Теория на производствените разходи

1

Тема 6. Теория на производствените разходи
Проф. д.ик.н. Стефка М. Коева
Теорията на производствените разходи се основава на понятието за разходи,
формулирано от икономистите, като стойност на алтернативния разход, т.е., като
стойността на разхода на най-добрата жертвана алтернатива при използването на
ресурсите. Не всички разходи, явни или скрити, се отчитат при вземането на
икономическите решения. В тази тема се представят само разходите, които са съществени
при икономическите анализи.
Функциите на разходите отразяват връзката между произведения продукт и
минимално нужните разходи за този продукт. Целесъобразно е групирането на тези
разходи по различни критерии, тъй като това спомага за по-добро разбиране на
поведението на производителя.
Първото групиране на разходите е на постоянни и променливи.
 Постоянните разходи (fixed costs), това са разходите за производствени
ресурси, чието количество не се променя с промяната в произведената продукция,
например, някои разходи, свързани с основния капитал (машини, сгради, съоръжения и
пр.), амортизациите, разходите за основен ремонт, разходите за охрана, отопление,
осветление, ипотечните плащания, разходите за заплащане на административния
персонал и пр.
 Променливите разходи (variable costs) са свързани директно с произведената
продукция и се променят с готовия продукт. Това са разходите за заплащане на труда на
непосредствено заетите в производството, за материали и суровини, за енергия и пр.
Ако понятието “икономически период”, което бе вече разгледано в предходните
теми, бъде дефинирано от гледна точка на разходите, късият период ще е периодът, за
който производството може да се променя само в рамките на съществуващите постоянни
разходи. Ако фирмата иска да надхвърли капацитета на постоянните си разходи, т.е., да
построи или придобие нови сгради, машини и съоръжения, тогава всички разходи стават
променливи и това е икономическото съдържание на дългия период. Следователно,
разходите могат да бъдат класифицирани още като:
 краткосрочни;
 дългосрочни.
Когато анализът изисква това, краткосрочните разходи се обозначават с S или SR
(от short-run) преди обозначението на самите разходи, а дългосрочните  с L или LR (от
long-run).
От гледна точка на измерването им, разходите биват: общи, средни и пределни.

2

Общи разходи (Total costs) TC са разходите за всички ресурси, необходими за
производството на определено количество продукция. В къс период, както вече стана
ясно, те включват два вида разходи.
Общи постоянни разходи (Total fixed costs) TFC
Общи променливи разходи (Total variable costs) TVC
Таблица 6-1 илюстрира общите разходи на една фирма за съответните количества
продукция. Фирмата работи с труд и капитал, като капиталът е неизменен в къс период.
Разходите на единица труд са 60 лв. на ден, а разходите на капитал  75 лв. на ден.
Таблица 6-1. Разходи на фирмата
Q K L TFC TVC TC AFC AVC ATC MC
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9) (10)
0 1 0 75 0 75 − − − −
30 1 1 75 60 135 2.50 2.00 4.50 2.00
90 1 2 75 120 195 0.83 1.33 2.17 1.00
130 1 3 75 180 255 0.58 1.38 1.96 1.50
161 1 4 75 240 315 0.48 1.49 1.96 1.94
184 1 5 75 300 375 0.44 1.63 2.04 2.61
196 1 6 75 360 435 0.41 1.84 2.22 5.00
Функцията на общите постоянни разходи (TFC), представени в четвъртата колона
на таблицата, както лесно може да се предположи, се изобразяват графично с линейна
крива, успоредна на абцисата, т.е., с нулев наклон (вж. Фиг. 6-1). Те имат една и съща
стойност и когато фирмата не произвежда, т.е., когато Q=0, и когато производството е
значително.
Общите променливи разходи, представени в колона (5), зависят положително от
производството, затова и кривата на TVC е с положителен наклон. Конкретният вид на
кривата на общите променливи разходи зависи от възвръщаемостта на променливия
фактор. При постоянна възвръщаемост количеството вложен производствен фактор и
произведеният продукт се изменят пропорционално и кривата е линейна. При нарастваща
възвръщаемост на вложения фактор, т.е., при крива на TP с положителен нарастващ
наклон, кривата на TVC e с положителен намаляващ наклон. При намаляваща
възвъщаемост, т.е., крива на TP с положителен и намаляващ наклон, променливите
разходи растат в нарастваща степен спрямо произведения продукт и кривата на TVC и с
положителен нарастващ наклон. При най-често срещания случай, илюстриран на Фиг. 6-
1, възвръщаемостта на фактора най-напред расте, а после намалява. Функцията на TVC,
както се вижда на фигурата, най-напред расте с намаляващ наклон, а после расте
нарастващо. Кривата изглежда като обратна разтеглена буква S.
Общите разходи в къс период, представени таблично в колона (6 ), са равни на
сумата от общите постоянни и общите променливи разходи.
TC=TFC+TVC

