теми по Анатомия

1
. Предмет, задачи и методи на анатомията. Исторически данни.

Анатомията е медицинска дисциплина и наука изучава структурите, изграждащи човешкия организъм. Анатомията като наука, която разкрива материалната природа на човешкото тяло, е изиграла особено важна роля за развитието не само на медицината, но и на всички останали науки, включително и философията. Първите познания на човека за строежа на неговото тяло съществуват от най-дълбока древност. Отначало те са се предавали от поколение на поколение, а някои от тях дори били отбелязани и в писмени паметници. За основоположници на съвременната анатомията, поради въведените точни познания са Леонардо Да Винчи и Андреас Везалий. Най-разпространеният класически метод, използван в анатомичните институти при изучаване макроструктурите на човешкото тяло, е дисекционният метод, приложен в/у консервирани по подходящ начин човешки тела.
2. Организация на човешкото тяло. Органи и системи. Равнини и анатомична номенклатура.

Човешкото тяло

е изградено от различни видове

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D0%BA%D0%B0%D0%BD

117.КОСТИ НА ЧЕРЕПА-ЛИЦЕВА ЧАСТ Горната челюст
max
illa се състои от тяло и 4 израстъка. Тялото участва в оформяне на външния отвор на носа. Небцовата кост има хоризонтална и вертикална пластинка.Ябълчната кост os zygomaticum има тяло, ябълчен и челен израстък . Носните кости ossa nasalia са малки четириъгълни пластинки служещи като основа на гърба на носа.Те оформят отчасти външните носови отвори.Слъзните кости се разполагат от вътрешната страна на предидущите костици.Долната носна мида заема долната част на носовата кухина и участва в образуването на долния носов ход,в който се отваря носо-слъзния канал.Долната челюст mandibula развива тялото си от 2 отделни части през ембрионалното развитие.Тялото съдържа алвеоларните кухини на долните зъби.Подезичната кост има тяло и 2 чифта големи и малки рогца.Тя взема участие в изграждане на ларингеалната кухина и в закрепване

на някои от подезичните мускули.

18.СВЪРЗВАНИЯ М/У КОСТИТЕ Съществуват 2 основни в
и
да свързвания
м
/у костите-непрекъснато и прек
ъ
с
нато свързване.Непрекъснатите свързвания се осъществяват чрез-плътна,хрущялна, костн
а
съеди
н
ителна тъкан.Чрез плътна съединителна тъкан са свързани
п
р
едмишничните кости или костите на подбедрицата. Чрез хрущялна тъкан са свързани ребр
а
та и г
р

223СВЪРЗВАНИЯ На КИТКА И ПРЪСТИ.МЕХАНИКА В китковата ста
ва с
тавното съчленение м/у лъчевата кост и проксималният ред киткови кости представлява типична елипсовидна става. Ставната капсула се залавя за ръбовете на костите.Поради елипсовидния характер на ставните повърхнини в ставата са възможни –сгъване, разгъване,лъчево и лакътно отвеждане. Полуподвижно е ставното съчленение м/у дисталния ред киткови кости и основите на предкитковите кости. Изключение прави ставата на палеца.В тази става се извършва сгъване с противопоставяне на палеца към др. пръсти ,разгъване, привеждане и отвеждане на палеца спрямо останалите пръсти.
24.СВЪРЗВАНИЯ НА ТАЗОВИЯ ПОЯС . ТБС и КС 2-те тазови кости назад се свързват с кръстеца чрез кръстцово-хълбочната става.Ухоподобните ставни повърхности на 2-те кости и кръстеца са почти еднакви по големина.Ставната капсула се залавя по ръбовете им.Тя се

укрепва значително от много здрави предни,задни и междинни ставни връзки в близост до
с
тавните съчлен
е
ния.Отпред 2-те тазови кости с
е

