Стерилизация

Стерилизация
Стерилизацията е метод за убиване/унищожаване на микроорганизмите, включително и най-устойчивите им форми – спорите.
Видове стерилизация:
със суха топлина
чрез обгаряне – по този начин може да се стерилизират йозетата и бодовете, гърлата на епруветките, различни метални инструменти.
чрез сух горещ въздух – извършва се в специален апарат (сух стерилизатор). Той представлява шкаф с двойни стени, снабден с електрически нагревател, термометър и терморегулатор. Стерилизацията се извършва при 160-180℃, в продължение на 1-2 часа. В сухия стерилизатор може да се стерилизира стъклария (епруветки, колби, пипети), предварително измити, подсушени и завити в хартия. Признак за добре протекла стерилизация е придобиване на слабо кафяв цвят на хартията и памучните запушалки на епруветките. След завършване на стерилизацията, вратите на сухия стерилизатор не се отварят веднага, а се изчаква температурата да падне до 50℃, за да не се счупят стъклените съдове от рязкото разлика в температурата.
с влажна топлина
чрез изваряване – остарял метод, който не се използва. Извършва се при температура 100℃ в тенджери или кофи. Използва се за стерилизация на бельо, инструментариум, спринцовки.
с текущи водни пари – извършва се в апарата на Кох. Той представлява малък метален цилиндър с капак, на който има отвор и термометър. В долната част на апарата е монтирана решетка, върху която се нареждат предметите за стерилизация (например хранителни среди, съдържащи захари). Водата се налива на дъното и се загрява с помощта на електрически нагреватели. Образувалите се водни пари преминават през отворите на решетката между отделните предмети поставени на нея и излизат през отвора на капака. Времето за стерилизация се отчита от момента, когато започне да излиза парна струя (т.е. температурата е достигнала 100℃) и продължава 1 час. Еднократната стерилизация с апарат на Кох не е достатъчна, необходимо е трикратно стерилизиране.
Тиндализация - представлява фракционна стерилизация. Провежда се трикратно по 30 минути, на 100℃ в апарата на Кох. Принципът е следният - при първото загряване загиват вегетативните форми на бактериите. При следващо въздействие загиват и спорите. По този начин могат да се стерилизират се хранителни среди, които съдържат белтъци и захари.
с водни пари под налягане (автоклавиране) – това е най-ефективният метод за стерилизация. Чрез него се постига пълно унищожаване на вегетативните форми на бактериите, включително и на техните спори. Принципът на този метод се основава на това, че образуващата се при кипене на водата пара не излиза навън, а се задържа в затворено пространство, като повишава налягането си. Съответно с повишаване на налягането на водните пари се повишава и температурата на кипене на водата. Автоклава представлява херметически затварящ се съд със здрави метални стени. Снабден е с решетка, върху която се нареждат предметите за стерилизация. Водата се налива до решетката и се нагрява с електрически нагревател. След поставяне на предметите капака на стерилизатора се затваря, вентилът за отвеждане на парите се отваря и автоклава се включва. При загряване на водата, от вентила започва да излиза отначало само въздух, а после и водни пари. Когато започне да излизат само водни пари, вентилът се затваря и налягането постепенно се покачва, което се отчита на манометъра. Автоклавирането се провежда при налягане 1-1,5 атмосфери 121℃, за 15-20 минути. Методът се използва за стерилизация на хранителни среди, лабораторни съдове, инструментариум.
Пастьоризация – използва се за обработка най-често на мляко, плодови сокове, вино и други. Извършва се при висока температура за кратко време или при много висока температура за много кратко време. Например 63°C за 30 минути, 72 ° C за 15 секунди, 89°С за 1 секунда. При пастьоризацията загиват само вегетативните форми на бактериите (спорите остават жизнеспособни). Затова след пастьоризирането, продуктът се съхранява при ниска температура, за да се избегне прорастването на спорите.
студена стерилизация
с лъчения – могат да се използват с нейонизиращи и йонизиращи лъчи. Нейонизиращите включват УВЛ, ултразвуково и радиочестотно лъчение. Йонизиращите лъчи могат да бъдат корпускулярни и електромагнитни лъчи (рентгенови).
Стерилизация чрез филтрация – използват се филтри от полимерни материали - нитроцелулозна хартия, азбест, керамика, стъкло. Филтрите не задържат вирусите и микоплазмите.
Химична стерилизация – използва се за обработка на ваксини, серуми и други биопродукти, консервирани с различни антисептици.