Теми по Комютърно обучение АВИТО

Аудиовизуалните и информационните технологии в образователния процес
1.Еволюция на информационните средства за обучение
В историята на педагогиката като система, предаваща човешката култура от поколение на
поколение, могат да се отбележат в зависимост от използваните средства няколко събития и
периоди:
- период на докнижната писменост;
- период на печатното слово;
- период на техническите средства в обучението (ТСО) – до края на ХХ век;
- компютърен период;
- период на глобалните компютърни мрежи.
Появата на първата печатна машина (1455 г.) направи първата информационна революция. Този
период продължава около 500 г. Втората информационна революция е свързана с първия
персонален компютър през 1976 г. Оттогава обществото стъпва в нова информационна ера.
Компютърът навлиза в образованието и другите сфери. Третата информационна революция е
свързана с появата през 1969 г. на интернет и глобалната мрежа. Възниква информационното
общество. Човекът трябва да е компетентен и придобива нови виждания за света, придобива
информационна култура.
2.Кибернетични основи на аудиовизуалните технологии в обучението
Педагогическият процес е процес на информационно взаимодействие в системата „учител-ученик”.
Прилагането в урока на аудиовизуални технологии (АВТ) позволява да се повиши ефективността
на това взаимодействие за сметка на сензомоторното стимулиране на сетивните органи. Условие за
ефективно реализиране на това взаимодействие е подготовката на учителя, съответстваща на
различни закономерности от информационен, психологически и дидактически характер.
Под информация се разбират сведения, които са предмет на обмен, получаване, преобразуване,
тълкуване и разпространение. Видове информация: социална и несоциална, семантична и
несемантична, научна и ненаучна. Структура на образователната информация: формална структура
(графични системи или буквено-текстови системи), съдържателна структура (информация за
научни факти, научни хипотези, теории и концепции).
Свойства на информацията:
-неделимост от нейния физически носител;
-дискретност на информацията;
-езикова природа на информацията;
-неадитивност на информацията – обемът на информацията в смисловото отношение не е в
зависимост от ....;
-ценност на информацията;
-независимост на информацията от езика;
-комутативност на информацията;
-стареене на информацията;
-управляемост на информацията.
Еволюция на материалните носители на информация и на отношението към знанието:
Живата общност → Книгата → Библиотеката → Киберпространството
Информационни системи:
1

Фактори при взаимодействие:
„източник на информация” → „получател на информация”
-умение на учителя да обоснове учебната информация;
„източник на информация” → „предавател”
-умение на учителя да избира формата и методите за предаване на учебната информация;
„ предавател” → „ приемник”
-умение на учителя да избира формата за представяне на информацията.
Като източници и предаватели на учебната информация се използват визуални средства за
обучение (натурални обекти, рисунки, снимки). Приемник на информация е зрителният
анализатор. Като приемник или предавател на звукова информация са аудиалните средства за
обучение (CD). Приемник на аудиална информация е слуховият анализатор. Като приемник или
предавател на звукова информация са аудиовизуалните средства (учебни филми). Приемник на
аудиовизуална информация са зрителният и слуховият анализатор.
3. Психофизиологични основи на възприемане на аудиовизуална информация (АВИ)
4. Класификация на АВТ и средства за обучение
Средството за обучение е оръдие на дейността на учителя и учиниците, материални и идеални
обекти, които се използват в обазователния процес като носител на информация и
инструментариум на дейността. Техническо средство за обучение е дидактически осигурена
съвкупност от технически устройства, които се използват в учебно-възпитателния процес за
представяне и обработка на информация с цел неговото оптимизиране. ТСО биват твърди и меки.
Класификация на ТСО по функционално предназначение:
-технически средства за предаване на информация;
-технически средства за контрол – индивидуални и групови;
-технически средства за обучение и самообучение;
-тренажорни технически средства;
-спомагателни технически средства;
-комбинирани технически средства (универсални).
Класификация на ТСО по вида на обучение – индивидуално и групово обучение.
Изисквания към ТСО – функционални, педагогически, ергономични, естетически, икономически.
Намеса
Източник на
информация
Предавател
Канал за
връзка
Приемник
Получател на
информацията
2

Подготовка на учителя за урок с използване на АВТ
1. Подготовката протича през няколко етапа:
Подбор и анализ на учебния материал – за целта се препоръчва да се анализират
наличните материали по темата на урока, да се изберат необходимите АВТ, които могат да
помогнат за по-пълно разкриване на темата, по-бързо усвояване на учебния материал, както и за
контрол и оценка на знанията.
Определяне методиката на провеждане на занятието – препоръчва се ясно да се разделят
елементите на урока, по които ще бъде съобщена информация. Да се конкретизира съдържанието и
начините за контрол и оценка на знанията и да се разгледат начините за работа на учениците,
способстващи за активен познавателен процес.
Подбор и целеви анализ на учебната информация, съобщена чрез използването на АВТ –
учителят е длъжен да спазва принципите на систематичност и последователност в подбора на
учебната информация, съобщена с помощта на АВТ.
Планиране на урока, като се има предвид оптимално разпределение на времето за
използване на АВТ.
Проверка на работоспособността АВС за обучение – учителят е длъжен да установи и
провери работоспособността на апаратурата, регулира работните параметри, зареди носителите на
информация.
2. Дидактически принципи
Нагледност – изисква да се използва в обучението живото възприятие на изучаваните
предмети;
Научна достоверност – техническите средства показват вече установени в науката знания,
най-съществени признаци и свойства на изучаваните обекти, процеси и явления;
Достъпност – съобразява се информацията с възрастовите особености на учениците;
Систематичност – строга логическа последователност на изложението.
3. Роли и възможности на ТСО
Повишават нагледността в обучението;
Съобщават на учениците нови знания;
ТСО удовлетворяват любознателността на учениците.
4. Дидактически особености на ТСО
Висока информационна наситеност;
Преодоляване на пространството и времето;
Наблюдение на процеси и явления, които не могат да се изучават непосредствено.
Аудиални информационни технологии
1. История на създаване на средства за запис и възпроизвеждане на звук
1888 г. – изобретен грамофонът от Емил Берлинер, немски инженер
2. Психофизиологически основи на възприемане на аудиалната информация
3

