Теми по Социална психология

ВЪВЕДЕНИЕ

Що е социална психология: научно изследване на това как мислите, чувствата и поведението на човека са повлияни от други хора.

Има две противоположни становища за тази наука – конвенционално и социоисторическо

Конвенционално: приема, че основната цел на науката социална психология е да възприеме света такъв, какъвто е в действителност и какъвто реално функционира.

Социоисторическо: приема, че основната цел на социалната психология е да опише разнообразните обяснения на реалността, разработени от различни групи хора и да разбере както социалната, така и историческата им основа, а също така и ролята им в живота на хората.

Видове социална психология: теоретична и приложна. Теоретичната се основава на базови теоретични принципи. Под приложна социална психология се разбира използването на социално психологически принципи и изследователски методи в обстоятелствата в реалния живот, за да се решават проблеми, включващи индивидуалното поведение в социални ситуации.

Видове изследователски методи: натрупване на емпирични данни, лабораторни изследвания, специални техники за взаимодействие в малки групи.

Връзки с другите науки: психология, социология

Сфери на приложение:

здраве: счита се, че здравето и болестта не са просто физически въпроси, тъй като психологическите процеси също имат голямо влияние върху тях
право: юридическата психология помага да се изследва човешкото поведение с оглед на достигането до обективни, непредубедени решения
политика: социалните психолози изследват общественото мнение, както и факторите, които влияят върху популярността на определени кандидати, а следователно и върху изхода на изборите
организация на фирмата: могат да подобрят организационното развитие на компаниите, да съдействат за изграждането на екипи между служителите и т.н.

СОЦИАЛНО ПОЗНАНИЕ И СОЦИАЛНА ПЕРЦЕПЦИЯ

Определение за социална перцепция: начина, по който мислим и обясняваме нашето и чуждото поведение – допусканията, които правим, обясненията, които даваме, и впечатленията, които си формираме.

Обикновеният човек има богато и дълбоко разбиране за себе си и другите хора, което му помага да взаимодейства с околните. „Сортирането” на хората в категории и приписването им на черти / дружеблюбен, интелигентен, сексапилен и др./ ограничава сложността чрез подреждането и обясняването на разнообразни поведения. Възприятията ни за себе си и за другите са повлияни от културата, в която живеем. /пример с овчарите от Сардиния – стр. 74-75/. Влияние на външния вид – пример с брадите – 74 стр.

Формиране на впечатление за другите

Централна черта – впечатленията на другите хора представляват опит за извличане на фундаментални /основни/ характеристики на личността. Целта е формиране на общо впечатление. Наблюдателите формират една централна характеристика, централна черта и интерпретират останалите черти на човека така, че да ги направят съответни на тези централна характеристика. /пример с централна черта студен-топъл, стр. 81-82/

Теория на Ф. Хайдър – балансна теория или модел Р-О-Х. Хайдър твърди, че балансът и консистентността /последователността/ са основни организиращи принципи за нашите впечатления.
Ако един човек /Р/ харесва както даден обект /Х/, така и друг човек /О/, тогава Р очаква, че О също ще хареса Х. Око случаят е такъв, има налице балансирано взаимоотношение. Ако О в действителност не харесва Х, се появява дисбаланс или непоследователност.

Според Хайдър човешките същества са по принцип предубедени, което се изразява в това, че те винаги търсят преднамереност, в това, което се случва, т.е. причините за събитията около тях. Пример с анимационния филм – стр. 88.
Той разграничава външни фактори /свързани със средата/ и вътрешни /индивидуални/ фактори.

Теория на Хайдър за фундаменталната атрибутивна грешка: свързване /атрибутиране/ на поведението на другия човек с негови личностни качества, а не със ситуационни фактори.

Теория на Джоунс и Дейвис – наричана още „теория на съответстващото умозаключение”. Тя издига тезата, че човешкото поведение може да се разбере и да се предвиди най-добре, ако го припишем на някакви стабилни личностни характеристики. Дават два типа обяснения за поведението на човека: 1) Стабилна личностна черта или нагласа и причинила дадено поведение; 2) Силен натиск от средата или от друг човек е бил причината за поведението на даден човек. Пример с есето за Кастро – стр. 92

Хералд Кели и ковариацията - те имат две хипотези за атрибутивния процес /т.е. процеса на формиране на впечатление/ - 1. когато хората имат достъп до множество примери на едни и същи или подобни събития /ковариационен модел или модел свързан с множество вариации/ и 2. случаите, когато информацията е ограничена до едно единствено събитие /каузални схеми/

При ковариацията човек разчита на всички данни, свързани с последователността /консистентност/, отчетливостта и консенсуса /общото съгласие/ за едно събитие. Пример - стр. 96

Когато няма такива данни, трябва да разчита на други стратегии – каузални схеми. Това са общите концепции за това кака определени типове причини си взаимодействат, за да предизвикат специален вид ефект. Пример висше образование – стр. 99.

