Теми по увод в психологията

Увод в психологията
Конспект:
1. Същност на психологията и проблеми при нейното изучаване.
2. Мястото на психологията в системата на науките. Връзката на психологията с другите науки.
3. Традиционен модел за структурата на човешката психика.
4. Проблемът за предмета на психологията. Диференциация на психичното знание.
5. Методология, подходи и методи в психологията. Същност на хипотезата при психологичното изследване.
6. Основни школи в психологията през XX век и перспективи на развитието през ХХІ век.
7. Основни проблеми, принципи, категории и парадигми в психологията.
8. Професия „психолог” – характеристика. Етични стандарти на психолога.

Трудности при изучаване на психологията

Психологията има дълга предистория и кратка история. Трудностите при изучаването са резултат от:
1/ Връзка на психологията с философията. От историята на психологията става ясно, че психологията се оформя като самостоятелна наука в 19 век като се откъсва от философията. Но откъсвайки се, тя запазва характерните черти на философията, нейната абстрактност и теоретичност. В психологията се използват доста философски категории – битие и съзнание, материално и идеално, причина и следствие и др. Философията служи като най-общ инструмент за практическа и теоретична дейност в психологията чрез методологията. Психологията запазва законите на философската логика.

2/ Връзка на психологията с ежедневното съзнание. В ежедневието ние си служим с психологически категории, в които вкарваме различно съдържание. Бъркат се усещане и чувства, образ с представа, личност с индивид.
3/ резултат от индивидуалните личностни нива на знание. Всеки има собствена психология, резултат от уникалния личен опит, от интернализираните знания, умения и навици.
4/ проблемът за нормата и ненормата – липсват ясни дефиниции коя личност е “в норма” и коя не.
5/ проблемът за личностния смисъл на съзнанието – да колко личността се познава и до колко й позволяват другите да ги опознае.
6/ степени на обобщеност на психологичното знание – в една и съща дума се влагат различни съждения в зависимост от обобщеността. В психологията емпирично се свързва с рационално.
7/ етимологията на думата психология
8/ схващането, че с въвеждането на емпиричната психология – статистиката, психологията се превръща в наука. Но има и схващане, че психологията трябва да бъде обяснителна, описателна и има психологически факти и явления, които не могат да бъдат статистически определени.
9/ смесване на вижданията, че психологията е приложна наука и, че е определено теоретична наука.
10/ интерпретиране развитието на личността от различни позиции – биологизация и социализаторска.
11/ факт, че има неразбиране относно ролята на психолога в обществото.

Място на психологията в системата на науките

Проблемът за мястото на психологията е необятен. Психологията е наука с огромна популярност. В действителност се смята, че в много отношения психологическата наука е най-старата, а като систематизирано знание е прохождаща. Има три хипотези за психологията като наука:
1/ изхожда се от хипотезата, че независимо от сложността на обективната реалност, тя е познаваема за човека, т.е. имаме теоретичен модел за познание в науката. Трябва да се помни, че този модел е винаги опростен и абстрактен, доближава се до реалността, но не е реалност.
2/ Светът, битието, познанието за тях следва да се разглежда като система от взаимно свързани подсистеми и системни елементи, като се спазва приоритет на цялото пред частите.
3/ Всяко достижение на отделните науки се интегрира. И психологията се явява тази, която интегрира всяко познание за човека и неговите взаимоотношения. Това поражда проблем – в психологията се формират много междинни области. По своето съдържание и проблематика някои от тях са така различни една от друга, че съответните специалисти по-лесно намират общ език и взаимно разбиране със специалисти от други гранични с психологията области на науката, отколкото със свои колеги психолози.
Това доказва, че съвременната психология е система, а не сбор от науки и тази система е широка и разнообразна. Ако си представим природознанието, социологията и философията като върхове на един триъгълник, то психологията е в средата на този триъгълник, като тя се формира на базата на трите науки, едновременно с това ги обединява.
Връзка с други науки – медицина, педагогика, идеология, екология и др.
Класификация на психологическите науки – Генчо Пирьов
I. Въз основа на доминиращата проблематика:
1. Обща психология:
а/ психология на познавателните процеси;
б/ психология на личността:
характерология;
психология на темперамента, способностите и т.н.
2. История на психологията.
3. Еволюционна психология:
а/ зоопсихология;
б/ възрастова психология:
психология на детско-юношеската възраст;
психология на възрастните.
4. Диференциална психология.
5. Народопсихология и етнопсихология.
II. Въз основа на доминиращите методи:
1. Експериментална психология.
2. Психодиагностика и псохометрия.
3. Математическа психология.
III. Въз основа на връзката на психологията с практиката:
1. Педагогическа психология:
а/ психология на обучението;
б/ психология на възпитанието;
в/ психология на учителя и учителския труд.
2. Психология на труда – инженерна, транспортна, психология на летеца, космическа, на търговията и т.н.
3. Социална психология – на управлението, на религията, екологична, на здравето, конфликтология и др.
4. Психология на спорта и културата.
5. Медицинска психология:
а/ клинична;
б/ психопатология.
6. Юридическа психология:
а/ съдебна;
б/ криминалистическа;
в/ пенитенциална (затворническа).
7. Психология на творчеството.
8. Екологична психология.
IV. Въз основа на връзка с други науки:
1. Психофизика.
2. Психофармакология.
3. Библиопсихология.
4. Кибернетична психология.
5. Специална психология – логопедия и др.

