Теми по Анатомия и физиология на висшата нервна дейност

Aнатомия-теми

2.Възбудимост,дразнимост на живите организми.Физиология на възбудните процеси. Възбудимост и възбуждане.
Процесите на ВНД зависят както от наследствените,така и от придобитите качества на индивида.А наследствените качества се определят от генотипа на индивида,а придобитите-от фенотипа.Процесът дразнимост-ответна закономерна реакция на организма като отговор на въшни и вътрешни дразнители.Всички живи системи в човешкия организъм имат свойството възбудимост.
Закономерна реакция на организма,която се получава от дразнители на външната и вътрешната среда- отговорът е създаване на възбуден процес.В системите,които притежават този възбуден процес,са мускулна,нервна и жлезиста тъкан.Мярката на възбудимостта е прагът на дразнене.Това е най-малката сила на дразнителя,която дава видим ефект от системата.
Висок праг-ниска възбудимост;нисък праг-висока възбудимост.
Клетъчнта мембрана може най-бързо да отговори на възбудния процес.Възбуждането води до образуване на условни рефлекси,задържането води до потискане на условните рефлекси.
При дейсвтието на даден условен дразнител в/у определен рецептор в кората на главния мозък се предизвиква състояние на възбуждане. Силата на условната реакция зависи не само от процеса на възбуждане, но и от процеса на задържане.
Според Павлов задържането бива вътрешно и външно.
Външно задържане-по време на действието на условен дразнител случайно възникне и друг случаен дразнител.Вътрешното задържане възниква когато условния дразнител системно не се подкрепя от безусловния.Възбудният процес се получава при протичане на ток в клетката ,когато имаме дразнител.При дразнене се променя пропускливостта ,вече Na може да влиза свободно в клетката,а К излиза.При прилагане на дразнител К йони остват вън от клетката,само Na йони влизат в клетката-получава се деполяризация.При премахване на дразнителя клетката се възстановява в първоначалния си вид.Процесът на връщане на клетката в изходно положение се нарича реполяризация.Всички тези състояния са свързани с възбудимостта.
Всяка клетка минава през четири циклични фази:
1.абсолютна рефрактерна фаза(АРФ)-невъзприемчивост – системата е невъзприемчива(може да се харатеризира с деполяризацията).
2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната;при нея дразнението трябва да е с голяма сила ,защото няма да се получи отговор.
3.Екзалтационна фаза(ЕФ)-висока възбудимост/превъзбудимост.Тук имаме слаб дразнител.
4.Субнормална фаза-възбудимостта почва да се възстановява.Праг на дразнителя-минималната сила на дразнителя,която може да предизвика едвам забележим процес.ОРФ и ЕФ попадат в реполяризация.
Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния:
1во на покой-клетъчната мембрана е поляризирана ;възбудимостта има някакви изходни ст-ти.
2ро възбуждане-мембраната се деполяризира,възбудимостта преминава през 4 фази и системата проявява спец. възможности.
3то задържане-мембраната е хиперполяризирана – възбудимостта е под нормалната , поради което с-мата може да бъде възбудена трудно.

3.Теория за същността на възбудния процес.
Акционен потенциал
Възбуден процес се получава при протичане на ток в клетката,когато имаме дразнител.Възбудимостта е закономерна реакция на организма,която се получава от дразнители на външната и вътрешната среда,отговорът е създаване на възбуден процес.
Системите,които притежават този възбуден процес,са мускулна ,нервна и жлезиста тъкан.Клетъчната мембрана може най-бързо да отговори на възбудния процес.При дразнене се променя пропускацията, вече Na може да влиза свободно в клетката,а K – излиза.При прилагане на дразнител К йони остават извън клетката,само Na йони влизат в клетката,получава се деполяризация.При премахване на дразнител,клетката се възстановява в първоначалния си вид.
Процесът на връщане на клетката в изходно състояние се нарича реполяризация.Възбудимостта преминава през 4 задължителни фази.
1-Абсолютна рефратерна фаза(АРФ)-системата е невъзприемчива. 2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната; при нея дразнението трябва да е с голяма сила, защото няма да се получи отговор.
3.Екзалтационна фаза(ЕФ) - висока възбудимост/превъзбудимост. Тук имаме слаб дразнител.
4.Субнормална фаза - възбудимостта започва да се възстановява(попада в хиперполяризацията).
ОРФ И ЕФ попадат в реполяризация.Тази амплитуда се нарича Акционен потенциал.
Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния.
1.Покой-клетъчната мембрана е поляризирана,възбудимостта има някакви изходни стойности.
2.Възбуждане –мембраната се деполяризира,възбудимостта преминвана през четирите фази 3.Задържане- мембраната е хиперполяризирана ,възбудимостта е под нормалната ,поради което системата може да бъде възбудена трудно.

