Средна продължителност на предстоящия живот. Комбинирани показатели

Средна продължителност на предстоящия живот. Комбинирани
показатели с отчитане качеството на живот. (Тема 11)
Средна продължителност на предстоящия живот (СППЖ, Life expectancy)
СППЖ представлява средния брой години, които предстои да преживее едно поколение
до пълното му измиране, при условие, че показателите за повъзрастова смъртност се запазят
такива, каквито са в годината на изчисляване на показатля.
СППЖ се изчислява чрез кохортни таблици на базата на повъзрастовата смъртност и
преживяемост. Той е хипотетичен/условен показател. СППЖ е по – висока при жените, с
изключение на страните с висока майчина смъртност. В страни с висока смъртност СППЖ и
средната възраст на умиране, изразената чрез медианата са много различни. Напр. В Мозамбик,
Сиера Леоне медианата на възрастта на умиране е 2 години, при СППЖ – 43 – 38 години. Обратно,
в страни с ниска смъртност СППЖ и медианата на възрастта на умиране почти не съвпадат.
СППЖ отразява повъзрастовата смъртност и промените в нея. Показателят има и
епидемиологично значение, тъй като може да измери ефекта на снижението или ликвидирането
на определно заболяване върху повъзрастовата смъртност.
СППЖ варира в света в широки граници и определено е свързана със социално-
икономическото развитие на страната.

Комбинирани показатели с отчитане на качеството на живот
1. Очаквана продължителност на живота в добро здраве (Healthy life expectancy or Health-
adjusted life expectancy HALE) – „брой години в състояние на пълно здраве, които едно
поколение може да очаква вда преживее отчитайки сегашните коефициенти на смъртност
и влошено здраве/ инвалидност“ (СЗО, 2001)
2. Години живот, съобразени с качеството на живот ( QALY – Quality – adjusted life years ) –
измерител на спечелените години живот в резултат на различни видове здравни
интервенции, като позволява да се оценят най – изгодните за обществото.
3. Години живот съобразени с недееспособност (DALY – Disability – adjusted life years) –
мярка която отчита загубените години поради преждевременна смърт и инвалидност.
Използва се от СЗО като най – добър измерител на тежестта на отделните видове
заболявания.
Демографска характеристика (отчитане качеството на живот). Оформят се 4 прехода.
 Първият е период на създаване, укрепване и устойчиво развитие на третата българска
държава, което води до засилване на раждаемостта. Преобладава селското население.
Естествения прираст в България през периода 1892-1910г напр. е 17,2 промила.
 Вторият преход е периодът на Втората световна война, когато започва характерната за
Европа урбанизация, но все още селското население преобладава над градското. В
България започват да надделяват европейските тенденции за по – малко деца в
семейството и раждаемостта спад. Въпреки повишената продължителност на живота,

естественият прираст на населението през периода 1946-1965 г е два пъти по – нисък в
сравнение с началото на 20 век ( 9.0 промила ).
 Третият преход ена засилена урбанизация в България, което обяснява силното снижаване
на раждаемостта. Въпреки удължената продължителност на живота естественият прираст
на населението у нас спада двукратно спрямо предшестващите 20 години – през 1965 –
1985 г. Той е 4,3 промила.
 Четвъртият преход на социално – икономически преход след 1989 се характеризира с
безпрецедентен демографски срив, обуславящ се от отрицателния естествен прираст (
критично ниската раждаемост, увеличена смъртност ) и отрицателно миграционно салдо (
интензивна емиграция ).