Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън за психичното развитие

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

За курс:

PSY 121 Критичен анализ на тема:

Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън за психичното развитие в периода на юношеството

Темата на настоящия критичен анализ са теориите за детско-юношеско развитие на Зигмунд Фройд (психосексуалното развитие) и на Ерик Ериксън (психосоциалното развитие), като целта ще бъде да анализираме и сравним двете теории.

Теория на Фройд за структурата на човешката психика

Представяйки своята обща теория, Фройд определя две основни сфери на човешката психика - сферата на съзнаваното и сферата на несъзнаваното. Съзнаваното е тази част, която осъществява отражението на околния свят и усещанията от вътрешната среда на организма, поставя ги в полето на субективното съзнание и те могат да бъдат споделяни с думи и демонстрирани с поведение – това са преживяванията, мислите и чувствата. Съзнанието е малка част от психичният живот. Използвайки метафора бихме могли да си представим съзнанието като лъч светлина, който “шари” в една тъмна стая и осветява ту една, ту друга част от нея. Извън съзнанието, най- близо до него, остава предсъзнанието. Неговото съдържание не е обект на внимание в определен момент, но то може да бъде лесно осъзнато и представлява достъпната човешка памет.
Несъзнаваното представлява една огромна част от психичното функциониране и се състои в протичането на сложни, несъзнавани процеси, които играят решаваща роля за психичното развитие, мотивацията на поведението, емоционалните преживявания и мисленето. Несъзнаваните съдържания са мисли, чувства, спомени, желания, които трябва или изобщо не могат да бъдат осъзнати, защото предизвикват неприятни чувства, противоречат на ценностите, будят срам и чувство за вина. Съзнанието непрекъснато се съпротивлява на тяхното осъзнаване и този процес на съпротива се нарича психична защита. Несъзнаваните преживявания могат да бъдат травматични преживявания от детските години.
В началото на своята практика, Фройд често среща случаи, при които тези преживявания са забравени сексуални травми или враждебни мисли и чувства към близки хора. Този факт, както и господствуващият строг морал на епохата, в която той работи, му дават основание да отдели особено внимание и да постави в центъра на теорията си подтиснатите, несъзнавани сексуални желания.
След като установява, че психичният живот представлява непрестанна и непримирима борба на противоположни сили, Фройд се насочва към търсене на източниците на енергия, която поддържа тези сили. Така се ражда неговата теория за инстинктите като източници на енергия за психичния живот.
Основната идея на Фройд е, че човешката психика е детерминирана от външни и вътрешни сили, от които най-значими са инстинктите. Те са и основното съдържание на несъзнаваното, представляват психическа репрезантация или отражение на телесна потребност. За цензурата, налагана от социалните норми, това съдържание е неприемливо, затова е изтласквано и забравяно.
Още при първите стъпки в психоанализата Фройд свързва изтласкваните импулси със сексуалния нагон. Съвсем скоро той стига до идеята за детската сексуалност и за етапите на развитие на сексуалният нагон и начините на неговото задоволяване. Особено подробно разработва въпросите за спънките в това развитие, за превърнатите форми на задоволяване, които се появяват като следствие от тези стъпки, за последиците от всичко това върху психичната организация и психичния живот на бъдещия зрял човешки индивид.
Според него има два фундаментални принципа на функциониране на психиката: принципът на удоволствието и принципът на реалността.
Трябва да се подчертае, че принципът на удоволствието, т.е. преследването на удоволствие, съвпада със самата цел и същност на живота. От познатите удоволствия най-интензивно се преживява сексуалната любов. Но импулсите, насочени към удоволствие, са колкото ненаситни, толкова и слепи. Ако бъдем оставени на тяхната стихия да ни носи, неизбежно ще стигнем до страдания и саморазрушение. Ето защо възниква съзнанието, което, ориентирайки ни в реалната действителност, ни предпазва от сляпата ненаситност на инстинктите като ги потиска, ограничава или смекчава.
Призванието на съзнанието е, действайки в съгласие с принципа на реалността, да намира компромис, чрез който инстинктивните влечения да се задоволяват до някаква степен и в такива форми, че да бъдат избегнати опасните последици от евентуалното им пълно задоволяване
Фройд е между първите учени, които показват, че в психическо отношение детето съвсем не е умален модел на възрастният индивид, че развитието на психичния му живот се подчинява на определени специфични закономерности, че нормалното следване или отклоненията от тези закономерности имат неизмеримо голямо значение за формирането на човешката личност и за съдбата на зрелия човек.

