Специални грижи за бременни и родилки с хирургични заболявания

Лекционен материал по учебната дисциплина „Специални грижи за
бременни и родилки с хирургични заболявания“

KOНСПЕКТ
за подготовка за семестриален изпит

Теория
1. Асептика и антисептика. Значението им в АГ практиката.
2. ВБИ – определение и фактори за възникването им. Задължения на
акушерката в борбата с ВБИ.
3. Инструментариум в АГ практиката.
4. Акушерски грижи за болните в предоперативен период. Подготовка за
операция.
5. Задължения и акушерски грижи за родилка в следоперативния период.
6. Грижи за родилки със заболявания на млечната жлеза – пуерперален мастит.
Диагноза, поведение и лечение.
7. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена–
перитонит.
8. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена–
херния.
9. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове:
a) варици и хемороиди;
б) тромбофлебит.
10. Травма и бременност. Акушерски грижи.
11. Акушерски грижи за бременни и родилки с хирургични заболявания и
операции на червата. Чревна непроходимост и апендицит.

Практика
1. Дезинфекционни разтвори – видове и приготвяне.
2. Инструментариум в АГ – практиката
3. Хирургическа дезинфекция на ръце.
4. Обличане на операционно облекло. Поставяне на стерилни ръкавици.
5. Акушерски грижи за болните в предоперативен период. Подготовка за
операция
6. Задължения и акушерски грижи за родилка в следоперативния период.
7. Обработка на асептична рана. Сваляне на конци и дренажи.
8. Обработка на септична рана.
9. Вземане и изпращане на раневи секрет за антибиограма
10. Грижи за родилки с заболявания на млечната жлеза – пуерперален мастит.
Диагноза, поведение и лечение. Инцизия и дренаж. Задължения на акушерката.

11. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена
- перитонит.
12. Акушерски грижи за родилки с хирургични заболявания на коремната стена
- херния.
13. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове -
варици, тромбофлебит.
14. Грижи за бременни и родилки със заболявания на кръвоносните съдове -
хемороиди
15. Травма и бременност. Акушерски грижи.


Теория

Асептика и антисептика. Значението им в АГ практиката.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

 Асептика. Това е метод за недопускане развитието на микроорганизмите
върху кожата и лигавиците на живите организми. Тя е метод за
предпазване от попадане на микроорганизми в оперативната рана, чрез
тяхното унищожаване по всички предмети, които ще бъдат в контакт с
неял
 Антисептика. Това е метод за унищожаването на микроорганизмите
върху кожата и лигавиците на живите организми. Тя е комплекс от
методи за борба с причинителите на инфекция, намиращи се вътре в
самата ранал
 Механична антисептика. Това представлява механично почистване на
раните от некротичните им тъкани, чужди тела, хематоми и други,
задържащи и представляващи благоприятна основа за развитието на
микроорганизми.
 Физична антисептика. Извършва се чрез дренажи или марлени
ленти/дренират се инфектираните рани.
 Дренажи. Те са изработени от пластмаса, гума, гофрирани или част от
гумена ръкавица. Всички дренажи имат предназначението да евакуират
патологичното съдържимо от раната, чрез тях се въвеждат и
антибиотици/антисептици за промивка и лаважиране. Евакуацията може
да бъде пасивна /съдържимото излиза спонтанно в превръзката или в по-
ниско поставен съд от тялото на пациента/ и активна /поставените
дренажи се включват на постоянна вакуум аспирация/

 Химична антисептика. Тя обединява в себе си всички химически
агенти, имащи бактерицидно и бактериостатично действие. Те трябва да
не са токсични за човека, да си запазват активността, да унищожават
патогенните микроорганизми за кратък период от време и в подходящи
концентрации, да са разтворими във вода и спирт, да образуват силен
разтвор спрямо ph и температурни промени.
 Антисептици. Това са химически вещества, които не увреждат
човешките тъкани. Те инактивират ензимите и увреждат клетъчната
мембрана/вътрешни структури на бактериалната клетка. Ефективността
им се определя от: концентрацията на химичните агенти, необходимото
време за неговото действие, киселинността на разтвора, както и
количеството и вида на раневите секрети. Разтворът на антисептика
трябва да е с точна концентрация, ph и температура. Той се съхранява за
определен период от време. Антисептиците са неорганични /съединения
на халогенните елементи: хлорна вода, хлорамин, йодна тинктура;
химически оксидиращи агенти: калиев перманганат, кислородна
вода3%; соли на тежки метали: живачен хлорид, сребърен нитрат/ и
органични /спирт, риванол, лизол, метиленово синьо2-5%, / химични
вещества.
 Биологична антисептика. Тя повишава имунобиологичната активност
на човешкия организъм, спрямо инфекциозните причинители. Към
биологичните антисептици се отнасят антибиотиците, сулфонамидите,
ензимите и специфичните белтъчни серуми и анатоксини. Чрез
биологичната антисептика се създава биологична несъвместимост.
Антисептиците й трябва да се използват строго индивидуално, да се
вземе под внимание чувствителността на микроорганизмите, терапията
да се сменя на 5-7дни, може да се прилага лечение с повече от един
антисептик, прилагат се локално, ентерално и парентерално.
 Стерилизация. Тя е метод за унищожаване на всички микроорганизми
/патагенни и непатогенни/ и всички техни спори /вегетативни и спорови/.
 Дезинфекция. Тя представлява комплекс от методи и средства, насочени
към унищожаване на заразното начало във външната среда. В това
понятие се включват следните раздели: дезинфекция в тесен смисъл на
думата /означава унищожаване на патогенните микроорганизми във
външната среда/; стерилизация, асептика, антисиптика, дезинсекция и
дератизация.
През 1863г. след откриването на микроорганизмите от Луи
Пастьор се постави началото на научната борба с причинителите, водещи до
следоперативни инфекциозни усложнения и разработване на методи за
профилактика.

