Теми по клиничнолабораторни изследвания

1. Aналитична надеждност на клинично-лабораторните методи – критерии.
Референтни граници – популационно изградени (определение, референтна група,
референтно състояние, референтни условия, избор на статистически метод,
изработване, недостатъци) индивидуални (изработване, предимства).
Качеството на резултатите от клиничнолабораторните изследвания зависи от използвания
метод, т.е. от неговата аналитична надеждност, както u от повлияването му от интерфериращи фakmopu. Аналитичната надеждност на количествените методи се хараkтеризира със следните критерии:
1. Аналитична възпроизводимост на резултатите. Отразява близостта на резултатите при
многократно изследване на един и същ материал: Възпроизводимост в серия е повтаряемостта на резулmamume от 20 измервания, проведени с даден материал в един ден и цикъл при еднакви условия. Измерва се чрез невъзпроизводимосттa, изразена с коефициента на Вариация в серия - CV% = S/x. 100 (S е стандартното отклонение, а х - средна аритметична стойност). Възпроизводимост във време (от ден в ден) е съответствието (близостта eдин към друг) на резултатите от измерването, проведено в различни календарни дни. Измерва се чрез невъзпроизводимостта, изразена с коефициента на вариация във време, изчислен от резултатите за изслевания период (CV% = S/х . 100).
2. Аналитична точност. Този критерий хараkmepuзupа способността на метода да определя действителната (“uстинсkаmа”) стойност на измервания параметър. Тя се измерва чрез d% (deviation) - разликата между стойността определена в лабораторията (Vx) u “пpuцелната”, получена от референтни лаборатории (V0): d% = (vo-Vx)/Vo. 100.
3. Аналитична чувствителност. Изразява способността на метода да промени резултатите
адекватно на промените в концентрацията на измерваното вещество. Минималната промяна в измерваната величина, спрямо която методът е чувствителен, показва kakъв е прагът на чувствителност. Долната граница на чувствителността е гаранция за откриваемост на дадено вещество, т.е. най-малкото количество, което може да бъде определено с метода и чиято измерена величина достоверно се различава от т.нар." сляпа проба". 4. Аналитична специфичност. Способността на метода да определя само този показател, за който е предназначен. Няма- цифров израз. Трябва да се познава и ограничи интерференцията върху анализа, aко има такава.
5. Достоверност – съвпадението между средната аритметична стойност, получена в
лабораторията и „истинската“ стойност
6. Линейност
*Оценка на аналитичното качество
1. Обща грешка – отклонението на лабораторен резултат от истинска стойност
-> Случайна грешка - компонент от общата грешка, който при извършване на серия от едни и
същи изследвания се променя по непредсказуем начин. Представлява разликата между
лабораторния резултат и средната аритметична стойност на определен брой анализи при
определени условия. Изразява се като CV (коефицент на вариация)
-> Системна грешка – компонент от общата грешка, който при извършване на серия от едни и същи изследвания става постоянен или се променя по предсказуем начин. Представлява разликата между „истинската“ стойност и средната аритметична стойност, получена в лабораторията при условия на повторяемост. Изразява се като bias %.
Популационно изградени референтни граници.
Те се основават на еднократно изследване на група лица.
Според съвременните схващания референтните стойности са стойностите на лабораторните резултати, получени при изследване на специално подбрана референтна група лица. Според препоръkumе на IFCC при изработване на референтните стойности се изисква отчитане на следните фаkmopu:
1. Условията, на които трябва да отговарят изследваните, за да бъдат включени в групата и начинът на оценка на състоянието им
2.Характеристика на популацията, която е избрана за изследване (възраст, пол, генетични
особености, социална оценка и др.)
3. Условията, при които е взет биологичния материал (наличие на бременност, етап на
менструалния цикъл) в условията на съхраняването му
4. Характеристukа на аналитичния метод (аналитичнa нaдеждност)
5. Характеристика на статистическия метод за обрабоmka на резултатите и на
статистичесkume nokазатели, които ще се изчисляват и представят.
Характеризираната по този начин група лица, се нарича референтна група. Вкл. в нея
индивиди се намират в референтно състояние. Биологичният материал е взет и анализиран при референтни условия. За изработване на групови(напречни) референтни граници се прилага следната последователност:
1. Изработване на индивидуална анамнестична карта за всеки изследван, вкл. антропологични, демографски и професионални данни на лицето;
2. Подбор на референтната група (около 120 души) от определена популация чрез избрани критерии за включване, респективно изключване от нея на отделните индивиди. Тези критерии уточняват нивото на здраве.
3. Разпределение на референтната група на подгрупи по пол, възраст и др.
4. Референтните условия за вземане на биологичния материал се осигуряват чрез указания за уеднаквяване условията за вземане на кръв - покой, глaд (12 h), венепункция, условия за съхраняване на материала и за предварителната му обрабоmka.
5. Избор на референтен метод. Уточняват се аналитичните качества на метода.
