Теми за държавен изпит

1История на акушерската наука и практика. Развитие на акушерската помощ и образование в България . В България до Освобождението не може да се говори за научна родилна и гинекологична помощ. Тази дейност се извършва векове наред от т. нар. „Баби”. Те са владели различни практически умения за оказване на акушерска помощ. Тези познания за раждането овладявали чрез наследяване от майка на дъщеря. Условия за медицинска дейност в България се създават едва след Освобождението. Като първата българска акушерка започва да работи легендарната Христина Хранова. След Освобождението е изпратена да следва в Акушерския институт в Киев. През 1881 г. тя завършва с отличие и още същата година се завръща в България. Работи като акушерка в София, Лом, Силистра и Варна. Първата българска дипломирана акушерка е известната Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня. През 1876 г. тя заминава за Русия и завършва Московското акушерско училище. През 1879 г. се завръща в България и става директор на девическата гимназия. Разкрива се първото акушеро - гинекологично отделение с 25 легла към Александровска болница в София, заедно с разкритото от д-р Стаматов акушерско училище изиграва важна роля в развитието на акушерската помощ в България. През 1896г. се открива първото в страната Акушерско училище с 15 курсистки. През 1897г. отделението в Александровска болница става база за училището за акушерки. В последствие училището е закрито. С промените в закона в последните години акушерките ще се дипломират като бакалаври. А възможностите за продължаващо обучение има всеки, който желае.
2 .Външни полови органи - Mons Veneris – Възвишение над срамната кост, състоящо се от потни и мастни жлези и окосмено във вид на триъгълник.Vulva –състои се от: Labia pudenda majora - големи срамни устни. Представляват обли гънки на кожата дълги 7-8 см. Между тях лежи rima pudendi – срамна цепка.Те са покрити с косми и съдържат мастни и потни жлези. Labia pudenda minora - малки срамни устни. Кожни гънки, разположени на вътре от големите срамни устни и покрити от тях. Clitor - Съставено е от кавернозно тяло, богато кръвоснабденоТой се състои от главичка и две кръчета. Hymen / девствена ципа – представлява границата между външните и вътрешните полови органи.При първо полово сношение става разкъсване на hymena на едно или две. Вът.ПО-Vagina Colps / Влагалище - свързва матката с външните полови органи. Предназначението му е -участва в родовия акт, през него изтича менструалната кръв. Представлява кух тръбест орган. Матка / Uterus - детероден орган. Тялото е дълго 8 см.,тежи 50 гр. Corpus / тяло,Ystmus / Истмус,Cervix / шийка. Маточни тръби / яйцепроводи / tuba uterine - предназначението им е да отделят оплоденото или неоплоденото яйце от яйчника в матката. Яйчник / оvarium - чифтен орган.Разположен е в малкия таз. Отделя хормоните фоликулен и прогестерон. Предназначението му е генеративна функция –да отделя ежемесечно яйцеклетки годни за оплождане. Вътрешно секреторна функция –да отделя хормони.Кръвоснабдяването на външните полови органи се осъществява от:Кръвоснабдяването на вътрешните полови органи се осъществява от чифтната a. uterina клон на a. iliaca int. Яйчникът и тръбата се кръвоснабдяват главно от a.ovarica.клон на a.aorta abdominalis. Лимфната система е сложна мрежа от лимфни съдове разпростираща се от външните гениталии до ретроперитонеалното пространство в лумбалната област. Гениталният апарат на жената инервира предимно от вегетативната нервна система
4Съседни органи в малкия таз.Пикочен мехур / vesica urinaria, Пикочен канал / uretra, Пикочопровод / ureter, Право черво / rectum. Пикочен мехур - е част от отделителната система на човека. При жената е разпложен зад симфизата и пред матката. Представлява мускулест резервоар за урина с капацитет 300-600мл. Върхът на пикочния мехур е свързан с предната коремна стена –нагоре към пъпа. Пикочния мехур е екстрагенитален орган. Уретрите лежат над тяхната повърхност. С тези ретровезикални пластинки наречени мехурни кранчета ,пикочния мехур здраво се фиксира към шийката и параметриума. Пикочен канал / Уретра - е част от отделителната система. През него става извеждането на урината от пикочния мехур извън тялото. Пикочния канал е дълга 2-4 см.и при жените е по широка. От външния уретрален отвор върви нагоре непосредствено над предната влагалищна стена и прониква косо в основата на мехура. Поддръжката на пикочния канал се извършва от урогенитална диафрагма. Пикочопровод / Ureter - е чифтно ретроперитонеално образование. Свързва бъбречното легенче с пикочния мехур. Уретрите навлизат в малкия таз в областта на Articulation sacroiliaca като се разполагат пред vasa iliaca communia и се спуска към тазовото дъно под перинеума на страничната тазова стена.Право черво / Rectum - е крайния отдел на дебелото черво, продължение на colons sigmoideum. Започва от нивото на третия сакрален прешлен. Има дължина 12-15 см. Горната част на ректума –pars pelvina върви ретроперитонеално по сакралната извивка. Перитонеумът покрива само предната повърхност на правото черво. При преминаването на ректума през тазовото дъно предната ректална стена и задната влагалищна стена.