4.Прояви на възбудимостта. Видове възбудими мембрани. Мяра на възбудимостта.Праг на дразнене.
Възбудимост-закономерна реакция на оргранизма,която се получава от дразнителя на въшната и вътрешната среда-отговорът е суздаване на възбуден процес.Клетъчна мембрана-може най-бързо да отговори на възбудния процес.Натрий,Калий,Хлор-йони,вземащи участие в процеса на клетъчната мембрана.Натрий йони не могат да преминат в клетката.К йони може свободно да преминават в клетъчната мембрана през клетка при покой.При поява на ток К излиза от клетката и в нея остава само отрицателно заредени йони.
Поляризирана е клетката,която е в покой.При дразнене се променя пропускливостта,вече Na може да влиза свободно,а К да излиза.Процесът на връщане на процеса в първоначално състояние-реполяризация.
Възбудимостта преминава през 4 фази.
1-Абсолютна рефратерна фаза(АРФ)-системата е невъзприемчива. 2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната;при нея дразнението трябва да е с голяма сила ,защото няма да се получи отговор.
3.Екзалтационна фаза(ЕФ)-висока възбудимост/превъзбудимост.Тук имаме слаб дразнител.4.Субнормална фаза-въздимостта започва да се възстановява(попада в хиперполяризацията). .
Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния.
1.Покой-клетъчната мембрана е поляризирана,възбудимостта има някакви изходни стойности.
2.Възбуждане –мембраната се деполяризира,възбудимостта преминвана през четирите фази.
3.Задържане- мембраната е хиперполяризирана ,възбудимостта е под нормалната ,поради което системата може да бъде възбудена трудно.
Мяра на възбудимостта:
1.Праг на дразнене-минимална сила на дразнителя,при която се получава едвам забележим възбуден процес.Всички дразнители,каито се намират под праговата стойност се наричат подпрагови.При тях няма ефект,има локален отговор.Всички прагови и надпрагови дразнители предизвикват деполяризация.Те имат възможност да се разпространяват по нервното ,мускулното влакно и така предизвикват възбуден процес.Реобаза(когато се използва прав ток).
Праговото дразненние изразено във волтове или това което е най-малката сила на тока,която предизвиква минимален ефект при неограничено дълго време на дразнителя.Силата определя прага на дразнене. В клетъчното тяло на неврона се синтезират в-ва наречени медиатори (посредник) ->пренасят се до крайните окончания на аксона, играят важна роля в предаването на нервните импулси. Мембраната на тялото и дендритите е електроневъзбудима, затова създадения тук локален потенциал не може да се разпространява и възбудимия процес има затихващ х-р. Мембраната на аскона е електро възбудима и се ьарактеризира с висока възбудимост.
Принципи на нервно свързване /контактуване/ - синапс: структура, която служи за свързване на 2 възбудими – системи за предаване на възбудния процес от една към друга.
В зависимост какво свързват биват:
*мионеврални – нерв с мускул;
*невроневрални – друг неврон м/у тях;
*нямат име – свързване жлеза с неврон.
По начина на предизвикване и предаване на възбудния процес биват: *химически;
*електрични;
*смесени.
Според резултата на действието биват:
*задръжни;
*възбудими

5. Факторът време във възбудните процеси. Хронаксия
За сравнителна оценка на възбудимостта на различни тъкани трябва да се има предвид не само прагът на дразнене, а и факторът време.
Времето като фактор във възбудните процеси се разглежда, от една страна, като зависимост на ефекта от времето, и от друга, като зависимост на ефекта от надпраговата сила/ времетраенето на дразнителя. За изледването на този въпрос във физиологията се използват показателите реобаза, полезно време, хронаксия, лабилност.
Реобазата е прагово дразнене, изразено във волтове, или това е най-малката сила на тока, която предизвиква минимален ефект при неограничено дълго действие на дразнителя. Минималното време, през което трябва да действа дразнител със сила 1 реобаза, за да се получи едва забележим ефект, се означава като полезно време. Полезното време не може да бъде критерий за точно определяне на възбудимостта, защото и най-малките отклонения в силата на дразнителя водят към големи изменения във времето.
Ето затова Лапик предлага друг начин за определяни на възбудимостта– хронаксиметрията. При нея се отчитат както силата, така и токът и времето на действие на дразнителя.
Хронаксията е минималното време, през което трябва да действа дразнител със сила 2 реобази, за да се получи едва забележим ефект. За разлика от нея лабилността, която се определя от способността на живата тъкан да проведе максимален брой импулси за единица време, дава по-пълна и всестранна оценка на функционалното състояние на тъканите. Докато прагът на дразнене и хронаксията отразяват деструктивните процеси, свързани с нарушаването на йонната симетрия на мембраната, лабилността изразява скоростта, с която се възстановява материалната подреденост, или скоростта, с която се възстановява изходната възбудимост. В практиката хронаксиметрията намира по-голямо приложение за характеризиране на възбудимостта на тъканите.

6. Лабилност и парабиоза. Парабиотизиращи фактори
Лабилността (подвижност) се определя от способността на живата тъкан да провежда максимален брой импулси за единица време, тя дава по-пълна и всестранна оценка на функционалното състояние на тъканите в сравнение с хронаксиметрията.
Лабилността изразява скоростта, с която се възстановява материалната подреденост, или скоростта, с която се възстановява изходната възбудимост. Т.е. колкото по-бързо възбудимата система приема дразнителя, отговаря и се възстановява, толкова по-лабилна е тази система.
Фазите на възбудимост могат да бъдат изкуствено избегнати при използване на упойващи (наркотични) вещества. Под тяхно влияние има промени в лабилността, тя се понижава, защото се удължава времето за възстановяване на изходната възбудимост. Тези изменения имат няколко фази:
1.Уравнителна – Силният дразнител, който до наркотизирането е бил оптимален, сега се оказва песимален (има задържане). Затова слабите и силните дразни