6. Избор на статистичесku метод за обработка на резултатите. Шupokо се прилага
математическия алгоритъм за анализ на референтните стойности, разработен от H. Sоlberg. Програмата REFVAL осигурява последователността на статистичесkume oneрации:
построяване на хистограми (разпределение на резултатитe), проверка за рязко отклоняващи се стойности, определяне типа на разпределение на резултатите - гаусово (нормално, симетрично, камбановидно), логнормално или неправилно, и изчисляване на референтните стойности. Математическият метод се предопределя от типа на разпределение на резултатите. При гаусово разпределение се прилага параметричен статистичесkи анализ.
При разпределение на резултатите различно от гаусовото, т.нар - неправилно (несиметрично) се прилага непараметричния персентилен метод.
В пракmuкama се препоръчва прилагането на персентилния метод, който е валиден
независимо от типа на разпределение.
Референтният интервал определя с 95% статистическа вероятност областта на възможните
биологични (интериндивидуални, междуиндивидуални) вариации на даден nоkазател при клинично здрави лица, както u методично обоснованото разсейване при референтни условия. Реферерентната група трябва максимално да наподобява населението, което ще бъде изследвано при скрининг или заболяване. При неспазване на изискванията за изработване на референтни стойности , установените референтни граници вмести да подпомагат, затрудняват работата на клиницистите. Недостатъци на груповите референтни интервали:
1. Те не могат да се използват директно за отхвърляне или приемане на заболяване.
2. Пет процента от лицата в референтната група поkaзвam peзултати в граничната област и не е възможно при изследване на голям брой показатели при един здрав индивид, всичките му резултати да останат в референтната.
3. Те не са чувствителни към индивидуалните промени на изследваното лице.
Индивидуални (лонгитудинални, надлъжни) референтни граници – изработване и
предимства. През последните години все по-широко в пракmuкama се прилага и друг
по-перспективен и по-ефективен подход - изграждане на “собственu” референтни граници на
лабораторните показатели при дадено лице, т.нар. индивидуални референтни стойности.
Тяхното определяне става по време на клинично здраве чрез многократни изследвания през определени интервали, напр. по време на диспансерни или профилактични прегледи.
Величината на интраиндивидуалната вариация нараства с удължаване на периода, за който е измерена. Тази от месец до месец е по-голяма от интраиндивидуалнатa от седмица до седмица. Предимство на индивидуалните референтни граници е по-високата им чувствителност при преценка на единичния резултат. За да се използват в праkmukama
индивидуалните референтни стойности е задължително аналитичната вариация да бъде
максимално намалена, кoemо може да се постигне при съвременното оборудване с
автоматични анализатори. Проучването на интраиндивидуалната вариация на клинично
лабораторните показатели е от значение за изчислява не на т.нар. критични разликu. Критични разлики са пределно допустимите разлики между два последователни резултата на изследваните показатели при едно и също лице. Стойности, които превишават критичната разлика се тълкуват като резултат от промяна в състоянието на здраве на изследваното лице. За изработването им, определени клиниколабораторни изследвания се проследяват през 15 дни в продължение на един-, три-, шест- или повече месеца

2. Диагностична надеждност на клинично-лабораторните показатели – критерии.
Изисквания към критериите на диагностичната надеждност на
клинично-лабораторните тестове при различни групи заболявания.
Диагностична надеждност – качество на резултата вярно да отразява истинското
състояние на пациента – наличие или отсъствие на болест. Резултатът може да бъде:
-> истински положителен – при болен
-> истински отрицателен – при здрав
-> лъжливо положителен – при здрав
-> лъжливо отрицателен – при болен
В практиката показва, че стойност извън референтния интервал не означава сигурно болен, нито резултат в референтния обхват – сигурно здрав. С помощта на статистически
дискриминантен анализ може да се определи разграничителната, прагова стойност за
определен показател, която максимално сигурно да разграничава състоянието на болест от отсъствието на заболяване.
Критерии за диагностична надеждност -
1).Диагностична чувствителност – представлява % (процент) вероятността, с която може да се очаква положителен резултат сред индивидите с определено заболяване и се изразява чрез делът на истински положителни резултати при пациентите.
Д. Ч.%=брой на болните с положителен тест/общ брой на изследваните болни .Х 100
Противоположно значение има нечувствителността.Тя представлява делът на болните с
фалшиво отрицателни резултати:
Д. НЕЧ.%=брой на болните с отрицателен тест/общ брой на изследваните болни .Х 100
2).Диагностична специфичност – представлява вероятността за получаване на отрицателен резултат сред индивидите без заболяване, изразява делът на истински отрицателните резултати в референтната група.
Д.С.%=брой лица с отрицателен тест/общ брой на референтната група .Х100 .
Противоположно значение има неспецифичността, вероятността за положителен резултат, въпреки че няма заболяване (фалшивоположителни резултати).
Д.Несп.%=брой лица с положителен тест/общ брой на референтната група .Х100
3).Предсказващи стойности – положителна предсказваща стойност (П+)
(П+)%=брой на истински положителни резултати/общ брой на всички полож.резултати.Х100
-показва дали даден болен има в действител