5Костен таз. Устройство: размери на големия и малкия таз. Измерване .Костния таз / Pelvis е изграден от 4 кости:Лява и дясна тазова кост / Os coxae.Кръстцова кост.Опашна кост. Тазова кост / Os coxae - изградена е от 3 кости: хълбочна, седалищна и лонна. Телата на тези кости са свързани в една централна точка наречена Acetabulum. Хълбочна кост / Os ilii - състой се от тяло и крило. Горният ръб на крилото е задебелено и представлява хълбочния гребен, crista iliaca. Този гребен завършва напред и назад с тъпи изпъкнали родила - spina iliaca anterior superior et spina iliaca posterior superior. Седалищна кост / Os ischii - състои се от тяло и клон – ramus ossis ischii. От тяло на костта се издава назад spina ishiadica. Лонна или срамна кост / Os pubis - изградена е от тяло и два клона. Горната част – ramus superior започва от тялото, насочва се медиално и при средината равнина се прегъва почти под прав ъгъл, като преминава в долния клон – ramus inferior който се свързва с ramus ossis ischii. Горната част има три ръба и три повърхнини. Кръстцова кост / Os sacrum - състои се от 5-6 прешлена. Формата на os sacrum е триъгълна с връх насочен надолу.Опашна кост / Os coccygis – състои се от 3 до 5 прешлена. Свързана е с кръстцовата кост в много подвижна става. Костите на таза се свързват помежду си чрез 4 стави: Symphysis pubica, чифтната articulation sacroiliaca и Articulatio sacrococcygea.Тазът се разделя на голям таз / Pelvis major, разположен отгоре и отпред и малък таз / Pelvis minor –разположен отдолу и отзад. За граница между тях служи linea terminalis която върви по promontorium linea arcuata pectin ossis pubis и по горната повърхност на симфизата.Размерите на големия таз дават приблизителни указания за размерите на малкия таз.Distancia spinarum - 25-26см.- разстоянието между двете spinae iliacae anterior superiors. Distancia cristarum – 28 - 29см.- разстоянието между най-отдалечените точки на хълбочните гребени.Distancia trochanterica - 30-32см.- разстоянието между най-издадените точки на големите трохантери. Измерването се извършва с помощта на тазомер, като бременната се поставя да легне на акушерската кушетка по гръб с опънати крака. Conjugata externa – 20 - 21 см. - разстоянието между горния външен ръб на симфизата и бодилестия израстък на петия поясен прешлен Conjugata vera obstetrica - 11см. - при изваждане на 9 см от conjugate externa.
