Теми по Анатомия и физиология на висшата нервна дейност

Анатомия и физиология на висшата нервна дейност
2.Възбудимост,дразнимост на живите организми.Физиология на възбудните процеси. Възбудимост и възбуждане.Процесите на ВНД зависят както от наследствените,така и от придобитите качества на индивида.А наследствените качества се определят от генотипа на индивида,а придобитите-от фенотипа.Процесът дразнимост-ответна закономерна реакция на организма като отговор на въшни и вътрешни дразнители.Всички живи системи в човешкия организъм имат свойството възбудимост.Закономерна реакция на организма,която се получава от дразнители на външната и вътрешната среда- отговорът е създаване на възбуден процес.В системите,които притежават този възбуден процес,са мускулна,нервна и жлезиста тъкан.Мярката на възбудимостта е прагът на дразнене.Това е най-малката сила на дразнителя,която дава видим ефект от системата.Висок праг-ниска възбудимост;нисък праг-висока възбудимост.Клетъчнта мембрана може най-бързо да отговори на възбудния процес.Възбуждането води до образуване на условни рефлекси,задържането води до потискане на условните рефлекси.При дейсвтието на даден условен дразнител в/у определен рецептор в кората на главния мозък се предизвиква състояние на възбуждане. Силата на условната реакция зависи не само от процеса на възбуждане, но и от процеса на задържане. Според Павлов задържането бива вътрешно и външно.Външно задържане-по време на действието на условен дразнител случайно възникне и друг случаен дразнител.Вътрешното задържане възниква когато условния дразнител системно не се подкрепя от безусловния.Възбудният процес се получава при протичане на ток в клетката ,когато имаме дразнител.При дразнене се променя пропускливостта ,вече Na може да влиза свободно в клетката,а К излиза.При прилагане на дразнител К йони остват вън от клетката,само Na йони влизат в клетката-получава се деполяризация.При премахване на дразнителя клетката се възстановява в първоначалния си вид.Процесът на връщане на клетката в изходно положение се нарича реполяризация.Всички тези състояния са свързани с възбудимостта.Всяка клетка минава през четири циклични фази: 1.абсолютна рефрактерна фаза(АРФ)-невъзприемчивост – системата е невъзприемчива(може да се харатеризира с деполяризацията).2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната;при нея дразнението трябва да е с голяма сила ,защото няма да се получи отговор.3.Екзалтационна фаза(ЕФ)-висока възбудимост/превъзбудимост.Тук имаме слаб дразнител.4.Субнормална фаза-възбудимостта почва да се възстановява.Праг на дразнителя-минималната сила на дразнителя,която може да предизвика едвам забележим процес.ОРФ и ЕФ попадат в реполяризация.Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния:1во на покой-клетъчната мембрана е поляризирана ;възбудимостта има някакви изходни ст-ти.2ро възбуждане-мембраната се деполяризира,възбудимостта преминава през 4 фази и системата проявява спец. възможности.3то задържане-мембраната е хиперполяризирана – възбудимостта е под нормалната , поради което с-мата може да бъде възбудена трудно.3.Теория за същността на възбудния процес.Акционен потенциалВъзбуден процес се получава при протичане на ток в клетката,когато имаме дразнител.Възбудимостта е закономерна реакция на организма,която се получава от дразнители на външната и вътрешната среда,отговорът е създаване на възбуден процес.Системите,които притежават този възбуден процес,са мускулна ,нервна и жлезиста тъкан.Клетъчната мембрана може най-бързо да отговори на възбудния процес.При дразнене се променя пропускацията, вече Na може да влиза свободно в клетката,а K – излиза.При прилагане на дразнител К йони остават извън клетката,само Na йони влизат в клетката,получава се деполяризация.При премахване на дразнител,клетката се възстановява в първоначалния си вид. Процесът на връщане на клетката в изходно състояние се нарича реполяризация.Възбудимостта преминава през 4 задължителни фази.1-Абсолютна рефратерна фаза(АРФ)-системата е невъзприемчива. 