Според Фройд структурният модел на психиката включва три инстанции: ”То”/id/,” Аз”/ego/ и “Свръхаз”/superego/
.”То”са инстинктите, нагоните, които са вродени и неорганизирани, тласкащи към неотложно задоволяване, израз на биологичните нужди на организма от храна, вода, въздух, секс. ”То” не е еднозначно на несъзнаваното. Някои страни от действията на “аза”остават също на ниво несъзнавано. ”То” е източник на енергия за действието на психичния апарат. Задачата на “То” е да осигури задоволяването на потребностите чрез нагони. “То” функционира на принципа на удоволствието и стремежът към задоволяване и удоволствие е водещ при него.
”Аз”-ът (Его) се развива след раждането в резултат от взаимодействието на човек с реалността. “Аз”-ът представлява апарат, , задоволяващ нагоните според реалните възможности, т.е. той работи на принципа на реалността. Пълното задоволяване на нагоните и най- вече на сексуалният нагон, не е възможно. По тази причина “Аз”-ът представлява своеобразен филтър, който не позволява нагоните и подбудите за действие, произтичащи от тях, да бъдат изцяло осъзнати. Тази негова функция е своего рода психична защита, оставаща в сферата на несъзнаваното. ”Аз”-ът действа и на трите инстанции - съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано. Той има задачата да овладее изискванията на “то”, да ги приспособи по социално приемлив начин към действителността и да удовлетвори забраните и ограниченията на “свръхаза”. Според Фройд ,човек развива тази инстанция ”Аз”между втората и третата година от живота си.
”Свръхаз”-ът (Суперего) е най - късната част на човешката психика, която е моралното съзнание, определящо кое е позволено и кое не е. Развива се след раждането, когато детето започва да усвоява ценностите на обществото. Неговото съдържание се състои именно в тези ценности и норми и го приближава до представата за човешка съвест. Освен с реалността, задоволяването на нагоните трябва да се съобрази и с нормите, които му задава “Свръхаз”-а и го кара да се съобразява с тях. Една голяма част от “Свръхаз”-а се формират в ранното детство, остават несъзнавани и не функционират напълно според принципа на реалността. “Свръхаз”-ът не прави разлика между реални действия и помисли и ги наказва еднакво строго, например създаденото по този начин чувство на вина, с което в зряла възраст се обясняват депресиите.

Стадии на психосексуалното развитие

Теорията на Фройд гласи, че инстинктите ( съдържанието на “То”- нагоните) са основните мотиватори на човешкото поведение. А едно от основните убеждения в психоаналитичното учение за развитието на личността се състои в това, че сексуалността е основния човешки мотив. Важно е да се отбележи, че Фройд тълкува сексуалността в изключително широки граници, сексуално- еротично е всяко преживяване, свързано с изпитване на наслада – хранене, отделителен процес и т.н.
Трактовката на сексуалността намира своето отражение и в теорията за психическото развитие на личността. Той твърди, че “То” е вродено, а “Аз”-ът и “Свръхаз”-ът се развиват след раждането, като основите им се полагат до навършване на 6 – 7 годишна възраст. Сексуалният нагон преминава през предопределено биологично развитие, чийто стадии той свежда до стадиите на преобразуване на либидната (сексуална) енергия и локализирането и в различни ерогенни зони. Преминаването от една зона към друга обуславя последователността на стадиите на психично развитие.
Детството е ключът към дълбинното тълкуване на личността, а юношеството е пряко отражение на детството и начинът, по който се преодоляват създалите се тогава фиксации.
Първата фаза е наречена орална и доминира през първата година от живота на детето ( 1-1,5 год.). Единственият зрял нагон, с който детето се ражда, е нагонът за сучене, смучене, хапане. Още от първия ден новороденото засуква от майчината гръд, научава се да се ориентира към нея и да я търси. Водещата ерогенна зона е устата. Този период от развитието е наречен орално-рецептивен и още нарцистичен, защото детето не признава друг, освен себе си и задоволяването на своето либидо.
Втората фаза е аналната фаза и обхваща периода между първата и третата година. Водеща ерогенна зона става ануса, детето изпитва наслада от отделителния процес. В този период то изпитва първия сблъсък между собствения си нагон за изпитване на удоволствие и нормите, на които го учат възрастните - да бъде чисто. С усещането, което му се внушава, започва първият конфликт между морал и нагон.
Третата фаза е фалическата фаза и обхваща времето между третата и петата година. Водещи ерогенни зони са половите органи. За тази фаза е характерен нарастващ интерес към голото тяло и осъзнаването на половите различия. Появява се мастурбирането, оформя се половата идентичност – детето разбира, че е момче или момиче; разбира, че половете се различават; започва да се интересува от къде се раждат бебетата. У детето се събужда първия сексуален интерес, насочен най- често към майката, а другите близки (баща, сестри, братя) се възприемат като съперници за нейната любов. Момчето насочва влечението към майката, а момичето към бащата. Тези прояви, вкл. и мастурбирането се санкционират от средата. Едновременното влечение и страха от наказание при момчетата, Фройд нарича Едипов комплекс, а при момичетата Електра. Разрешението на Едиповия комплекс се осъществява в края на този стадий под влияние на страха от кастрация, който кара малкото момче да започне да се отъждествява с бащата, да измести неприемливото преживяване в несъзнаваното и да замести враждебното чувство с желание да прилича на него. Паралелно с изместването възниква и страха от кастрация и приключва тази фаза. Целият този процес има значение за оформянето на “Свръхаз”-а .Това е една от причините Едиповия комплекс да играе важна роля в психическото развитие и по - конкретно в юношеството. Краят на фалическия стадий съответства на зараждането на черти като самонаблюдение, благоразумие, рационално мислене.
Четвъртата фаза Фройд нарича латентентна - от пет до дванадесет год.възраст/ началото на пубертета. След драматичните преживявания, свързани с Едиповия комплекс