Началото на съвременните насоки в борбата с инфекциозните агенти е
поставено от унгарския лекар акушер – гинеколог Земелвайс. През 1847г.
наблюдава и работи в периода, когато не са открити микроорганизмите. Той
установява, че при извършване на аутопсия на родилка от лекари и студенти, а
след това работят със здрави родилки, то те пренасят зарата върху здравите.
Въвежда дезинфекция /измиване на ръцете/ с хлорна вар и успява да намали
леталитета, но метода му не намира широко приложение и наскоро е забравен.
Пирогов, велик руски хирург стига до извода, че инфектирането на
раната става от ръцете на хирурга, инструментите и превързочния материал.
Той препоръчва и системата на разделното хоспитализиране.
Английският хирург Листер, изхождайки от схващането, че микроорганизмите
се намират навсякъде през 1867г. разработва метода за предпазване на
оперетивните рани от инфекции, чрез химичиски средства, т. е. въвежда
превръзките с карболова киселина, промиване на самата рана и от двете страни
на операционната маса слагал пулверизатори, които пръскали 5% разтвор на
карболова киселина. Той се смята за родоначалник на съвременната
антисептика. По – късно метода е отречен, поради токсичността на карболовата
киселина.
Руският хирург Бергман позовавайки се на опита на Пастьор, че
микробите са чувствителни на високата температура, той разработва метод за
обработка на хирургически инструменти, облекло, операционно бельо и
превързочен материал с кипяща вода и пара. Шимелбуш предлага специални
съдове /барабани на Шимелбуш/, в които да се нареждат материалите. Така се
поставят основите на асептиката.
Средствата, с които се служи асептиката са високата температура в
различните й разновидности: суха, влажна, пара под налягане, автоклавиране.
Земелвайс и Листер са откриватели на антисептиката. Необходимо е да
се подбират добре антисептиците.
В зависимост от начина на действие, методите на антисептиката са:
механични, физични, химични и биологични.

ВБИ – определение и фактори за възникването им. Задължения на
акушерката в борбата с ВБИ

 Вътреболнични инфекции. Вътреболнична инфекция е всеки
инфекциозен процес, възникнал рли заразяване по време на болничния
престой, независимо от неговата клинична изява или заразоносителство
и независимо от срока на проявление – по време на боличното лечение
или след изписването.

 Инкубационен период. Той е различен и се обособява от нозологичната
форма и варира от няколко часа до 30 и повече дни.
 Източник на заразата. Източник може да бъдат: болни или
заразоносители сред медицнския екип, студенти, специализанти,
придружители; новопостъпили пациенти, които са заразоносители или
намиращи се в инкубационен период на дадено инфекциозно заболяване;
новопостъпили пациенти със смесена инфекция или неразпозната
инфекция, лежащо болни пациенти с проявен инфекциозен процес или
заразоносителство.
 Механизъм на предаване на заразата. Той може да е различен, т. е.
фекално – орален; въздушно – капков, кръвен и покривен.
 Възприемчивост на пациентите и имунитет. Възприемчивостта им в
стационара може да се групират в два аспекта: пациенти с изразена
чувствителност към различните инфекциозни агенти и влиянието на
социалните фактори, действащи в стационарните условия.
Боледуващият има по – голява възприемчивост към микроорганизмите,
отколкото здравия човек. Те са с изменена резистентност и силна
възприемчивост.
Вътреболничните инфекции са заболявания от инфекциозно естество
възниквали по време на полагането на стационарни здравни грижи, когато
пациента не е в бил инкубационен период преди и по време на
хоспитализацията, т. е. той се заразява през време на лечението си в
болничното заведение.
Със съвременното развитие на медицината у нас ВБИ могат да се
групират в следната класификация до 50% се падат на дихателната система,
септични рани до 25% и чревни и уроинфекции до 15%.
Клинико – епидемиологичните критерии за отдифиринциране на ВБИ от
извънболничните инфекции са: отсъствие на инфекция при постъпване в
болничното заведение и появяване на такава от 48 до 72 часа след това; наличие
на инфекция преди постъпването с последваща смяна или добавяне на нова
инфекция; поява на ендогенна инфекция след инвазивна процедура или след
приложени терапевтични средства, снижаващи защитните сили на организма;
наличие на епидемично свързани инфекции в стационара с установени
източници; наличие на инфекция с ан