Предмет на психологията

Предметът на психологията е най-общо човешката психика. Предметът на психологията през различни етапи на културното развитие на човечеството е зависел от нивото на развитие на естествознанието и философията. Разглеждат се няколко етапа в определението на предмета на психологията. И въпреки че някои от определенията за предмета на психологията са остарели, те си имат привърженици и до днес.
Първи етап – свързва се с Древна Елада, най-старата представа за предмета на психологията. Основава се на религиозните представи за човека. Още от този етап се прави опит да се обясни човешката психика чрез душата. Хората на този етап не са били за съвременната представа за психиката и са смятали, че душата е нещо различно от материалния свят и че тя е в основата за разбиране на човека. Това са Аристотел, Платон, Декарт и др.
Втори етап – психологията е наука за съзнанието. Представата за психиката от класическа Елада до Ренесанса не се променя. В Средновековието теолозите се занимават с мистика. През Ренесанса се слага началото на интереса към човека, отбелязва се напредък в естествознанието, открива се централната нервна система, строежа на атомите. Предположението, че психологията е наука за съзнанието е повлияно от философските възгледи на Декарт. Той нарича съзнание способността да се мисли, чувства, желае. Като основен метод на изследване се приема наблюдението на собственото съзнание (интроспекцията) и описание на самонаблюдаваните факти и феномени.
Трети етап – психологията е наука за безсъзнателните психични процеси и мотивация. Свързва се с името на Фройд и психоанализата. Фройд стига до извода, че съзнанието е малка част от човешката психика и за да помогне на личността, трябва да се изследва безсъзнателната и предсъзнателната структури. Съзнанието е малка част от психиката.
Четвърти етап – психологията е наука за поведението – Уотсън – не трябва да се изучава съзнанието, а поведението на човека – бихейвиоризъм. Според това направление основната задача на психологията е до контролира и прогнозира поведението на личността. Основен метод е непосредственото наблюдение на реакциите, постъпките и поведението на личността. Бихейвиоризмът има много привърженици и до днес, най-вече в американската психология.
Пети и шести етап – според този етап психологията е наука за фактите, закономерностите на психиката. Като предмет на психологията е определението на А. Петровски:
Психологията е наука за фактите, закономерностите и механизмите на психиката, която е формиращ се в мозъка образ на действителността, въз основа и с помощта на която се осъществява управлението на поведението и дейността, имащи за човека личностен и социален характер.

4. Принципи на психологията

Принципът е понятие за обозначаване на ръководните, изходните положения и идеи, върху които се обосновава теорията и практиката. Принципът се утвърждава в следствие на продължителния, научен, професионален и житейски опит. На базата на многократни повторения кристализират известни, близки до закона общовалидни истини, които стават задължителни в професията.
Експерименталните и теоретически изследвания в психологията се основават на следните принципи:
1/ принцип на детерминизма – насочен към взаимната връзка и обусловеност на нещата от материалната и духовната действителност. Методическото значение на този принцип се изразява в това, че при изследване на развитието на психиката и личността се анализират различни фактори, детерминиращи тези процеси – биологични и социални;
2/ принцип за единство на дейност и психика – психиката на човек се формира в процеса на дейността, като взаимоотношението дейност – психика е двустранно. От една страна дейността формира психиката, а от друга страна формиралата се психика управлява и регулира дейността на човека;
3/ генетичен принцип – реализира се чрез изучаване на психиката и личността в процеса на тяхното развитие;

8.Принципи на психологията като полагаща дейност

1/ Принцип на индивидуализиране – съблюдаването на този принцип предполага единство на диагностика и индивидуалност при решаване на съответна задача както на ниво личност, така и на ниво група и общност. Този принцип не включва назидателност и проповядване, а търсене на диалогичност и сътрудничество. Индивидуализиране означава възприемане на клиента като уникално същество със свои характеристики и свойства. Индивидуализирането е право и потребност на клиента. Тъй като всеки човек е уникален, различен, следва и мерките, и интервенциите, и помощта да бъдат строго индивидуализирани.
2/ Принцип на законност – отразява закономерната зависимост на психологичната работа като процес от съществуващите закони, кодекси, разпоредби. Това означава обстойно познаване на нормативната база, строго спазване на правилата, свързани с взаимоотношенията между психолог и клиент, подбор на законосъобразни, научно-обосновани методи, средства и форми на раб