свързват чрез плочка от влакнеста хрущяална тъкан в лонното съчленение.В него също с
а
възмо
ж
ни незначителни размествания м/у 2-те кости. Тазобедрена
т
а
става articilatio coxae е 2-рата по свобода на движения сферична става.Ставните й
п
овърхн
о
228.МУСКУЛИ НА ГЪРБА Мускулите на гърба се разполагат в п
овър
хностна и дълбока група.Повърхностните мускули са широки и плоски.Най-повърхностно е разположен трапецният мускул m.trapezius. Той придърпва лопатката главно назад и медиално.Най-широкият мускул на гърба m.latissimus dorsi разгъва, привежда и завъртва навътре мишницата. Ромбовидните мускули придвижват лопатката нагоре и към гръдния кош. Повдигачът на лопатката повдига лопатката и раменния пояс. Задните зъбчати мускули участват в дишането като повдигат и спускат ребрата.Дълбоките мускули на гърба образуват латерална и медиална редица. Лентовидния мускул изправя наведената глава,а при едностранно съкращение я завъртва към съответната страна. Изправачът на гърба има 2 части латерална и медиална.Дълбоко м/у черепа и гръбначния стълб се разполагат къси тилни мускули,които осигуряват движенията в ставите м/у черепа и първи
т
е 2 прешлена.

29.МУСКУЛИ НА ГРЪДНАТА СТЕНА.КОРЕМНИ МУСКУЛИ. ДИАГФРАГМА
Мускулите н
а
гръдната стен
а
се подразделят на повърхностн
и

и дълбоки.Към повърхностната група се включват големия и малкия гръден мускул,предни
я
зъбча
т
и под ключния мускул. Големият гръден мускул m.pectoral
i
s
major привежда и завъртва навътре мишницата,а поради залавянето си за ребрата подпо
м
ага ди
ш

334. МУСКУЛИ НА ТАЗО-БЕДРЕНА СТАВА. МУСКУЛИ НА БЕД
РО
Мускулите на таза се разделят на вътрешни и външни. Вътрешни-хълбочно-поясният мускул сгъва в тазобедрената става и завъртва бедрото.Вътрешният затулящ мускул завъртва бедрото навън. Крушовидният мускул подпомага разгъването на бедрото и външното му завъртане.Външните мускули подпомагат изправения стоеж.Седалищните мускули са с най-голяма мускулна маса.Те биват голям,малък и среден.Те са основни разгъвачи в тазобедрената става,като горните има части подпомагат отвеждането и външната ротация. Външния затулящ мускул и квадратният мускул на бедрото m.quadratus femoris спадът към външните ротатори в тазобедрената става. Мускулите ангажират предна,задна и латерална област. Предната гр. Са сгъвачите в тазобедрената става.Шивашкият лентовиден мускул сгъва подбедрицата в колянната става и я завърта навътре. Четириглавия бед
р
ен мускул m.quadriceps femoris е съставен от прав,широк латерален, междинен и медиален

мускул. Той ра
з
гъва колянната става,а правият

м
ускул на бедрото подпомага сгъването в тазобедрената става.Медиалната гр. са основни

привеж
д
ачи в тазобедрената става.Гребенният мускул върти бедрот
о

навън. Грацилният мускул завърта я навътре. Останалите 3 привеждачи са къс,дълъг и г
о
ляммус
к
4
2.Задстомашна жлеза ,pancreas
Задстомашната жлеза е жлеза с
вън
шна(екзокринна) и вътрешна(ендокринна) секреция.Тя се раз Задстомашната жлеза е жлеза с външна(екзокринна) и вътрешна(ендокринна) секреция.Тя се разполага пред задната коремна стена,зад стомаха,между частите на дуоденума и слезката на нивото на първите два поясни прешлена.Първата и част е покрита с сероза.Състои се от глава,тяло и опашка.Под серозната обвивка се намира съединителна тъкан,която разделя паранхима на жлезата на делчета.Големият панкреатичен канал,ductus pancreaticus major,излива секрета от опашката,тялото и част от главата в голямата пъпчица по задната стена на дуоденума в неговата низходяща част.Малкият панкреатичен канал излива секрета от останалата част на главата в малката пъпчица по предната стена на низходящата дуоденална част.

