Теми за изпит

Раздел IV
ИМУНОЛОГИЯ

МУ "Проф. д-р. Параскев Стоянов" - Варна
2015
К О Н С П Е К Т

1. Тема 60: "Имунна система. Имунен отговор - първичен и вторичен, клетъчен и хуморален." 3
Органи на имунната система - допълнение 5
2. Тема 61: "Антигени - същност, основни свойства." 8
3. Тема 62: "Антигени - характеристика, видове." 9
4. Тема 63: "Алоантигени на човека, Система AB0(H) - кръвопреливане. Унаследяване на кръвните групи." 11
5. Тема 64: "Система AB0(H) - географско разпределение.
Фенотип „Бомбай“ 14
6. Тема 65: "Система Резус. Същност на имунния конфликт
майка-плод." 15
7. Тема 66: "Система Люис, секреторство, MN и др.
Приложение на кръвните групи в съдебната медицина.
Биологично значение на алоантигените." 17
8. Тема 67: "Антитела - същност, естествени антитела, видове серологични реакции." 19
9. Тема 68: "Антитела - строеж и структура,
видове, функция" 21
10. Тема 69: "Клетки на имунния отговор - Т- и В-субпопулации.
Клетъчно коопериране" 23
11. Тема 70: "Тъканна съвместимост - Н-2 и HLA система" 25
12. Тема 71: "Трансплантация - същност, видове.
Закони на трансплантацията." 25
13. Тема 72: "Трансплантационен имунитет - реакция
на приемателя срещу присадката (HvGR) и реакция
на присадката срещу приемателя (GvHR)" 27
14. Тема 73: "Имунна толерантност - същност,
механизми, значение" 28
15. Тема 74: "Имуносупресия - същност, видове
имуносупресори, медицинско значение" 30
16. Тема 75: "Еволюция на имунитета и теория
на имунитета" 31

Тема 60: "Имунна система. Имунен отговор - първичен
и вторичен, клетъчен и хуморален."

Всеки организъм е саморегулираща се, цялостна и относително самостоятелна система, която непрекъснато взаимодейства с околната среда. Той е отворена биологична система от интегрирани по строго определен начин структури и функции. Редица приспособления, които са генетично обусловени правят възможно поддържането на постоянството на вътрешната среда на организма – т.е. на неговата хомеостаза.
Имунологичната хомеостаза като биологично явление се развива в хода на еволюцията. Тя съхранява генетичната уникалност на организмите посредством имунната система и е свързана с разпознаването, свързването и отстраняването на молекули и клетки, които са генетично чужди за организма. Имунната защита е една от най-сложните прояви на хомеостазата. Нейната същност е разграничаването на „свое“ от „чуждо“.
Имунитет се нарича невъзприемчивостта на организма спрямо инфекциозни и неинфекциозни агенти, към въздействието върху организма на вещества или клетки с чужда генетична програма.

Имунен отговор: първичен, вторичен; хуморален, клетъчен

1. Първичен имунен отговор – възниква при първа среща с антигена и се дължи на пролиферация на относително малък брой антиген-разпознаващи клетки. При хуморалния имунен отговор след 6 до 9 деленя от тях се получават плазмоцити, които произвеждат антитела. В началната фаза на първичния имунен отговор антителата са предимно IgM, а в късните фази – отчасти IgG. Тяхната синтеза започва след около 24 часа от антигенния стимул, но доказването им чрез обичайните имунологични методи е възможно след латентен период от 3 до 5 дни. Антителата достигат максимална концентрация на 15-20 ден, след което количеството им в серума рязко намалява. Кривата на антителообразуването зависи от няколко процеса:
- Скорост на пролиферация на антиген-разпознаващите клетки
- Динамика на синтеза на антитела
- Продължителността на живот на ефекторните клетки
- Скорост на разграждане на антителата и др.

2. Вторичен имунен отговор – поражда се от повторната среща на антигена с организма, която може да настъпи неопределено време след първичния имунен отговор. Представлява бърза реакция на циркулиращите клетки на имунологичната памет и се характеризира с къс латентен период, бързо и значително нарастване на количеството на антителата, продължиелно задържане на максималната им концентрация и нейното бавно намаляване. И при вторичния имунен отговор плазматичните клетки започват да синтезират IgM, но бързо превключват на синтез на IgG, който е основния имуноглобулин на вторичния отговор.

Имунологична памет – способност на организма да реагира с вторичен имунен отговор. Осигурява ускорен тип реакции не само при хуморалния, но и при клетъчния имунен отговор. На нея се дължи ускореното отхвърляне на присадката при повторна трансплантация. Това показва, че освен дълго живеещи В-лимфоцити, които осигуряват вторичния хуморален имунен отговор има и дълго живеещи Т-лимфоцити с имунолигчна памет.

Имунната система (реактивност) на организма се манифестира след антигенно дразнене с два основни типа имунен отговор – хуморален и клетъчен, изразяващи се в проявата на специфични защитни фактори и насочени към протичането на специфични защитни процеси с цел неутрализирането и отстраняването на антигена.

Хуморален имунен отговор: Характеризира се с появата на ефекторни молекули – циркулиращи антитела, които свързват и изменят антигена. Антителата са серумни глобулини, които организма произвежда при антигенен стимул. Съдържат се в биологичните течности, където срещат, свързват и блокират антигена, индуцирал тяхното образуване. Антителата са хуморален фактор на имунологичната хомеостаза. Притежават висока специфичност и селективност, които са в основата на биологичната им функция.

