Социално-значими заболявания – същност, критерии, рискови фактори.

Социално-значими заболявания – същност, критерии, рискови
фактори. (Тема 16)
Социално-значими заболявания – същност
Социално-значими заболявания – са тези , които в най – голяма степен оформят профила
на смътността, заболяемостта и болестността в дадена страна или регион и са свързани с най –
големи последици (щети) за болните индивди, семействата им и цялото общество.
Критерии
Основните критерии за отнасяне на определени заболявания към групата на
„социалнозначимите“ са:
 Да причиняват високо ниво на смъртност при очертаваща се неблагоприятна динамика;
 Да заемат голям дял в структурата на причините за умирания сред населението и особено
сред лицата в активна възраст;
 Да обуславят съществена част от глобалната тежест на заболяванията (основни причини за
преждевремнна смрърт и инвалидизация);
 Да причиняват високо ниво на заболяемост и болестност при неблогаприятна динамика на
тези показатели, особено сред лицата в активна възраст;
 Да заемат висок относителен дял в структурата на общата заболяемост и болестност,
заболяемостта с временна и трайна нетрудоспособност и хоспитализираната заболяемост;
 Да заемат висок относителен дял в структурата на разходите за лечение и рехабилитация;
 Да причиняват значителни медицински, психологически и социални (вклчително
икономически) щети на болните индивиди, семействата им и обществото;
 Да водят до значително натоварване на обществените фондове и социалните служби
поради продължителна нетрудоспособност и инвалидност.

За България и целия Европейски регион като основни социалнозначими заболявания
могат да се категоризират следните класове:
 Болести на отганите на кръвообръщението;
 Злокачествени новообразувания;
 Хронични заболявания на дихателната система;
 Травми, злополуки и отравяния;
 Болести на нерваната система и сетивните органи;
 Психични разстройства
 Захарен диабет.
Рискови фактори

1. Тютюнопушене- сред най – значимите рискови фактори за влошено здраве – водеща
предотвратима причина за множество болестни състояния, инвалидизация и
преждевременна смърт. В света тютюнопушенето причинява над 5 милиона смъртни
случаи и тази цифра се очаква да надмине 9 милиона към 2030г. В Европейския регион

тютюнопу;енето причинява над 1,2 милиона умирания годишно и към 2020 г. Тази цифра
се очаква да доситгне 2 милиона. Тютюнопушенето обуславя 3,7% от глобалната тежест на
заболяванията в света , като за развитите страни с висок доход е водещият рисков фактор,
отговорен за 10,7 % от общото бреме на болестите. Доказана е връзката му с възникването
на повече от 20 вида заболявания. При преустановяване на пушенето – рискът за редица
свързани с него заболявания намалява и постепенно с годините се доближава до този на
никога непушилите. Възрастта на спиране на пушене е от водещо значение за степента на
снижение на риска и преживяемостта на бившите пушачи.
2. Злоупотреба с алкохол – сред основните причини за преждевременна смъртност и
индивидуалност и обуславя около 4,5 % от глобалната тежест на заболяванията в света. В
страните със среден доход тя е водещ рисков фактор обуславящ най – голям дял от
глобалното бреме на заболяванията (7,6%). В света злоупотребата с алкохол причинява
около 2,3 милиона смъртни случаи годишно, включително злокачествени неоплазми, ССЗ
и чернодробна цироза. Източна Европа е регионът с най – голям дял умирания, дължащи
се на злоупотреба с алкохол, където 1 на всеки 10 смъртни случаи се свързва с
въздействието на този рисков фактор. Злоупотребата с алкохол повишава риска за някои
злокачествени заболявания ( рак на устаната кухина, фарингса, ларинкса, хранопровода,
стомаха, дебелото черво и млечната жлеза), чернодробни увреждания, ССЗ ( инсулт,
артериална хипертония, кардиомиопатия). Тя е основната причина за тежки неврологични
увреждания, психични разстройства и психологични промени.
3. Ниска физическа активност и обездвижване - ниската физическа активност е четвъртият
по значимост рисков фактор за смъртност в света. Тя е причина за 3,2 милиона смъртни
случаи годишно (5,5% от всички умирания) и формира 2,1% от глобалното бреме на
болестите. Ниската физическа активност е един от седемте основни фактора на риска за
възникване на хронични неинфекциозни болести в Европейския регион. Тя е тясно
свързана с повишен риск за затлъстяване, метаболитни заболявания, костно-мускулни
увреждания и редица хронични болести.Редовната умерена по интензивност физическа
активност (поне 30 минути дневно) е протективен фактор по отношение на
сърдечносъдови заболявания, диабет, рак на млечната жлеза, рак на дебелото и правото
черво, остеопороза и спомага за контролиране на телесното тегло и намаляване на
симптомите на депресията.
4. Нездравословно хранене – през последните десетилетия светът преживява глобален
преход към нездравословно хранене, засягащ най – силно развитите урбанизирани
региони. Традиционната диета, богата на сурови плодове, зеленчуци, натурални и
пълнозърнестиграни отстъпва пред технологично преработените висококалорийни храни с
високо съдържание на наситени животински мазнини, рафинирани захари и консерванти.
Най – общо съвременният модел на нездравословното хранане се характеризира с висока
консумация на храни с голяма енергийна плъност (висококалорични) и ниска хранителна
стойност. Висок е хранителният прием на прости захари, наситени животински мазнини и
сол и недостатъчен по отношение на полиненаситени мастни киселини, сложни
въглехидрати, хранителни влакнини, витамини и минерални вещества. Важен компонент
на здравословното хранене е – консумация на сурови плодове и зеленчуци, чиито
антиоксидантни витамини имат доказана протективна роля. Техният прием понижава
риска за сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, рак на стомха, дебелото и

