Славянски фолклор - учебник

ЦВЕТАНА РОМАНСКА
СЛАВЯНСКИ
ФОЛКЛОР
ОЧЕРЦИ И ОБРАЗЦИ
Второ издание

В книгата „Славянски фолклор“ са поместени очерци с
характеристика на почти всички важни видове славянски
фолклорни произведения — песни, приказки, предания и ле­
генди, пословици и поговорки, гатанки, наричания, народни
театрални творби. Обхванат е фолклорът на всички славян­
ски народи: българи, сърби, хървати, словенци от южните
славяни; руси, украинци и белоруси от източнославянската
група; поляци, чехи, словаци, лужичани от западните сла­
вяни.
Към всеки от очерците е прибавена и библиография, която
включва по-значителните от старите изследвания, както и
по-нови изследвания, студии и статии върху произведенията,
разгледани в тях. Прибавени са и образци от отделни фол­
клорни творби.
Книгата е необходимо помагало за студентите от сла­
вянска, руска и българска филология. Тя представя интерес
и за по-широк кръг читатели като пръв по-цялостен преглед
на славянския фолклор у нас.
НФ 1 ЧФ

II РЕДГОВОР
Народното поетично творчество на славянските народи представя
една от най-значителните прояви на тяхната национална култура. От
дълбока древност до наши дни то се създава от трудовите народни
маси и се свързва най-тясно с техния живот. То учудва всекмго, който-
го проучва, с разнообразието на своята тематика и съдържание, с ори­
гиналността на мотивите, с поетичното изразяване на чувствата и с ху­
дожествената обрисовка на образите. Без съмнение то е едно от най-
значителните постижения на техния творчески гений, един от най-
самобитните им приноси в съкровищницата на общочовешката култура..
Поради това то се изследва в миналото и продължава да буди инте­
рес и да се проучва и днес, като представя важен дял от славистиката...
Докато във фолклористиката на отделните славянски народи са
обнародвани значителни цялостни прегледи и христоматии на тяхното-
народно поетично творчество, в развитието на славянската фолклори-
стика до днес почти не съществува един по-пълен цялостен преглед;
на фолклора на всички славяни. Като образец на първите могат да се
посочат основните обзори на руския фолклор „Русское народное позти-
ческое творчество“ (т. I, 1953 г., т. II-1, 1955 г., т. Н-2, 1956 г.), изда­
дени от - Института за руска литература (Пушкинския дом) при Ака­
демия на науките на СССР, „Русское народное позтическое твор­
чество“ под ред. на проф. П. Г. Богатнрев (I изд., 1954 г., II изд.»
1956 г.) и „Русское народное творчество“ (1960 г.) на В. И. Чичеров*
както и на украинския фолклор „Украшська народна поетична твор-
Ч1сть“ (т. I и II, 1958 г.). В българската фолклористика важен принос
представя книгата на П. Динеков „Български фолклор“ (ч. I, 1959 г.).
и „Българските народни песни“ (също 1959 г.) на Й. Иванов. И до
днес имат важно значение христоматиите на сърбохърватския фолклор*
издадени от В. Йованович, „Српске народне иесме“ (I изд., 1922 г.) и
„Српске народне приповетке“ (I изд., 1925 г.). В последните години
ценно помагало за запознаването със сърбохърватския фолклор пред­
ставят книгите-антологии на Твърдко Чубелич, които съдържат главно
народнопоетични образци, като „Угеке пагобпе р)е5те“ (II 1953)
и др. Цялостен и хубав преглед на словашкия фолклор предлага из­
дадената от А. Мелихерчик христоматия „Бюуепзку ю1к1бг“ (1960 г.)„
ш

И пилпип.1 и чешката фолклористика има отделни обзори на различни
фолклорни видове с подбор на най-хубавите образци. Важно помагало
за опознаваме на лужишко-сръбския фолклор е преиздадената от Гер­
манската академия на науките в Берлин книга на Л. Хаупт и И. Е.
Смолер „УоШзЦейег бег ЗогЬеп т <йег ОЬег- тк! Мейег-Бавдйг“ (1953 г.).
<В науката за народното поетично творчество на отделните славянски
народи могат да се посочат още доста голям брой по-стари и по-нови
трудове от подобно естество, които дават представа за словесното им
народно изкуство. Въпреки че не всички те имат еднакво голяма на­
учна стойност, те допринасят за запознаването с техния фолклор.
По-пълните, цялостни,прегледи на народното поетично творчество
тна по-голяма част от славянските народи са твърде малко на брой.
Например по-подробна характеристика на епическото народно пое­
тично творчество на славяните помества чешкият литературен
историк Ян Махал в своя сравнителен преглед на книжни­
ната им „Зюуапзке Ш:ега1игу“ (т. I, 1922 г.). По-значителни приноси
:в това отношение излизат през последните десетилетия в съветската
фолклористика, а именно сборникът със статии и студии „Славянския
фольклор“ (1951 г.) и „9пос славянских народов“ (1959 г. под ред.
на П. Г. Богатирев). Първият съдържа студии върху историческата
народна поезия на славянските народи, а вторият е ценен преглед на
•епическото им народно поетично творчество. Освен общ обзор- върху
поетичните творби и в двата са поместени хубави техни образци в
оригинал и превод на руски език.
„Славянски фолклор“ представя опит да се направи общ преглед
на славянското народно поетично творчество. В една книга, като се
'зима пред вид и специалната й задача като учебно помагало, не е въз­
можно изчерпателно да се обхванат - всички видове произведения от
традиционния и съвременния славянски фолклор. Главното ми внимание
беше насочено към най-характерните от тях, с най-голямо значение
Така напр. славянският работнически фолклор не е представен с всич­
ките му видове, а само с песните, които съставят един от най-интерес­
ните му дялове. Също нямаше възможност съвременният фолклор да
•бъде разгледан в цялото му разнообразие. Затова се наложи обединя­
ването на важни видове произведения в по-цялостни групи, като напр.
ша героичния стихотворен епос, социално-класовите песни, битовите
тггриказки. От традиционния фолклор в по-ограничен размер са разгледани
'.митично-религиозните песни, които при едно по-подробно изследване
»би трябвало да се разделят. Самостоятелно биха могли да бъдат
«характеризирани и . хумористичните песни и хумористичните приказки

