те се целуват с цветята, защото си приличат. Сигурно много се
обичат.
Мама ми сложи голяма бяла панделка на косичката. И розовата рокли-
чка ми сложи. Една пеперудка иска да кацне върху косичката ми! Тя мисли,
че съм цвете! Пеперудке, това е панделка. Мама ми я върза! То не е цвете!
И аз не съм цвете!
Аз гоня пеперудката, а баба ме гледа и казва: „Ох, на баба пеперудка-
та!“
Дора Габе
ЦВЕТЕ В САКСИЯ
– Ах, какво красиво цвете!
Май на блузката му свети
малко златничко бижу?
– Жу-жу-жу-жу-жу…
– О, това било пчеличка!
Моля те, бъди добричка,
поигр