2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната; при нея дразнението трябва да е с голяма сила, защото няма да се получи отговор. 3.Екзалтационна фаза(ЕФ) - висока възбудимост/превъзбудимост. Тук имаме слаб дразнител. 4.Субнормална фаза - възбудимостта започва да се възстановява(попада в хиперполяризацията).ОРФ И ЕФ попадат в реполяризация.Тази амплитуда се нарича Акционен потенциал.Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния.1.Покой-клетъчната мембрана е поляризирана,възбудимостта има някакви изходни стойности. 2.Възбуждане –мембраната се деполяризира,възбудимостта преминвана през четирите фази 3.Задържане- мембраната е хиперполяризирана ,възбудимостта е под нормалната ,поради което системата може да бъде възбудена трудно.4.Прояви на възбудимостта. Видове възбудими мембрани. Мяра на възбудимостта.Праг на дразнене.Възбудимост-закономерна реакция на оргранизма,която се получава от дразнителя на въшната и вътрешната среда-отговорът е суздаване на възбуден процес.Клетъчна мембрана-може най-бързо да отговори на възбудния процес.Натрий,Калий,Хлор-йони,вземащи участие в процеса на клетъчната мембрана.Натрий йони не могат да преминат в клетката.К йони може свободно да преминават в клетъчната мембрана през клетка при покой.При поява на ток К излиза от клетката и в нея остава само отрицателно заредени йони.Поляризирана е клетката,която е в покой.При дразнене се променя пропускливостта,вече Na може да влиза свободно,а К да излиза.Процесът на връщане на процеса в първоначално състояние-реполяризация.Възбудимостта преминава през 4 фази. 1-Абсолютна рефратерна фаза(АРФ)-системата е невъзприемчива. 2.относителна рефрактерна фаза(ОРФ) при нея възбудимостта е под нормалната;при нея дразнението трябва да е с голяма сила ,защото няма да се получи отговор. 3.Екзалтационна фаза(ЕФ)-висока възбудимост/превъзбудимост.Тук имаме слаб дразнител.4.Субнормална фаза-въздимостта започва да се възстановява(попада в хиперполяризацията). .Една възбудима с-ма преминава през 3 състояния.1.Покой-клетъчната мембрана е поляризирана,възбудимостта има някакви изходни стойности. 2.Възбуждане –мембраната се деполяризира,възбудимостта преминвана през четирите фази. 3.Задържане- мембраната е хиперполяризирана ,възбудимостта е под нормалната ,поради което системата може да бъде възбудена трудно.Мяра на възбудимостта:1.Праг на дразнене-минимална сила на дразнителя,при която се получава едвам забележим възбуден процес.Всички дразнители,каито се намират под праговата стойност се наричат подпрагови.При тях няма ефект,има локален отговор.Всички прагови и надпрагови дразнители предизвикват деполяризация.Те имат възможност да се разпространяват по нервното ,мускулното влакно и така предизвикват възбуден процес.Реобаза(когато се използва прав ток).Праговото дразненние изразено във волтове или това което е най-малката сила на тока,която предизвиква минимален ефект при неограничено дълго време на дразнителя.Силата определя прага на дразнене. В клетъчното тяло на неврона се синтезират в-ва наречени медиатори (посредник) ->пренасят се до крайните окончания на аксона, играят важна роля в предаването на нервните импулси. Мембраната на тялото и дендритите е електроневъзбудима, затова създадения тук локален потенциал не може да се разпространява и възбудимия процес има затихващ х-р. Мембраната на аскона е електро възбудима и се ьарактеризира с висока възбудимост. Принципи на нервно свързване /контактуване/ - синапс: структура, която служи за свързване на 2 възбудими – системи за предаване на възбудния процес от една към друга. В зависимост какво свързват биват: *мионеврални – нерв с мускул; *невроневрални – друг неврон м/у тях; *нямат име – свързване жлеза с неврон. По начина на предизвикване и предаване на възбудния процес биват: *химически; *електрични; *смесени. Според резултата на действието биват: *задръжни; *възбудими 5. Факторът време във възбудните процеси. ХронаксияЗа сравнителна оценка на възбудимостта на различни тъкани трябва да се има предвид не само прагът на дразнене, а и факторът време. Времето като фактор във възбудните процеси се разглежда, от една страна, като зависимост на ефекта от времето, и от друга, като зависимост на ефекта от надпраговата сила/ времетраенето на дразнителя. За изледването на този въпрос във физиологията се използват показателите реобаза, полезно време, хронаксия, лабилност.