3. Аудиални дидактически материали
Звуковите илюстрации са най-често използваните материали в обучението. Най-често се използват
два вида звукови илюстрации – говорни (фонодокументи и фонореконструкции) и музикални
(фонокомпозиции). Живото междуличностно общуване между учител и ученици може и трябва да
бъде допълвано от аудиални дидактически материали (АДМ). АДМ са 3 вида: документални
записи, записи с артистични изпълнения и специално структурирани аудиозаписи. Документалните
записи осигуряват автентично включване на изказани мнения, становища, оценки, хипотези на
изтъкнати учени, специалисти от практиката, държавници. Източниците на такива записи са много
и различни – научни форуми, симпозиуми, конференции, интервюта и други. Записите с
артистични изпълнения са свързани пряко или косвено с учебното съдържание. Те създават добра
мотивационна основа за обучение и възпитание. Специално структурираните аудиозаписи се
използват в чуждоезиковото обучение. В съвременното българско училище най-често
използваните аудиални средства са аудиокасетофоните и CD-плеърите. Носители на
аудиоинформация са аудиокасета и компакт диск.
4. Основни понятия в електроакустиката
Първичната звукова картина съдържа музикални звукове (тонове) и шумове. Под музикален звук
или тон се разбира усещането за периодично трептене в звуковото поле, а непериодичното се
нарича шум. Броят на пълните звукови трептения за 1 секунда се нарича честота на музикалния
звук. Мерната единица е херц. Психофизиологичното усещане за звук с определена честота се
нарича височина на музикалния звук. Теоретично приетите граници на звуковия спектър са от 20
херца до 20000 херца, като горната граница силно зависи от възрастта на слушателя. При децата тя
достига до 22000 херца, а при възрастните пада до 8000-10000 херца. Дефинират се и области
извън звуковото поле. Например под 20 херца е инфразвук, а над 20000 херца е ултразвук.
Звуковите източници отделят определено количество хармонични съставки с определена честота и
амплитуда. Те определят т.нар. тембър на музикалния източник. За качественото звучене на
аудиозаписа от съществено значение е акустиката на помещението, в което се възпроизвежда
записът. В този смисъл важно понятие е реверберация. Това е последващо звучение след спиране
работата на музикалния източник.
5. Основни принципи в електроакустиката
Монофоничен принцип – означава преобразуване, пренасяне, записване и
възпроизвеждане на звукови сигнали от едни електроакустичен канал. Пространствената звукова
картина се свива и чува от едно място. Звученето е „плоско”, липсва пространствената картина на
естественото звучене.
Стереофоничен принцип – използват се два електрофонични канала. Идеално място за
слушане е ако двете тонколони и слушателя образуват равностранен триъгълник. Впечатлението е,
че музикалните източници се намират в помещението, в което се слуша записът.
Квадрофоничен принцип – две двойки микрофони. Едната двойка е като стереофоничния
принцип, а другата зад него за обиране на реверберацията. Впечатлението, което се създава, е за
концертна зала.
6. Задачи на учителя:
Да подготви учениците за естетично възприемане и правилно разбиране на звучащия
текст;
Звуковата демонстрация трябва да се предхожда от кратко обяснение за това, което ще се
чуе, за да се подчертаят основните моменти, на които учениците да обърнат особено внимание по
време на демонстрацията;
Да се създаде атмосфера на колективно внимание към словото.
4

Технологии за статични изображения
1.Апарати за статична прожекция
Прожекционни устройства се наричат оптични устройства, създаващи на екрана увеличени
изображения на различни обекти. Източникът на светлина при тези прожекционни устройства е
специална електрическа лампа, наречена прожекционна лампа. Условно технологиите за статична
прожекция могат да се разделят на технологии, използващи непрозрачни носители на информация,
и технологии, използващи прозрачни носители на информация.
Технологии, използващи непрозрачни носители на информация:
Най-старата от тези технологии е епипрожекцията. Устройството за прожекция се нарича
епископ. Носител на информация може да бъде лист хартия, някаква малка книга или малък
предмет. Качеството на изображение не отговаря на съвременните изисквания и затова вече не се
използва в обучението.
Епипрожекцията е заменена с т.нар. четяща камера. Тя е сравнително по-съвременно
устройство, което до скоро се използваше или е на път да излезе от употреба. Носител на
информация може да бъде лист хартия, някаква малка книга или малък предмет. Качеството на
изображение не отговаря на съвременните изисквания.
Друга технология е ксерографията. Устройството се нарича ксерограф или ксерокс.
Използва се предимно за размножаване на индивидуални дидактически материали – работни листи
в урока, тестове за проверка и оценка на знанията, инивидуална домашна работа, допълнителни
задачи и други. Има и други технологии, но те не са толкова масово използваеми.
Технологии, използващи прозрачни носители на информация:
Най-често използваната технология от тази група е шрайбпроекторът. Технологията е
създадена с цел да се замени т.нар. тебеширена технология. Шр