Социалната медицина като наука: зараждане, развитие, предмет, задачи, социални ф

Социалната медицина като наука: зараждане, развитие,
предмет, задачи, социални функции и методи. (Тема 2)

Социалната медицина като наука:
Наука, която изучава: как социалните и икономическите условия повлияват здравето, болестите и
здравеопазната практика и насочването на тези условия за постигане на по - здраво общество.
Зараждане: Социалната медицина е модерна концепция, но нейните корени могат да се търсят в
дрвеногръцката философия за здравето и болестта. Бащата на медицината Хипократ посочва
връзката на здравето на човека с неговата среда , хранене и начин на живот. В ранните години на
19 век, когато започва сериозните систематични поручвания върху връзката между обществото,
здраве и медицина, тази зараждаща се наука и произтичащата от нея форма на медицинска
практика става известна като " социална медицина".
Развитие: Значителни заслуги за развитието на социално-медицинските идеи има немският лекар
Рудолф Вирхов ( патолог )Значителен принос не само за разбиране на болестите на клетъчно ниво,
но и на социалната същност на болестите. Стига до извода, че бедността и ниското образование са
ключови. Жюл Герен за първи път въвежда термина "Социална медицина". Отделя се като
самостоятелна наука със създаване на първата катедра по социална хигиена към университета в
Берлин. В България е свързана с Българския лекарски съюз. Първата самостоятелна катедра "
организация на здравеопазването" е създадена в София през 1949.
Предметът на социалната медицина включва: от една страна, социалния обект на
здравеопазните дейности ( личността като социална категория, социалните групи и обществото
като цяло), а от друга социалния субект на здравеопазните дейности ( здравеопазването като
социалната система). Има две отличителни черти:
 Занимава се преди всчико с профилактичните, а не с терапевтичните аспекти на здравето;
 Занимава се със здравните проблеми повече на популационно ниво, от колкото на
индивидуално ниво.

Задачи:
1. Изучаване на общественото здраве и неговата причинно-следствена обусловеност;
2. Проучване здравните потребности на населението и изработване на подходи за тяхното
удовлетворяване;
3. Разработване на организационни и управленски модели за развитие на здравеопазната
система.

Функции:
1. Познавателна (фундаментално теоретична) - включва описание и анализ на общественото
здраве и неговите социални компоненти. С това социалната медицина дава
методологична основа за развитие на социално-медицинско мислене и подходи
2. Приложно практична- Социално-медицинското познание е научната обосновка на
здравната политика и решения, както и на управлението на здравеопазната система.

Методи: систематичен начин за придобиване на знания. Сложният и многообхватен предмет на
социалната медицина определя многообразието на използваните методи за постигане на своите
задачи. Сред тях по - важни са: социологични, епидемиологични, статистически, исторически и
др.
1. Социологични методи- изучават обществото като цялостна система, структурата и
закономерностите на нейното функциониране и развитие.
2. Епидемиологични методи- описват разпространението на здравните проблеми в
човешките популации и факторите, които ги обуславят; ПЛаниране прилагане и оценка на
профилактичните и лечебни мерки.Наука за разпространението на свързани със здравето
състояние и определящите ги фактори след определни популазции за прилагане на тези
знания за контрол на здравните проблеми.
3. Статистически методи- при изучаване на масово проявяващите се явления. Тези явления
са често срещани в медицината и здравеопазването, например заболявания, раждания,
умирания и др. Чрез тях се извършва събиране, обощаване и анализ на данни за групи от
хора или цели популации. Най- често използват статистически показатели в социалната
медицина са показателите за честота, пропорции и съотношения.
4. Икономически методи- разкриват икономическите аспекти на общественото здраве чрез
икономически анализ и оценка на дейността на здравните заведения.
5. Експериментални методи- осъществяване на организационни експерименти
6. Исторически- анализ на етапите в развитието на социалните структури и явления