Анализ на Бърнард Уейнър за атрибуциите на успеха

Уейнър приема, че има две основни причинни предпоставки за успеха или неуспеха.
локус /вътрешна или външна причина/
стабилност /стабилна, нестабилна среда/

Въз основа на 1. и 2. той създава четири атрибутивни категории за успеха или неуспеха:

Вътрешни стабилни – способности /Вътрешна стабилност на личността, комбинирана с предварително заложени способности./

Вътрешни нестабилни – вложени /Вътрешна нестабилност на личността, която може да се коригира с допълнително вложени/усвоени умения и способности/

Външни стабилни – ситуацията /Външни условия, подкрепящи личността, които могат да се подобрят или влошат според ситуацията/

Външни нестабилни – късмет /Липса на външни условия в подкрепа на личността, които могат да се комбинират с благоприятно стечение на обстоятелствата./

Грешки и предубедености в атрибутивния процес

Егоцентричност – човек се разглежда като по-влиятелен в причиняването на дадени събития и по-често като обект на опити за влияние от страна на околните, отколкото е в действителност.

Добродетелност – човек се възприема като причина за или участник в желателните, но не и в нежелателните резултати.

Когнитивен консерватизъм – тенденция да се запазват съществуващите структури, а не да се модифицира концепцията за самия себе си, когато човекът е изправен пред противоречия.

Предразположеност към причинност /казуалност – хората са склонни да възприемат причинност, последователност и дори преднамереност там, където дори не може да ги има /пример 88 стр./. Тъй като информацията, с която имаме работа, се отнася за хората, тенденцията да се одухотворяват нещата е прост и често срещан начин да се интерпретира светът. Това ни води до съществени грешки като ни подвежда да виждаме причини и дори намерения там, където съществува само пространствено или времево отношение между действие и последствията от него.

Ефект на наблюдателя – склонни сме да вярваме, че ние правим нещата, защото ситуацията го изисква, а другите действат по определен начин, защото го искат. /стр. 122, пример/.

Ефект на фалшивия консенсус – състои се в убеждението, че другите са като нас и ще правят онова, което правим ние /Пример, 125 стр./.

Обслужваща Аз-а диспозиция – хората обикновено си приписват заслугата за успехите и обвиняват другите за неуспехите.

Хипотеза за справедливия свят – когато хората са помолени да обяснят каква е отговорността за някакъв инцидент, те са склонни да обвиняват жертвата.

СОЦИАЛИЗАЦИЯ И СОЦИАЛНИ РОЛИ

Социализация – умение на личността да се научи да изпълнява социалната роля/социалните роли, които заема в обществото, според очакванията на другите.

Социални роли – поведенческо очакване, споделяно от членовете на групата, въз основа на което се преценява валидността на възприятията и уместността на чувствата и поведението.

Социалната роля зависи от прогностичната роля на очакванията и тяхното нормативно качество. Прогностичната природа на очакванията ръководи поведението на индивида. Човек винаги очаква, че ще се държи по определен начин и обикновено има определени очаквания за поведението на лицата, с които общува.
Нормативност на очакванията се нарича процесът, при който човек е способен да прогнозира поведението на другите. Обикновено такива прогнози са правилни само в ситуациите, на които човек вече се е натъквал.

Ролева категория /позиция/ - категория лица, които заемат определено място в социално отношение. Термините позиция и ролева категория са взаимозаменяеми.
/Пример – различните възрастови или полови позиции; в семейната система – позиция „майка”/.

Ролеви очаквания и изпълнение. Ролевите очаквания са очакванията, свързани с ролевата категория. Свързаните с дадена позиция очаквания могат да варират според степента на съгласието. За някои всички са съгласни, други са уникални за определени индивиди. Т.напр. повечето хора са съгласни, че човекът в ролята на съпруг трябва да дава поне част от доходите си за семейството, но очакването, че съпругата също трябва да има доход /да работи/ не е толкова общоприето. По-общият термин „социална роля” се използва, за да се означи както позицията, така и свързаните с нея очаквания.

Ролево поведение. Това е поведението, което е свързано с изпълнение на дадена социална роля. То може ад отговаря, но може и да не отговаря на очакванията. Ролевите очаквания и ролевото поведение трябва да се разграничават. Очакванията представляват начина, по който индивидът би трябвало да се държи. Определени индивиди обаче забележимо се отклоняват от определени очаквания. /Пример преподавател – стр. 185/.

Ролево напрежение. То възниква там, където взаимодействието/общуването се затруднява или става невъзможно, тъй като членовете на групата нямат общи очаквания или се държат в противоречие с тях. Напрежението може да бъде на ниво отделна личност – тогава то предизвиква тенденция към конфликтни действия. Напрежението може да бъде и на ниво социална система – тогава да се изразява в междуличностен конфликт.
Форми на несъгласие по отношение на очакванията. Инидивидите/актьорите не са съгласни:
какви очаквания се включват в дадена роля
какъв е обхватът на забраненото/позволеното поведение
в кои ситуации е приложима дадена роля
дали очакваното поведение е задължително или просто предпочитано
кое очакване трябва да бъде зачетено на първо място, когато има конфликт на очакванията.

Разрешаване на ролевото напрежение.Ролевото напрежение възниква там, където няма яснота и съгласие по отношение на ролевите очаквания. Това води до периодични опити на индивидите да изяснят социалните си роли. Разрешаването на ролевото отношение може да стане чрез