като твърде важни фолклорни видове. Не беше възможно да се вклю­
чи и преглед на произведенията на детския фолклор.
Съобразно с главната си задача да даде по-широка представа за
народното поетично творчество на славянските народи книгата „Сла­
вянски фолклор“ се състои преди всичко от очерци върху отделни
фолклорни видове, стихотворни и прозаични, а също и за славянската
народна драма и театър. Тия очерци съдържат основна характеристика
на съответния фолклорен вид. Нямаше възможност по-подробно да се
изложат и анализират в тях редица важни дискусионни въпроси, като
напр. за славянския героичен епос, за историческите песни, за произхо­
да на частушките, за съвременните фолклорни произведения и др. под.
В очерците се споменават основните им проучвания, какго и най-зна­
чителните сборници, гдето биват издадени съответните фолклорни про­
изведения. В очерците нямаше възможност да се направят по-подробни
художествени анализи на отделни образци от различните народнопое-
тични жанрове.
При разглеждането на отделните фолклорни творби, разпространени
всред повечето славянски народи, в очерците навсякъде почти възприех
да започвам с фолклора на южните славяни, и то с българския фол­
клор, тъй като книгата е предназначена преди всичко за българските
студенти и трябва да ги запознае с материал, който е най-близък за
тях. Съответно с това и българските фолклорни произведения са раз­
гледани обикновено по-подробно.
Като необходимо допълнение към очерците след всеки от тях е
прибавена необходимата библиография. В нея са цитирани преди всичко
изследвания, студии, статии и очерци върху отделните видове народни
поетични творби. Насочих се преди всичко към по-нови работи, които
съдържат библиографски данни за по-старите. От излезлите в миналото
столетие са приведени главно по-големи проучвания, които са запазили
основното си значение и до днес. Положих голямо старание да посоча
най-съществените трудове и статии, които осветляват разностранно
фолклорните произведения. В библиографиите не са цитирани специално
изданията на отделните фолклорни творби, тъй като повечето от тях
се споменават и използуват в посочените изследвания и студии. Библио­
графиите към очерци‘те имат преди всичко за цел, без да са изчерпа­
телни, да дадат представа за разработването на отделен фолклорен вид,
както и да ориентират тия, които искат по-основно да се запознаят с
него, към по-задълбоченото му проучване.
Тъй като в библиографиите са включени и използуваните при
оставяне на очерците трудове често с конкретно указание на страни­
7

ците, с редки изключения те не са цитирани вътре в тях под линия,
за да се избегне ненужното повторение.
Важна съставна част на „Славянски фолклор“ представят образ­
ците от народни поетични произведения, прибавени като илюстрация
към очерците. Застъпено е с примери народното поетично творчество
на всички славяни, включително и на лужичаните. И тук на първо място
се поместват творби из фолклора на южните славяни, като се започва
с българските. Отделните видове фолклорни произведения не са пред­
ставени всякога с достатъчен брой примери, както и не беше навсякъде
възможно да се застъпи с повече образци народното поетично творче­
ство на всички славянски народи. Поради това винаги е представена
всяка група от славянските народи—южни славяни, руси, украинци и
белоруси и западни славяни—с поетичните произведения поне на един
от тях. При подбора на образците съм се ръководила главно от идейните
и художествените им достойнства, както и от това, дали са характер­
ни за съответния фолклорен вид и до каква степен подхождат за заня­
тия със студентите в университета. Към всеки от образците е посочен
и източникът, гдето се намира. Изданията, които се повтарят някол­
ко пъти, са цитирани със съответните съкращения (срв. списъка, по­
местен след предговора). Различните фолклорни произведения са избрани
от сбирки, антологии и издания предимно с научен характер. Използувани
са и някои архивни материали и нови записи.
При съставянето на плана, по който съм разгледала различните
видове фолклорни творби в „Славянски фолклор“, разпределих въпро­
сите и материалите в четири жанрови групи: песенен фолклор, народна
проза, кратки фолклорни жанрове, народен театър и драма. Във всяка
група с изключение на последната, в която засягам само един вид
фолклорни произведения, разпределям въпросите и материалите според
идейно-тематичния принцип, взет в исторически аспект. Навсякъде
съм започнала с произведения, които са^ най-ранни по произход и са
запазили най-много старинни черт