СПЕЦИФИКА НА ЗДРАВНИТЕ ПАЗАРИ И ЗДРАВНАТА ИКОНОМИКА

Проф. Ст. Коева

СПЕЦИФИКА НА
ЗДРАВНИТЕ
ПАЗАРИ И
ЗДРАВНАТА
ИКОНОМИКА

2
OUTLINE
I. Специфика на здравната сфера и
здравната икономика
Несигурност
Информационна асиметрия и проблемът
за представителството
Екстернали
Роля на държавата

3
Introduction
Икономиката безусловно е приложима към
здравната сфера и здравеопазването
Но директно ли е приложима тя?  в този
случай не е необходимо специфичното
нейно подразделение “здравна
икономика”
Или пък здравните пазари са толкова
специфични, че са уникални  оттук и
здравната икономика е уникална?

4
Introduction
Здравеопазването и здравните пазари имат
много отличителни черти
Но те не са уникални в нито една от тези
черти
Спецификата е в комбинацията от тези
отличителни белези
Те заслужават нашето внимание

5
1. Несигурност (uncertainty)

1963 Kenneth Arrow (Нобелов лауреат)
пише пионерска статия “Uncertainty and
the Welfare Economics of Medical Care”
(American Economic Review, 53:941-973)
Поставя началото на здравната
икономика
Извежда спецификата на здравните
пазари от преобладаващата несигурност

6
Несигурност (uncertainty)
Несигурност от страна на
търсенето (on the demand side)
Стандартният икономически анализ
предполага потребители, напълно
наясно с продуктите, които купуват и
полезността (удоволствието), което те
носят
На здравните пазари това не е така

7
Несигурност (uncertainty)
Потребителите са несигурни в здравния си
статус
Те са несигурни за настъпването на болестите и
нуждата от здравни грижи
Те още по-малко знаят евентуалния изход от
болестта и лечението
Следователно, от гледна точка на
поведението на потребителя 
търсенето е нерегулярно и
непредсказуемо

8
Несигурност (uncertainty)
Несигурност от страна на предлагането (on
the supply side)
Несигурност (неопределеност) в
поведението на производителя (лекар) 
от гледна точка на използваните
медицински средства
Несигурност (неопределеност) за изхода
на медицинската интервенция

9
Несигурност (uncertainty)
Тъй като несигурността е важна черта на
здравето и здравните грижи, трябва да се
използват специфичните
инструменти на икономическия
анализ на несигурността и риска
(economics of uncertainty and risk) и
много съществена роля на
здравното застраховане

10
2. Асиметрична информация (asymmetric
information) и проблемът за
представителството (agency problem)

Едно от основните допускания на
традиционните модели  съвършено
знание
Агентите (потребители и производители) 
пълна информация за икономическите
променливи, имащи отношение към
техните избори

11
Асиметрична информация
Но множество ситуации, в които едната
страна (купувачът или продавачът)
притежава повече info за сделката
Едната страна е много по-информирана от
другата за условията на сделката и може
да злоупотреби с нея
Това може да бъде и купувачът (агент на
търсенето) , и продавачът (агент на
предлагането)

12
Асиметрична информация
Примери:
Производителят знае повече за продукта, който
продава:
пазарът на стари коли
пазарът на жилища
автоуслугите
Финансовите пазари – кредитополучателят знае
повече за състоянието си от кредитора
Пазарът на труда
Търсещият работа знае повече за уменията си от
потенциалния работодател

13
Асиметрична информация
Асиметричната информация води до
пазарен провал (market failure)
Важното е, че mазарът не може да
осигури ефективното количество
Затова се налагат институционални
намеси

14
Асиметрична информация на
здравните пазари
В отношението “лекар-пациент”
Пациентът е много по-слабо информиран
в сравнение с лекаря относно:
състоянието си
възможното лечение
очакван изход
цените на другите доставчици

15
Асиметрична информация на
здравните пазари

Но би било неразумно да се
свръхгенерализира или да се счита, че
информационният разрив изключва
възможността от конкуренция

16
Асиметрична информация на
здравните пазари
Освен това съществуват множество механизми за
предпазване на неинформирания потребител-
пациент
лицензиране
сертифициране
акредитиране
етични ограничители
Arrow: Обществото спонтанно си е създало подходящ
институционален механизъм  Хипократовата
клетва  за защита на беззащитния потребител

17
Асиметрична информация на
здравните пазари
заплахата от съдебно дирене за злоупотреба с
професията
стабилност на връзката “лекар-пациент” 
важността на доверието
Arrow: когато двете страни знаят, че ще имат
работа един с друг за дълго време, поведението
на провайдера може да се различава значително
отколкото при случайна и единична връзка
Случайният механик е много по-вероятно да
излъже, отколкото постоянният
пациентските организации

18
Проблемът за представителството
(the agency problem)


Здравните пазари демонстрират и друг
проблем, тясно свързан с
асиметричната информация,
проблемът за представителството
(агентството)

19
Проблемът за представителството
(the agency problem)
Моделът “принципал-агент” (principal-agent) е
теоретичен израз на отношение, при което
едната страна, принципалът, влиза в договорно
отношение с другата страна (агента) за действие,
което е изгодно за първата страна, но
предполага разходи за втората.
Очакването на принципала е, че агентът ще
предприема действието, водещо до желания от
него резултат, но той не може безразходно да
наложи спазването на обещанието, дадено му от
агента ex ante.

20
Проблемът за представителството
(the agency problem)
Пациентът (принципал) делегира властта
за вземане на решения на лекаря (агент),
който в същото време е и производител
(провайдер) на услугите.
Мотивът за делегирането е свързан с
осъзнаване на липсата на достатъчно
информация за най-подходящите
решения

21
Проблемът за представителството
(the agency problem)
Идеалният (съвършеният) агент ще вземе
решенията, които самият пациент би взел,
ако притежаваше info
Това е и в унисон с професионалния
кодекс на поведение
Той ще действа изцяло, изхождайки от
интереса и съображенията на пациента:
здравни
финансови

22
Проблемът за представителството
(the agency problem)
НО...
лекарят е и провайдер
Като производител (по допускане на
икономиката) той има и свой собствен
интерес, свързан с максимизиране на
печалбата (или на дохода)
Двата интереса могат да влязат в конфликт

23
Adverse selection
Асиметричност в отношението
“застрахован-застраховател”
На здравните застрахователни пазари най-
напред е забелязан и изследван един от
важните пазарни провали,
неблагоприятният подбор (adverse
selection)

24
Adverse selection
Класически пример: пазарът на
употребявани коли (лимони) (Akerlof,
1970)
Информационно силната страна е
предлагането

25
Adverse selection
Неблагоприятният подбор (adverse
selection) е форма на пазарен провал, когато
продукти с различно качество се продават на
една цена, поради това, че продавачите или
купувачите не са достатъчно информирани, за
да определят истинското качество по време на
покупката. В резултат ще се продава:
твърде голямо количество от продукта с ниско
качество
твърде малко количество от продукта с високо
качество