Реобазата е прагово дразнене, изразено във волтове, или това е най-малката сила на тока, която предизвиква минимален ефект при неограничено дълго действие на дразнителя. Минималното време, през което трябва да действа дразнител със сила 1 реобаза, за да се получи едва забележим ефект, се означава като полезно време. Полезното време не може да бъде критерий за точно определяне на възбудимостта, защото и най-малките отклонения в силата на дразнителя водят към големи изменения във времето.Ето затова Лапик предлага друг начин за определяни на възбудимостта– хронаксиметрията. При нея се отчитат както силата, така и токът и времето на действие на дразнителя. Хронаксията е минималното време, през което трябва да действа дразнител със сила 2 реобази, за да се получи едва забележим ефект. За разлика от нея лабилността, която се определя от способността на живата тъкан да проведе максимален брой импулси за единица време, дава по-пълна и всестранна оценка на функционалното състояние на тъканите. Докато прагът на дразнене и хронаксията отразяват деструктивните процеси, свързани с нарушаването на йонната симетрия на мембраната, лабилността изразява скоростта, с която се възстановява материалната подреденост, или скоростта, с която се възстановява изходната възбудимост. В практиката хронаксиметрията намира по-голямо приложение за характеризиране на възбудимостта на тъканите.6. Лабилност и парабиоза. Парабиотизиращи факториЛабилността (подвижност) се определя от способността на живата тъкан да провежда максимален брой импулси за единица време, тя дава по-пълна и всестранна оценка на функционалното състояние на тъканите в сравнение с хронаксиметрията.Лабилността изразява скоростта, с която се възстановява материалната подреденост, или скоростта, с която се възстановява изходната възбудимост. Т.е. колкото по-бързо възбудимата система приема дразнителя, отговаря и се възстановява, толкова по-лабилна е тази система.Фазите на възбудимост могат да бъдат изкуствено избегнати при използване на упойващи (наркотични) вещества. Под тяхно влияние има промени в лабилността, тя се понижава, защото се удължава времето за възстановяване на изходната възбудимост. Тези изменения имат няколко фази:1.Уравнителна – Силният дразнител, който до наркотизирането е бил оптимален, сега се оказва песимален (има задържане). Затова слабите и силните дразнители имат един и същи ефект.2.Парадоксална – При по-нататъшно действие на наркозата силният дразнител попада в рефрактерен период, поради което ефектът му е по-малък от този на слабия дразнител.3.Задържане – Въстановяването на изходната възбудимост е толкова удължено, че и слабият дразнител не предизвиква ефект. Това е т. нар. задръжна фаза – състояние, при което отсъстват видими прояви на живот – възбудимост и проводимост. Веденски нарича това състояние парабиоза, а последователните изменения – фази на парабиотичния процес. Времето за настъпването на отделните фази и тяхната продължителност зависи от природата и силата на алитериращия (парабиотизиращия) фактор, който може да бъде още някое химично вещество, изгаряне, охлаждане, постоянен електрически ток. След премахването му функционалните свойства на парабиотичния участък на нерва се нормализират, преминавайки през същите фази по обратния път. Ако парабиотичният фактор не се премахне, след време нервът умира.Учението на Веденски за парабиозата обяснява как възбуждането преминава в задържане, а задържането може да завърши със смърт. Възбуждането и задържането са различни реакции на тъканите в отговор на дразнения, като изходът зависи от равнището на лабилност. При висока лабилност импулсите на възбуждането се провеждат без изменения. Понижаването на