Според произхода си антителата са: естествени (нормални) и имунни (придобити)
Според строежа си, антителата са: пълни и непълни

Естествени антитела – установяват се у новороденото. Една част от тях са от майчин произход, като количеството им бързо намалява още през първите седмици след раждането. Други от тях са в следствие на имунизация –имунни антитела (придобити)

Пълни антитела – двувалентни (с два активни центъра) или многовалетни антитела. Имат възможност да англомерират по разнообразен начин неограничен брой (молекули) антигени. При излишък на антиген или антитела не се образуват англомерати поради ангажиране на всички специфични групи на един от реагентите. Затова реакцията антиген-антитяло се манифестира добре in vitro само при определена концентрация на реагиращите молекули в т.нар. зона на еквивалетност.

Непълни антитела – наричат се още блокиращи антитела и са едновалентни, само с един активен център (активен център – място на разпознаване и свързване с антиген). В техните молекули е наличен само един участък на свързване с антигена, при което го блокират, но не могат да го агрегират.

В зависимост от типа имунизация, антитела биват:
Ксеноимунизация ксеноантитела
Алоимунизация алоантитела
Автоимунизация автоантитела

Според свързването на антитялото с антигена биват:
Преципитини – свързват се с антиген преципитиноген и образуват преципитат
Аглутинини – реагират с повърхностни клетъчни антигени, наречени аглутиногени, при което настъпва слепване – аглутинация на клетките
Опсонини – свързват се с антигена и го подготвят за фагиране; и др.

Клетъчен имунен отговор: Реализира се от сензибилизирани Т-лимфоцити, чрез техните специфични рецептори и участието на хуморални фактори (медиатори) на клетъчния имунитет. Реакциите от клетъчен тип започват със свързването на антигена с рецептори на Т-лимфоцитите. Това служи за сигнал, който се предава във вътрешността на клетките. Те се трансформират в бластни клетки, които започват интензивно да се делят и едновременно с това да образуват разтворими фактори (медиатори) на имунния отговор. Прицелните клетки, които притежават антигена, активирал имунния отговор, директно биват разрушавани от активираните Т-лимфоцити (Т-ефекторни клетки).

Рязка граница между клетъчния и хуморалния имунен отговор не може да се постави, защото образуването на антитела е хуморален процес, а цитотоксичността на лимфоцитите често зависи от наличието на антитела. Пример за антитяло-зависима цитотоксичност е действието на К-клетките. Освен това Т-лимфоцититете (Т-инициатори, Т-помощници) вземат участие в реализирането на хуморалния имунен отговор, реализиран от В-лимфоцитите.

Органи на имунната система - допълнение

Имунната система на висшите гръбначни животни и човека се състои от централни (първични) и периферни (вторични) органи. Към централните органи се отансят костният мозък, тимусът и бурсата на Фабриций (при птиците), а към периферните – лимфните възли, слезката, МАЛТ (мукозо-асоциирана лимфоидна тъкан), лимфоцитите на кръвта и лимфата.
Лимфоидните органи са тези, в които се осъществява образуването, пролиферацията и диференцирането на лимфоцитите. В първичните лимфоидни органи се реализира производството на лимфоидни клетки – лимфопоезата. В тях лимфоцитите възникват, пролиферират и узряват, без наличие на антиген. Във вторичните лимфоидни органи се извършва антигенстимулираната пролиферация и диференциация на лимфоцитите. Тези органи осигуряват средата, в която зрелите вече лимфоцити взаимодействат както помежду си, така и с антигените, при което се осъществява специфичен имунен отговор спрямо определен антиген.

Централни органи на имунната система:

Костен мозък: разположен е в сърцевинната част на дългите и в гъбестата част на плоските кости. Характеризира се с наличие на хемопоетични костно-мозъчни стволови клетки (HSC – homopoetic stem cells), които са недиференцирани и представляват предшественици на всички клетъчни клонове, образуващи кръвните клетки. Костният мозък представлява ретикулна строма, сред която са разположени клетките на еритроцитния, миелоцитния и мегакариоцитния ред. Растежът и диференцирането на стволовите клетки се контролира от биологично активни вещества, присъстващи в костномозъчната среда. От особено важно значение са групата растежни фактори - интерлевкини.

Тимус: Той е лимфоепителен орган на имунната система, който осигурява оптималното микрообкръжение за развитието на Т-лимфоцитите (тимоцитите) и има ключова роля в процесите на Т-лимфоцитното пролифериране, диференциране и селекция при физиологични и патологични условия. Разположен е в горната част на медиастинума, зад гръдната кост. Големината и структурата му зависят от възрастта. Формира се през първия месец от пренаталното развитие на човека. Съставен е от лимфоцити и нелимфни клетки, изграждащи стромата (тимусната микросреда, микрообкръжение) на жлезата: епителни ретикулни клетки и неепителни клетъчни елементи – макрофаги, интердигитиращи ретикуларни клетки, дендироподобни, фибробласти, мастоцити и др. В примките на епителния ретикулум се вместват единични или групи от лимфни клетки. В зависимост от относителния дял на тези два основни вида клетки в тимусни теделчета се оформят области:
Корова област, разположена периферно, и медуларна област (вътрешна). В т.нар. микросреда се извършва „обучението“ на мигриралите от костния мозък стволови лимфоидни клетк