Теми по нервни болести

Тема 1.Анатомия и физиология на НС. Неврон.Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Клетъчното тяло съдържа ядро, ядърце и протоплазма, в която се намират различни структури, най-важни са неврофибрилии и нислови гранулации. Дендритити са къси и богато разклонени израстъци- в протоплазмата си имат нервофибрили и нислови гранулации. Аксонът е дълъг израстък без нислови гранулации, с осев цилиндър от неврофибрили, който е обвит от миелинова и шванова обвивка. Той има множество разклонения в крайните си отдели, чрез които се осъществява връзка с други неврони. За функционалните особености на аксона има миелиновата обвивка, колкото дебелината и е по-голяма, толкова по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
> Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
> По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
> Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е изградена ВНС.
Отделните неврони се свързват чрез контакт- синапс. Синапса се разделя на:
> Аксо-соматични- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с клетъчно тяло на другата клетка.
> Аксо-дендрити- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с дендритните разклонения на другата клетка.
Провеждането на възбудата през синапсите може да става само еднопосочн, провеждането с една скорост (постоянна) възбудата по нервното влакно в синапса се забавя с една мили секунда. Синапса лесно се ''уморява''. Той може да се увреди от някой токсични вещества като кураре (отрова), атропин и ерготоксин (за симпатиковата нервна система). Някой вещества улесняват провеждането на възбудата- медиатори (ацетилхолин). Под влияние на дразнители (електрични, химични и други), нервния елемент може да реагира с възбуда или подтискане, които представляват основни свойства на неврона. Периферната нервна система се образува от аксоните на двигателните клетки групирани и разположени в главния мозък.
Тема 2. Анатомия и физиология на НС. ПНС.Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Аксонът осъществява връзка с други неврони чрез разклоненията си. За функционалните си особености на акскона има миелинова обвивка, колкото дебелината на обвивката е по-голяма, толкова по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
> Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
> По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
> Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е изградена ВНС.
Периферната НС се образува от аксоните на двигателните клетки групирани и разположени в главния мозък и предните рога на гръбначния мозък. Гръбначно мозъчните нерви се образуват от 3 влакна- двигателни, сетивни и вегетативни. По хода на периферните гръбначно-мозъчни нерви се намират:

>Kоренче- предно и задно
> Междупрешленен ганглий
> Спинален нерв
> Сплит
> Периферен нерв

Черепно мозъчните нерви притежават коренчета и нервни стволове. Зависимост от мястото на поражения на периферните нерви се различават: Радикулит, Плексит, Неврит.

ПНС провежда нервни импулси от ЦНС до периферната еферентна част и от периферните органи към ЦНС (аферентна част).
Тема 3.Анатомия и физиология на НС. ЦНС- главен мозък. Корови синдроми.
I.Главния мозък е най-добре развит у човека. При възрастни той тежи около 1320 грама при мъжете и 1250 при жените. Разполага се в черепната кухина, има сферична форма с две части- долна основна, която лежи върху черепната основа и горна изпъкнала част. Чрез големия тилен отвор преминав в гръбначния мозък. Главния мозък се състой от сиво и бяло вещество. От сивото вещество са изградени мозъчната кора и подкоровите възли, а от бялото вещество- мозъчните пътища, които са еферентни и аферентни. Мозъчната кора притежава около 14 милиарда нервни клетки наредени в 6 слоя. Кората на главния мозък е надиплена, образувайки извивки и бразди, 1/3 от повърхността на кората е видима, а 2/3 са скрити в извивките на браздите. Главния мозък се състой от следните дялове:
> Заден мозък- той се дели на продълговат, мост и малък мозък
> Среден мозък- Mesencephalon

> Междинен мозък- Diencephalon
> Краен мозък

С появата на слуховия анализатор най-рано се формирал задния мозък. Средния мозък се е развил и формирал във връзка със зрителни анализатори. Най-късно се развили голямо мозъчните полукълба висшите корови функции, човешката реч и др.
II.Корови синдроми: при увреждане на различни отдели на мозъчната кора възникват типични болестни прояви:
1.Тилен синдром- увреждане на тилната дейност води до зрителни разстройства- отпадане на части от зрителните полета, елементарни зрителни усещания- фотопсии. При отпадане на вторичните зрителни зони настъпват зрителни агнозии- болния вижда но не познава предметите. В основата на зрителната агнузия стой нарушение на зрителния синтез на отделните признаци. При увреждане на теменно-тилната област настъпва оптико-пространствена агнозия. Болния не може да определи дясно-лява страна предмета, да определи посоките на света.
2.Слепоочен синдром- при увреждане на слепоочния дял настъпва атаксия- болния залита на противоположната на уврежданата страна. При засягане на левия слепоочен дял се нарушава говорът- афазия. Разстройват се четене и писане.
3. Теменен синдром- при поражение на задната централна обвивка настъпват смущения в сетивността- хипо или анестезия със соматотопична характеристика. Тя може да бъде моно или хемихипестезия на противоположната на уврежданата страна. При засягане на вторичните зони настъпва, стереоагнозия- болния не може да разпознае предметите които опипва. При увреждане на десния темпорален дял настъпва анозогнозия- липсва съзнание за парализа на крайниците. Може да настъпи и апраксия- загуба на умението за извършване на обикновенни дейности (хранене, обличане).
4.Челен синдром- при поражение на предната централна извивка настъпват парализи със соматична характеристика. При увреждане в областта на Брока се наблюдава моторна афазия. Челните поражения често протичат и с психични нарушения. Най-често се наблюдава апатико-абуличен синдром- болните са безразлични отпуснати. При увреждане на челния дял могат да настъпят кординационни нарушения като разстройство в двигателния синтез- анализатор.

