Социално-медицински проблеми на детството и юношеството

Социално-медицински проблеми на детството и юношеството
(Тема 42)
Вътреутробният период е труден и отговорен период, през който основните проблеми са:
 Наследствена патология – трудно се повлиява, причинява се аборт или малформация на
органите;
 Недоносеност (3-15% от ражданията) – свързана е със заболявания по време на
бременността (рубеола, диабет, бъбречни заболявания), психични травми, работа във
вредни условия, фактори от семейната среда, възраст на майката и социален статус –
(рисокови са първораждащи под 18 и над 35 години);
 Перинатална смъртност.
Кърмаческата възраст (0-1) година е най – опасният за здравето на детето период. Съществува
тенденция за снижаване на детската смъртност, особено на постнеонаталната. Основни причини
за смърт (около 66%) са: родова асфиксия, недоносеност, вродени аномалии и пневмонии.
Основен резерв за снижаване на детската смъртност са дейностите, насочени към
предотвратяване на възпалителните заболявания на дихателната система, рационално хранене и
грижи за правилното психо-физическо развитие.
Основните медико-социални проблеми в ранната детска и предучилищна възраст (1-5 години)
са:
 Висока заболяемост- особено при постъпване в детски заведения. Най – голямо значение
имат болестите на дихателната система (50% от всички заболявания), инфекциозни
заболявания, травми и отравяния.
 Висока смъртност от болести на дихателната система, травми, отравяния и вродени
малформации.
Физическото и емоционалното благополучие на децата в предучилищната възраст е ключов
детерминант за тяхното здраве в бъдеще. Пълният комплект от имунизации, адекватно
хранене, своевременно лечение на инфекции са от особено значение. Поради трудовата
ангажираност на майките извън дома, голяма част от децата особено в индустриализираните
страни се отглеждат в детски заведения, което носи както позитиви, така и негативи за
здравето на децата . В организираните колективи съществува по – голяма вероятност от
разпространение на инфекциозни заболявания. От друга страна, децата, посещаващи детски
градини, развиват комуникативни и други социални умения сещаващи детски градини,
развиват комуникативни и други социални умения и са под професионално наблюдение.
Предучилищните заведения трябва да развиват у децата хигиенни и хранителни навици, да
съдействат за изпълнение на имунизационния календар. Задължителните обезопасяващи
практики, като използването на детски седалки в колите, спазване страндартите за датетски
дрехи и играчки, квалификацията на учителите в детските градини са фактори, които могат да
намалят детската заболяемост и смъртност. Насилието над децата се наблюдава във всяка
възраст и профилактиката му изискват мерки като създаване на обществената нетърпимост и
задължително съобщаване при признаци на насили в училище, полиция, социални или
медицински работници. Във висок медико-социален риск в тази възраст са децата,

отглеждани в неравностойни условия: непълни семейства, много млади родители, ниска
здравна култура.
Ранна училищна възраст (6-9 години) е своебразен период характеризиращ се със:
 Начало на социализацията и адаптация към новите условия извън дома;
 Ограничаване на двигателната кативност;
 Развитие на гръбначни изкривявания;
 Увеличаване на алергичните реакции и заболявания;
 Висок травматизъм, който е напърво място като причина за смърт;
 Нарушен хигиенен режим и хранене.
Пубертетна възраст (10-14 години) се отличава с:
 Ускорен растеж и полово съзряване- акцелерация, влизаща в конфликт с по – късното
социално узряване;
 Усилено влияние на външната среда и неформалните групи;
 Промени в поведението, в емоционалното и физическо развитие;
 Увеличаване на заболяемостта от диабет, хипертония, болести на дихателната система,
травми;
 СМъртност от травми (30%), левкемия, болести на дихателната система;
 Затлъстяване, свързано с неправилно хранене и намалена физическа активност;
 Негативни поведенчески модели- тютюнопушене, стресови ситуации в училище, влияние
на неформалните групи.
Училищната възраст е важна за промоцирана на здравословен начин на живот и избягване на
рисково поведение. Училището трябва да осигурява безопасна и здравословна среда,
включително хигиена, недопускане на насилие, подходящи образователни програми,
свъоражения, подпомагащи физическата активност, осигуряване на декватна храна и създаване на
навици за здравословно хранене. Здравното наблюдение на ученици включва контрол на
физическото и психическото развитие, визус, грбначни изкривявания, редовни имунизации.
Социално-медицинските проблеми на юношите ( 15 – 18 години ) са:
 Адаптация към трудовия и обществен живот.
 Професионална ориентация, изискваща индивидуален подход, с отчитане на здравето и
личността.
 По-слаби връзки с родителите, по – активно взаимодействие с приятели и външна среда
 Формиране на сексуално и репродуктивно поведение. Спада възрастовата граница на
първите сексуални контакти. Голяма част от 16-17-годишните младежи имат сексуален
опит. Съществуват рискове за ранна бременност, аборти, полово преносими болести,
самоубийства и насилие.
 Разпространение на тютюнопушене и наркомании, изискващи прилагане на
възпитателшни програми, формиращи нагласа към здравословен начин на живот.
Програмите в средното училище трябва да акцентират върху личното поведение,
общуването в смейството, сексуалните взаимоотношения, предпазване от нежелана
бременност, превенция на СПИН/ХИВ.

Особено внимание заслужават децата в неравностойно положение, при познати за такива
по два критерия:
1. Социален – деца в неравностойно семейно положение- малтретирани и
изоставени (вкл. Деца от медико-социални домове и заведения за временно
настаняване);
2. Медицински – деца с дефекти и заболявания (вкл. Деца от специализирани
заведения по отглеждане и рехабилитация).