Теми- Имунология

------------------------------------------------------------------------
ИМУНОЛОГИЯ
теми от конспекта (30
по учебника на Г. Митов
Ерсин Исмаил
------------------------------------------------------------------------

ИМУНОЛОГИЯ
теми от конспекта (30
по учебника на Г. Митов





Варна 2017
------------------------------------------------------------------------
ИМУНОЛОГИЯ
теми от конспекта (30-54)

Конспект:

30. Инфекция. Взаимоотношения между микроорганизмите и макроорганизма. Инфекция,
инфекциозен процес, инфекциозна болест.
31. Инфекция. Роля на микроорганизмите в инфекциозния процес.
32. Свойства на инфекциозните причинители - инфекциозност, патогенност, вирулентност,
контагиозност.
33. Инфекция. Фактори на патогенността и вирулентността на микроорганизмите.
34. Инфекция. Роля на макроорганизма, околната среда и социалните условия за възникването
и развитието на инфекциозния процес.
35. Инфекция. Патогенеза на инфекциозния процес - критична доза и входна врата на
инфекцията, разпространение и локализация на микроорганизмите в макроорганизма. Форми
на инфекция.
36. Инфекция. Резервоари на причинителите на инфекция, източници на заразата и механизми
на предаване на инфекциозните причинители.
37. Имунитет - определение, обща характеристика, видове имунитет.
38. Естествена резистентност на организма към инфекция. Защитна функция на кожата,
лигавиците и нормалната микробна флора на организма.
39. Естествена резистентност на организма към инфекция. Хуморални фактори.
40. Естествена резистентност на организма към инфекция. Клетъчни фактори. Защитна роля
на възпаланието.
41. Придобит имунитет. Видове и форми на придобития имунитет.
42. Антигени - определение и обща характеристика. Антигеген строеж на бактериите.
43. Антитела (имуноглобулини) - структура на имуноглобулините. Биосинтез на антителата.
44. Биологични свойства на имуноглобулините. Моноклонални антитела.
45. Имунна система - структура и функции.
46. Имунен отговор - обща характеристика, хуморален и клетъчно-медииран имунен отговор,
динамика на имунния отговор.
47. Защитни механизми при бактериалните, вирусните и гъбните инфекции.
48. Реакция антиген-антитяло обща характеристика, значение за микробиологичната
диагностика. Реакция аглутинация. Реакция преципитация. Реакция токсин – антитоксин.
49. Комплементзависими реакции.
50. Имунни реакция с белязани антитела или антигени – ELISA, IFA, WBA.
51. Имунопатология. Реакции на свръхчувствителност (алергия).
52. Имунопатология. Автоимунни заболявания. Вродени и придобити имунодефицитни
състояния.
53. Имунопрофилактика и имунотерапия. Ваксини.
54. Имунопрофилактика и имунотерапия. Имунни серуми и други антитяло съдържащи
препарати. Имуномодулатори.

Тема № 30: „Инфекция. Взаимоотношения между микроорганизмите и
макроорганизма. Инфекция, инфекциозен процес, инфекциозна болест.”

Прието е всички разновидности на взаимоотношенията между макроорганизма и
живеещите по и в тялото му микроорганизми да се обозначава като симбиоза. В зависимост
от ползата от всеки партньор се различават коменсализъм, мутуализъм и паразитизъм:
 Коменсализъм: единият извлича полза, без да причинява вреда; такива са
представителите на нормалната флора – по кожа, лигавици и др.;
 Мутуализъм: партньорите извличат взаимна полза; такива са представители от
нормалната флора като коли бактерии, млечнокисели и др. (вит. В, вит. К за човека);
 Паразитизъм: единият от партньорите извлича полза, може и да навреди. Паразитите
имат паратрофен тип на хранене, т.е. използват вещества от телесните течности и
тъканите на хазяина; имат потенциал за инфекции и инфекциозни заболявания.
Според съвременните разбирания, трите вида отношения не могат да се разграничат строго.
Пример за това са много видове, които са условно патогенни, част от нормалната флора на
човека. По правило те са коменсали, но при определени условия и фактори, понижаващи
антимикробната защита, те се превръщат в паразити и причиняват заболявания.
Микробният паразитизъм е различно изразен. Някои видове са облигатни паразити,
т.е. те могат да размножават само в макроорганизма и негови живи клетки. Примери за такива
МО за рикетсии, хламидии и вируси. Друга част са факултативни паразити, т.е. те могат да
се размножават и в изкуствени хранителни среди. Такива са причинителите на гонорея,
коклюш, дизентерия, туберкулоза и др. Съществуват МО (легионели), които нормално
обитават външната среда, но попаднали човека, преминават към паразитно съществуване.
Това преминаване е механизъм за защита от въздействията на околната среда, осигуряване на
повече хранителни вещества и възможности за растеж и размножаване. Минус за облигатните
паразити е отпадането на редица етапи от техния метаболизъм, което ги прави силно
обвързани съм условията в хазяина. Един от резултатите на еволюцията на паразитизма е
способността на МО да причиняват инфекции и инфекциозни заболявания.
Инфекция. Това е съвкупността от всички биологични процеси, които се извършват
при проникването и размножаването на микроби в тъканите и органите на макроорганизма,
независимо дали се развива болест. Равнозначно е на инфекциозен процес.
Инфекциозна болест. Това е клиничен термин, изразяващ възможността инфекцията
да доведе до развитие на клинични симптоми. До инфекциозна болест се стига само в някои
случаи на инфекция, т.е. това е по-тесен термин. Осъществява се на няколко нива:
 Организмово: взаимодействат микроби и макроорганизъм;
 Клетъчно ниво: взаимодействат МО и еукариотни клетки на макроорганизма;
 Молекулно ниво: взаимодействие на молекули от структурите на инфекциозните
причинители с тези на макроорганизма, вкл. произвежданите и отделяните от тях.
Възникването на инфекциозен процес се определя от 3 групи фактори:
1) Свойства на микроорганизмите, които могат да са потенциални източници на инфекция;
2) Свойства и състояние на макроорганизма, обект на микробна атака;
3) Условия на средата, при която се осъществяват взаимодействията.