43.Дихателна система. Носната кухина. Гълтач
Дихателна система-орган
и
те на дихателната система доставят атмосферния въздух до алвеоларната повърхност на бе
л
ите дробове,къ
д
ето се извършва газовата обмян
а
.
Първият орган,в който постъпва атмосферният въздух е носната кухина.Носната кухина,c
a
vum na
s
i,е пространство,заградено и дооформено в вътрешността с
и

от черепни кости,допълнени с малки хрущяли.носната кухина се състои от предверие и с
ъ
щинска


Пикочния канал ,urethra, у жената се различава по дължината
и из
граждане на стената от този на мъжа

48.Семенник.Надсеменник.Семепровод.Простата.Семенно мехурче
Половите органи у мъжа се подразделят на външни и вътрешни полови органи. Вътрешните са семенници, надсеменници, семепроводи и жлези- простатна жлеза, семенни мехурчета. Семенникът testis, е чифтно образувание с големина на кълбово яйц

448.Семенник.Надсеменник.Семепровод.Простата.Семенно мехурче
Половите органи у мъжа се подразделят на външни и вътрешни полови органи. Вътрешните са семенници, надсеменници, семепроводи и жлези- простатна жлеза, семенни мехурчета. СеменникПоловите органи у мъжа се подразделят на външни и вътрешни полови органи. Вътрешните са семенници, надсеменници, семепроводи и жлези- простатна жлеза, семенни мехурчета. Семенникът testis, е чифтно образувание с големина на кълбово яйце. Орг
а
нът е обвит от капсула, чиито преградки разделят паренхима на 205-300делчета. Всяко де
л
че е изградено

от едно до две нагънати семенн
и

каналчета. Клетките на семенните каналчена се делят на сперматогонии и сертолиеви кл
е
тки. С
п
ерматогониите преминават през митотични и дви мийотични
д
е
ления за да образуват сперматозоиди. Сертолиевите клетки имат метаболитна и стимулир
а
ща ф-ц
и
Л
имфната система systema lymphaticum е част от защитната сист
ема
на организма. Тя предпазва организма от заболявания и инфекции и е една от най-важните части на имунната система. Лимфната система е изградена от мрежа от лимфни съдове из цялото човешко тяло. Лимфните съдове са изпълнени с лимфа. Лимфата представлява течност съдържаща мазнини, малко белтъци, фибриноген и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 - 2,5 л. лимфа. Тя изпълнява следните функции: траспортна, защитна и хомеостатична. Лимфните възли филтрират лимфата, очиствайки я от бактерии, вируси и други чужди субстанции. Лимфните възли са особено многобройни в медиастинума в гърдите, врата, таза, аксилата (мишницата), ингвиналната област (слабините), както и свързаните с кръвоносните съдове на червата. Лимфопоетичните органи са червен костен мозък, гръдна жлеза, слезка и лимфни възли. Червеният костен мозък пр
и
възрастен индивид се намира в гръдната кост, хрущялните краища на ребрата.Гръдната жл
е
за glandula th
y
mus се намира зад гръдната кос
т

в предната част на средостението. Тя функционира като ломфопоетичен орган до пубелте
т
а, сле
д
което инволуира в мастна тъкан. Слезката lien се намира

н
а ниво 9-11то ребро. Лифните възли nodule lymphatici са овални до сферични образуван
и
я. Лим
ф
Г
ръбначно- мозъчните нерви (г.м.н.) са 31 чифта, излизащи от
съот
ветните потопография и означения сегменти на гръбначния мозък. Те се разпределят в 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцови и 1 опашен нерви. Всеки нерв се образува от две коренчета на даден сегмент.
Шийният сплит plexus cervicalis се образува от предните клонове на първите 4 шийни нерва.Разполага се в страничната дълбока част на шията,като от сплетението се отделят сетивни и двигателни нерви. Сетивните нерви се разпр