Теми по Национална и регионална политика

11.Глобализация и либерализация на международната търговия със земед. продук
ти
Глобализацията има три измерения: 1. Тя е исторически процес, който се е развивал в продължение на много години. 2. Чрез нея света се уеднаквява. 3. Третото измерение е, че тя е фактическо признаване на растящата взаимозависимост, нГлобализацията има три измерения: 1. Тя е исторически процес, който се е развивал в продължение на много години. 2. Чрез нея света се уеднаквява. 3. Третото измерение е, че тя е фактическо признаване на растящата взаимозависимост, на която крайният резултат е ограничаване на държавния суверенитет и засилване на стремежа за партньорство в контекста на принципа за равноп
о
ставеност. Глобализацията не е уникална и не е необратима. В годините на първата и втората световни войни тя претърпява много възходи и падения.Част от аспектите на глобализацията са свободното движение на хора, капитали и информация. Според протичащите процеси на глобализацията инфлацията е по – ниска и по – стабилна.
В международния стокообмен влияние оказват някои международни организации като: СТО, ФАО, МВФ, СБ и други. Те съдействат за установяване на свободна и справедлива международна търговия.
Със създавнето на международната организация ГАТТ се е целяло снижаване на тарифните и количествените бариери и субсидиите за търговия. По късно ГАТТ се преобразува в СТО , чиито член е и България от 1996г.
В отношенията на страните членки на СТО се наблюдава, че двойните стандарти са съпътствали всички етапи на борбата за либерализация на международния стокообмен. Според относителния дял на световната търговия на международните пазари доминират субсидираните земеделски продукти на ЕС и САЩ.
Според Уругвайският кръг и преговорите в Доха страните членки на ЕС и САЩ са едни от водещите сили в търсенето на споразумение за реформа в областта на земеделието и конкретно по отношение на пазарния достъп, вътрешната подкрепа и експортните субсидии.
При преговорите от кръга Доха, които са започнали през 2001г и са завършили през юли 2008г не е подписано споразумение за либерализиране на международната търговия, а това е една от основните цели на СТО. Една от причините за това е, че страни като Китай, Индия и САЩ не са постигнали спогодба за аграрния протекционизъм. Страните от ЕС и САЩ са поискали от бързо развиващите се страни да отворят пазарите си за чужди промишлени продукти и финансови услуги. Те пък от своя страна са поискали да се съкратят държавните субсидии за земеделие и да се намалят вносните мита за земеделската продукция. По – голямата част от развитите страни реално могат да изнасят основно земеделски суровини и текстил, но това са продукти които са под много строга защита от съществуващите споразумения.
През последните години в световен мащаб се наблюдава траен и значителен ръст на цените на земеделските суровини. Това е така, защото се увеличава населението и консумацията на храна, както и нарастващото потребление на земеделски суровини за индустриални цели. Това е причина да се стигне до голям инфла В международния стокообмен влияние оказват някои международни организации като: СТО, ФАО, МВФ, СБ и други. Те съдействат за установяване на свободна и справедлива международна търговия.
Със създавнето на международната организация ГАТТ се е целяло снижаван
е
на тарифните и количествените бариери и субсидии
те за търговия. По късно ГАТТ се преобразува в СТО , чиито член е и България от 1996г.
В отношенията на страните членки на СТО се наблюдава, че двойните стандарти са съпътствали всички етапи на борбата за либерализация на международния стокообмен. Според относителния дял на световната търговия на международните пазари доминират субсидираните земеделски продукти на ЕС и САЩ.
Според Уругвайският кръг и преговорите в Доха страните чле Със създавнето на международната организация ГАТТ се е целяло снижаване на тарифните и количествените бариери и субсидиите за търговия. По късно ГАТТ се преобразува в СТО , чиито член е и България от 1996г.
В отношенията на страните членки на СТО се наблюдава, че двойните стандарти са съпътствали всички етапи на борбата за либерализация на международния стокообмен. Според относителния дял на световната търговия на международните пазари доминират субсидираните земеделски продукти на ЕС и САЩ.
Според Уругвайският кръг и преговорите в Доха страните членки на ЕС и САЩ са едни от водещите сили в търсенето на споразумение за реформа в областта на земеделието и конкретно по отношение на пазарния достъп, вътрешната подкрепа и експортните субсидии.
При преговорите от кръга Доха, които са започнали през 2001г и са завършили през юли В отношенията на страните членки на СТО се наблюдава, че двойните стандарти са съпътствали всички етапи на борбата за либерализация на международния стокообмен. Според относителния дял на световната търговия на международните пазари доминират субсидираните земеделски продукти на ЕС и САЩ.
Според Уругвайският кръг и преговорите в Доха страните членки на ЕС и САЩ са едни от водещите сили в търсенето на споразумение за реформа в областта на земеделието и конкретно по отношение на пазарния достъп, вътрешната подкрепа и експортните субсидии.
При преговорите от кръга Доха, които са започнали през 2001г и са завършили през юли 2008г не е подписано споразумение за либерализиране на международната търговия, а това е една от основните цели на СТО. Една от причините за това е, че страни като Китай, Индия и САЩ не са постигнали спогодба за аграрния протекционизъм. Страните от ЕС и САЩ са поискали от бързо развиващите се страни да отворят пазарите си за чужди промишлени продукти и финансови услуги. Те пък от своя страна
са поиск
а
л
и да се съкратят държавните субсидии за земеделие и
да се намалят вносните мита за земеделската продукция. По – голямата част от развитите стра Според Уругвайският кръг и преговорите в Доха страните членки на ЕС и САЩ са едни от водещите сили в търсенето на споразумение за реформа в областта на земеделието и конкретно по отношение на пазарния достъп, вътрешната подкрепа и експортните субсидии.
При преговорите от кръга Доха, които са започнали през 2001г и са завършили през юли 2008г не е подписано споразумение за либерализиране на международната търговия, а това е една от основните цели на СТО. Една от причините за това е, че страни като Китай, Индия и САЩ не са постигнали спогодба за аграрния протекционизъм. Страните от ЕС и САЩ са поискали от бързо развиващите се страни да отворят пазарите си за чужди промишлени продукти и финансови услуги. Те пък от своя страна са поискали да се съкратят държавните субсидии за земеделие и да се намалят вносните мита за земеделската продукция. По – голямата част от развитите страни реално могат да изнасят основно земеделски суровини и текстил, но това са продукти които са под много строга защита от съществуващите споразумен При преговорите от кръга Доха, които са започнали през 2001г и са завършили през юли 2008г не е подписано споразумение за либерализиране на международната търговия, а това е една от основните цели на СТО. Една от причините за това е, че страни като Китай, Индия и САЩ не са постигнали спогодба за аграрния протекционизъм. Страните от ЕС и САЩ са поискали от бързо развиващите се страни да отворят пазарите си за чужди промишлени продукти и финансови услуги. Те пък от своя страна са поискали да се съкратят държавните субсидии за земеделие и да се намалят вносните мита за земеделската
п
родукция.
По – голямата част от р
а
звитите страни реално могат да изнасят основно земеделски суровини и текстил, но това са продук
т
и които са под много строга защита от съществуващите споразумения.
През последните години в световен мащаб се наблюдава траен и значителен ръст