Тема № 31: „Инфекция. Роля на микроорганизмите
в инфекциозния процес.”

Ролята на микроорганизмите в инфекциозния процес се изразява във факторите му на
патогенност. Основните са включени в тема 33 (б.а.). По-специфична роля МО имат с продукцията на
ензими и фактори, противодействащи на естествените защити и имунитета.
Бактерилни ензими. Тук се включват плазмокоагулаза, лецитиназа, липади, ДНК-ази, уреаза,
декарбоксилази на различни АК и т.н. Някои способстват за образуване на токсични продукти
(уреазата образува амоняк от уреята), други активират протоксините или амплифицират действието на
екзотоксините.
Хемолизини. Предизвикват разрушаване на еритроцитите на един или друг биологичен вид.
Продуцират се още приживе и могат да се получат в течни култури, но също и при разпада на
бактерията (както е при пневмококите). Най-добре се демонстрират при култивиране върху кръвен
агар, където предизвикват алфа или бета хемолиза. Отсъствието на хемолиза се означава като „гама”.
При венозно инжектиране на опитни животни, водят до смърт, но парентерално или в сублетални дози
– образуване на антитела (антихемолизини). Наличието в серума на болен на такива АТ може да се
използва за диагностични цели.
Микробни фактори срещу естествената резистентност. От особено значение е качеството на
адхезия към таргетния епител. Причинитят на гонорея, грипният вирус и хламидиите се свързват
здраво за лигавичната повърхност чрез своите рецептори, докато S. pneumoniae и P. aeruginosa
продуцират цилиотоксични и цилиостатични молекули в ГДП. Патогенност и вирулентност са особено
изразени при противодействие на фагоцитозата. Тази роля се поема най-често от капсулите и
микрокапсулите. Те блокират активиращите системата на комплемента биополимери на клетъчната
стена (ЛПЗ, пептидогликан) и предпазват бактериите от фагоцитоза. Значение има и хидрофилността
на капсулите, която пречи на захващането от страна на фагоцитите. Срещат се при S. pneumoniae,
инфлуенчния бактерий, антраксния бацил, чумния бактерий и др. Други МО инактивират отделни
съставки на комплемента (P. aeruginosa – продуцира еластаза).
Антифагоцитни свойства имат още Vi-АГ на S. typhi, стафилококовия протеин А, М-протеинът
на бета-хемолитичните стрептококи от група А, корд-факторът на туберкулозния бактерий и т.н.
Средство за противодействие на някои МО е надделяването срещу фагоцитозата чрез токсично
увреждане на макрофагите – чрез левкоцидини и антифагоцитни хемолизини – при стафилококи,
стрептококи, шигели, P. aeruginosa. Успешен механизъм е блокирането на фагоцитозата на етап
образуване на фазолизозома – на този принцип действат причинителите на туберкулоза и лепра.
Антиоксиданти (каталаза) продуцират стафилококите.
Микробни фактори срещу механизмите на имунитета. Включва 3 „стратегии”:
1) Укриване на микробните АГ: създават се затруднения за разпознаването от Ly, един от начините е
МО да се намира вътре в клетката (интрацелуларен) – не експресира своите АГ на повърхността – HSV
в сензорните неврони; ретровируси HIV в макрофаги и др. Друг начин за скриване е разполагането в
„привилигировани области” – отвъд бариери (ХЕБ и др.), където имунологичният надзор е по-слабо
ефективен. Особено ефективна е антигенната мимикрия (камуфлажен ефект) – реагират кръстосано
в имунните реакции, напр. бета-хемолитични стрептококи от група А с АГ на миокарда и бъбречните
гломерули;
2) Антигенна вариабилност: бързите изменения в антигените възпрепятстват създаването на имунитет
срещу всички щамове – B. recurrentis, грипен вирус, НIV вирус;
3) Поликлонално активиране на Т- и В-Ly: M. pneumoniae, S. aureus  активират се 2-20% от Т-
лимфоцитите. Последица е разстройването баланса на имунната регулация и недостатъчност в
развитието на имунен отговор срещу МО-поликлонален активатор;
4) Имуносупресия: причинители на туберкулоза и лепра, бруцели, морбили вирус, Епщайн-Бар, HIV;
5) Интерференция с антимикробния ефект на Ig: образуване на IgA протеази, инактивиращи Ig от
този клас – найсерии, инфлуенчен бактерий; образуване на рецептори за Fc частта на Ig – преди всичко
това е S. aureus (протеин А), HSV, цитомегаловирус. Имуноглобулините се свързват неимунно с Fc
частите на МО  невъзможност за свързване на разположените във Fab частите на Ig активни
центрове с антигенните детерминанти на хомоложните микробни АГ.

Тема № 32: „Свойства на инфекциозните причинители -
инфекциозност, патогенност, вирулентност, контагиозност.”

Инфекциозност. Това е способността на част от микробните видове да причиняват
инфекция, независимо от това дали тя се изявява клинчно. Всички макроорганизми, на които
даден микроб може да предизвика инфекция, опре