правото черво. Висок прием на сол е друг значим рисков фактор от нездравословния
хранителен модел. Консумацията на сол в повечето популации в света надхвърля
препоръчаната от СЗО норма от 5 грама на човек дневно. Доказана е връзката между
високата солева консумация и повишеният риск за артериална хипертония, МСБ, рак на
стомаха. Консумация на храни с високо съдържание на наситени животински мазнини е
сред основние рискови фактори за сърдечносъдовите заболявания. Налице са убедителни
доказателства, че наситените животински мазнини увеличават сърдечносъдовия риск, а
замяната им с полинаситени мазнини от растителен произход води до намаляване на
риска. Подобна връзка е доказа и по отношение на диабет тип 2.
5. Артериална хипертония – сред най – значимите вторични рискови фактори, който
причинява 7,5 милиона смъртни случаи годишно – около 13% от всички умирания в света.
Рискът за умиране в резултат на артериалната хипертония е над 2 пъти по – висок в
страните с по – нисък в сравнение със страните с висок доход. Само за 2008 г., тя обуславя
57 милиона изгубени години качествен живот поради преждевремнна смърт и
инвалидност или 3,7% от глобалната тежест на заболяванията в света. Тя е независим
рисков фактор за ИБС и МСБ. 51% от смъртността от мозъчен инсулт и 45% от умиранията
от миокаред инфаркт в света се дължат на повишено систолично налягане. Тежки
усложнения на артериалната хипертония са също сърдечна недостатъчност, бъбречни
увреждания и нарушения на зрението. Изключително разширена и засяга над 1 милиард
души от световното население. Окло 40% от населението над 25- годишна възраст е с
повишено кръвно налягане и делът му продължава да расте. Освен възрастта и
наследствената обремененост, основните рискови фактори за възникване на артериална
хипертония са предимно поведенчески и управляеми: наднормено тегло,повишена
консумация на готварска сол и алкохол, ниска двигателна активност и заседнал
начин на живот, психоемоционално напрежение и стрес.
6. Наднормено тегло и затлъстяване – те са сред водещите вторични рискови фактори за
социалнозначимите заболявания. Те причиняват 2,8 милиона смъртни случаи годишно и
обуславят близо 36 милиона изгубени години като качествен живот поради
преждевременна смърт и инвалидност (2,3% от глобалната тежест на заболяванията в
света.) Има убедителни епидемиологични доказателства за връзката между
затлъстяването и редица заболявания: сърдечносъдови, мозъчносъдови, злокачествени,
скелетно-мускулни, метаболитни нарушения и диабет. Международни проучвания
доказват, че натрупването на мазнини предимно в коремната област (т.нар. „абдоминлно“
или „висцерално“ затлъстяване) е свързано с развитие на дислопопреинемие, глюкозен
интолеранс, артериална хипертония, инсулинова резистентност, което го превръща в
можещ рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, метаболитни нарушения и диабет.
Наднорменото тегло и затлъстяването са причина за над 60% от нововъзникналите случаи
на захарен диабет тип2 . Затлъстяването е вторият (след тютюнопушенето) по значимост
избежим рисков фактор за ракови заболявания. То е свързано с по – висок риск за поява
на един от най – честите злокачествени заболявания, каквито са карциномът на дебелото
черво, млечните жлези, ендометриума, яйчниците и простатата. Полиморбидността е
често явление сред хората със затлъстяване, поради което тяхната средна
продължителност на живот е значително по – ниска в сравнение с останалата популация.