Тема 4.Анатомия и физиология на нервната система.ЦНС-гръбначен мозък. Стволови синдроми.
Анатомията на нервната система се състой от среден мозък, мост и продълговат мозък.

Среден мозък (mesecephalon)- съединява междинния мозък с варолиевия мост и малкия мозък. Състой се от две части:
1. Четирихълмие- важен рефлекторен център, в които са разположени рефлекторните слухови и зрителни ядра и ядрата на около моторния и трохлеарния нерв.
2.Мозъчни крачета (crura cerebri) в които са разположени всички проводни пътища и черна субстанция (substantia nigra). През мезенцефалона преминава мозъчния акведукт, наречен още Aqueductus cerebri, съединяващ 3 и 4 смотахче. Между горните възвишения и четирихълмието разположена пинеалната жлеза.
3.Мост (pons varoli) се съединява напред и нагоре с мозъчни крачета на средния мозък, надолу преминава непосредствено в продълговатия мозък, а чрез двете малкомозъчни крачета се съединява с малкия мозък. През тези крачета преминават нервните влакна, които започват от понтинните ядра и образуват втория неврон на важния път, съединяващ главния, малкия, средния и гръбначния мозък. В моста се намират ядрата на лицевия и отвеждащия нерв, разположени между влакната на двигателния (пирамидния) път. Задната повърхност на моста образува пода на четвърто стомахче.
4.Продълговат мозък- (medullas oblongata) е най-задната част на главния мозък и представлява анатомичо продължение в черепна кухина на гръбначен мозък,а на горе преминава в моста. Чрез двете долни мозъчни крачета се саединява с малкия мозък. По средата на предната повърхност се вижда една надлъжна бразда, встрани от която има две изпъкналости (пирамиди), а още по встрани се вижда друга изпъкналост наречена булбарна олива. По средата на задната повърхност на продалговатия мозък има една надлъжна бразда, встрани от която се намират задните стълбци, продължение на едноименните стълбци на гръбначния мозък. В продълговатия мозък се намират ядрата на подезичния, гълтачния и блуждаешния нерв, важни симпатикови и парасимпатикови вазомоторни респираторни ядра.
5.Стволови синдроми:
а)Синдром на увреда на парасимпатиковите влакна в състава на n.oculomotorius. Развива се оphthalmoplegia oculomotoria interna.
Налице е мидриаза и пълна зенична неподвижност от засегнатата страна.
б) Синдром на увреда на парасимпатиковите влакна в състава на n. facialis и n. glossopharyngeus. Получава се нарушение в секрецията на слъзните, слюнчените жлези и тези в назофаринкса.
в) Лезията на n. vagus е свързана с нарушена парасимпатикова инервация на торакалните и абдоминални органи.

Тема 5
Анатомия на гръбначен мозък.Гръбначномозъчни синдроми.

Гръбначния мозък има дължина 40-45см, и е разположен в гръбначния канал, той е продължение на продълговатия мозък и започва от нивото на големия тилен отвор от мястото кадето излизат първите шийни коренчета и кръстовището на пирамидните пътища. Гръбначния мозък завършва на нивто на L1, L2 прешлен под формата на конус.
Гръбначния мозък има 2 задебеления:
> шийно на нивото на C5,C6,C7,Th2
> поястно на нивото на L1,L2,L3,L4,L5,S1,S2.
От тези задебеления водят началото си нервите инервиращи мускулите на долни и горни крайници. При напречен срез се вижда че гръбначния мозък се състой от централно разположено сиво вещество под формата на пеперуда и външно от него бяло вещество.
В предните рога на сивото вещество се намират клетките, от които водят началото си двигателните влакна на спиналните нерви, в задните рога са клетките, възприемащи импулсите, които идват през задните коренчета. От тях започват влакната, формиращи пътищата на усета за болка и температура. Гръбначния мозък се състой от 31 сегмента на които отговарят 31 чифта предни и задни коренчета и спинален ганглий, прикрепен към задното коренче. Сегментите в шийната област са 8, в гръдната 12, в лумбалната 5, сакралната 5 и в опашната 1. Гръбначния мозък има толкова чифта предни и задни коренчета, колкото прешлени има гръбначния стълб.Последните 3 сакрални прешлена образуват медуларния конус (S3,S4,S5). Гръбначните проводници се намират в бялото вещество и биват възходящи-аферентни и низходящи-еферентни. Гръбначномозъчните нерви се образуват от 3 вида влакна- влакна на предните коренчета на гъбначния мозък- двигателни влакна, от периферните израстаци на клетките на междупрешленните възли-сетивни влакна, от синпатиковите