6Фибромускулен родилен път.Тазовото дъно оказва съпротива при раждането на главата на плода. Родилния канал се състои от влагалището което е твърде разтегливо, особено в горните си отдели и несъздава проблеми за преминаването на плода.По време на раждането максимално се разтягат влагалищните стени. Мускули на таза: М. iliopsoas – от латералните ръбове на ломбалните прешлени минава кръстосвайки сакро – илиачната става и през ингвиналния канал се прикрепя към малкия трохантер на бедрената кост .M. piriformis / междинницата – е система от мускули и фасции затварящи изхода на малкия таз. Diaphragm pelvis е мускулна плоча затваряща тригнум анале, а тази която затваря trigonum urogenitale се нарича diaphragma urogenitale. Diaphragm pelvis - е изградена от: m. levator ani – чифтен мускул изграждащ и издигащ ануса, m. coccygeus – от spina ischiadica до опашните прешлени и последния сакрален прешлен. Мускула често минава и се замества от lig. Sacrospinale. Заедно с m. iliococcygeus образува наклонения под на fassa ischiorectalis. Двата леватора оформят дъно, приличащо на фуния която става по- плоска при контракция.Diaphragm urogenitale – дълбокият слой е изграден от m. transversus perinei profundus, който затваря предната част на изхода на таза и се разпростира между низходящите рамена на лонните кости. Повърхностния слой – m. sphinter ani externus се състои от две половинки които обкръжават ануса и напред завършват в centum tendineum perinei,а назад в septum anococcygum. М. bulbavernosis – заобикаля входа на влагалището под bulbus vestibuli и gl. Bartholini и назад преминава в сухожилния център на перинеума.M. ischiocavernosus – е чифтен, върви от tuber ischiadicum към съединителната обвивка на клитора.M. transverses perinea superficialis - е чифтен и се разпостира от центум tendineum perinea към tuber osis ischii.
7Тазова съединителна тъкан.Органите в малкия таз са разположени в пространството ограничено отгоре с перитониум, отдолу от фасциите на мускулите тапециращи тазовите стени: m. iliopsoas, m. obturator internus, m. periformis. Това пространство е изпълнено с рехава съединителна тъкан, която е единно непрекъснато образование. В зависимост от местопложението натрупването на съединителната тъкан около пикочния мехур се нарича paracystium, около матката – parametrium: около влагалището – paracolpium, около ректума – paraproctium. . Съдържа голямо количество съдове: Lig. Sacrouterinum – може да се разглежда като вътрешна трета на lig. сardinale или като негово продължение. Всяка сакро- утеринна връзка представлява кондензация на тазовата фасция, която заобикаля ректума и свързва надвлагалищната част на шийката със сакрума. Влакна от предната част на lig. Сardinale, премесени към пубо- цервикалната фасция се разпростират надолу по предната влагалищна стена, под мехурната основа, разделят се около уретрата и се залавят за лонната кост и горните отдели на lig. Triangulare. Някои ги наричат lig. Vesicouterina, а продължението им lig. Pubovesicalia lateralia. Съвкупното название на описаните фасциоподобни уплътнения, около маточната шийка с две предни, две странични и две задни части е retinaculum uteri. Retinoculum uteri: заедно с lig. Lata I lig. Rotunda образува удържащия апарат на матката.
8Млечна жлеза. Анатомия. Лактация Гърдата e чифтен орган. Намира се пред гръдната област на тялото и е съставена от апокринни жлези. Тя е част от вторичните полови белези при жените и търпят промени в периода на пубертета. След раждането млечните жлези започват да функционират като продуцират секрет – кърма / мляко. Големината на млечната жлеза е твърде разнообразна, но предимно се простира от 2-ро до 4-то ребро. Кожата на млечната жлеза е тънка и нежна през нея прозират подкожни вени. Млечната жлеза е изградена от две основни съставки: Паренхимът се състои от 15-20 кръгово разположени дяла изолирани един от друг със стромата на жлезата. Стромата е изградена от съединителна мастна тъкан. Размерът и формата на гърдите, пигментацията и големината на ареолата са индивидуални за всяка жена и не оказват влияние на функцията на млечните жлези.Лактацията е процес на секретиране на мляко от млечните жлези след раждане.12-36 часа след раждане млечните жлези започват да отделят пълноценен млечен секрет. Лактация