на цените на земеделските суровини. Това е така, защото се увеличава населението и консумацията на храна
,
както и нарастващото потребление на земеделски суровини за индустриални цели. То
в
а е причина да се стигне до голям инфла
ционен натиск.
Общата аграрна политика на ЕС поддържа по - високи цени на земеделските продукти в своята общност от международните и това води до по – високи цени на тези продукти и у нас.
Свободната търговия със земеделски продукти е ограничена от недостиг на информация и агропазари, по – голям риск и несигурност в агросектора, доходна сигурност, опазване на околната среда и други. Либерализацията и протекционизмът са две противодействащи тенденции при търговията със земеделски продукти.

2.Свободната международна търговия и изгодите от нея
Международната търгови
я
създава
възможност за разширяване на доставката на земеделски и хранителни продукти, както и намаляване на разходите за храна. Причините за международната търговия са две – практически и икономически.
От практическа гледна точка - Тъй като разпределени
ето на производството на хранителни продукти в света не е пропорционално на разпределението на населението, без търговия не моге да се осигури изхранването на населението.
О
т икономическа гледна точка – Различните страни имат различно географско положение, различни климатични условия, различн
и
3.
Международната търговия със земеделски продукти
Националните аграрни политики
санасочени предимно към постигане на продоволствена сигурност, чрез самозадоволяване и поддържане доходите на земеделските пНационалните аграрни политики санасочени предимно към постигане на продоволствена сигурност, чрез самозадоволяване и поддържане доходите на земеделските производители на равнището на останалите сектори – промишленост и услуги. За постигането на тези цели те прилагат редица мерки от различен характер.: поддържане на високи вътрешни цени за производителите; субсидиране покупката на ресурси; предоставяне на директни помощи; помощи за структурно приспособяване и други. Най – силно

деформиращо влияние имат някои отрицателни ефекти.
намаляват достъпа на по – евтините вносни стоки – земеделски продукти до националния пазар;
налагат по – високи цени на земеделските продукти за националните потребители.
Водят до изкуствено повишаване на конкурентноспособността на националните производители и до разширяване на по – скъпо струващото национално производство, а чрез това и до генериране на излишъци и депресиране на международните агропазари.
В определени случаи импортните ограничения в дадена страна са последица от експортното субсидиране на в други страни. Това води до т.нар. търговски войни. Импортните ограничения имат пряко въздействие върху търговията и значителен косвен ефект.
Като резултат от протекционистичния характер на националните аграрни политики земеделското производство в международен мащаб се осъществява с много високи разходи, на неподходящо място и с големи икономически разходи.
Един от важните фактори в светов