3

Фигура 6-1. Общи разходи на фирмата TC
0
C
135
195
255
315
375
435
30 90 130 161
Q
184196
TFC
TFC
TVC

Тъй като това е вертикална сума, кривата на TC е повдигната нагоре спрямо
кривата на TVC, като за всяко количество продукция наклонът на двете криви е един
същ. Вертикалната разлика между TC и TVC е винаги равна на TFC (вж. Фиг. 6-1)
Средните разходи (Average costs) АС представляват разходите на единица
продукция, затова те се наричат още единични разходи. В Таблица 6-1, колони (7), (8) и
(9) са представени средните разходи на същата фирма.
Средните постоянни разходи (Average fixed costs) AFC се намират, като общите
постоянни разходи се разделят на произведената продукция.

Тъй като TFC са константа, с увеличаване на производството средните постоянни
разходи намаляват. Кривата на AFC е с отрицателен наклон (вж. Фиг. 6-2). При
увеличаване на производството те клонят към нула, но никога не са нула.
Средните променливи разходи (Average variable costs) AVC са равни на общите
променливи разходи, разделени на произведената продукция.

Видът на кривата на средните променливи разходи зависи от вида на кривата на
общите променливи разходи. При обичайния вид на последната, показан на Фиг. 6-1,
кривата на AVC има формата на буквата U. Първоначално средните променливи разходи
намаляват, а после растат (вж. Фиг. 6-2). Между средния променлив разход и средния
продукт съществува връзка, която може да бъде показана и аналитично.

4


Фигура 6-2. Средни и пределни разходи 9
MC
AVC
ATC
AFC
Q
C
4
3
2
1
30 90 130 161 1960
AFC

По определение , но ако променливият фактор е трудът, общите
променливи разходи ще са равни на TVC=L.W, където W е цената на труда. Така, ако
, като имаме предвид, че , получаваме, че . Това означава, че:
 когато AP расте, AVC намаляват;
 когато AP намалява, AVC растат;
 когато AP е в максимума си, AVC са в минимума си.
Средните общи разходи (Average total costs) ATC са сумата от средните
постоянни и средните променливи разходи.

Подобно на кривата на средните променливи разходи, кривата на средните общи
разходи имат сегмент с намаляващ наклон и сегмент с нарастващ наклон. Тя се намира
винаги над кривата на средните променливи разходи AVC, като вертикалното разстояние
между нея и тази на AVC е винаги равно на средните постоянни разходи AFC (вж. Фиг. 6-
2). Минимумът на ATC е винаги при по-голямо количество на произведена продукция от
този на AVC. Това е така, защото ATC включват AFC и когато AVC започват да растат, за
определен обхват на производството нарастването им се компенсира от винаги
намаляващите AFC. Количеството, при което ATC са в минимума си, се нарича
капацитет на фирмата (capacity). Фирма, произвеждаща под капацитета, има излишни
производствени мощности (excess capacity).

5

Пределните разходи (Marginal costs) MC представляват прирастът на общите
разходи при увеличение на произведената продукция с единица. Пределните разходи на
примерната фирма са представени в колона (10) на Табл. 6-1. От таблицата е видно, че
пределните разходи могат да бъдат изведени както от общите, така и от променливите
разходи. Това е така, защото общите разходи се променят само с променливата си част,
TVC.
Обичайният вид на функцията на пределните разходи е отново с формата на
буквата U. Формулата на MC е

Между MC и MP съществува взаимозависимост, сходна на тази между AVC и AP.
 когато MP расте, MC намаляват;
 когато MP намалява, MC растат;
 когато MP е в максимума си, MC са в минимума си.
Между средните и пределните разходи съществува връзка, която лестно може да
се види на Фиг. 6-2.
 Когато пределните разходи са по-малки от средните променливи (или средните
общи) разходи (това се наблюдава при ниски равнища на производство), последните
намаляват. Това означава, че когато кривата на MC лежи под кривата на AVC (ATC),
последната е с отрицателен наклон.
 Когато пределните разходи са по-големи от средните променливи (или
средните общи) разходи (при по-високи равнища та производство), последните растат.
Това означава, че когато кривата на MC лежи над кривата на AVC (ATC), последната е с
положителен наклон.
 Когато пределните разходи са равни на средните променливи (или средните
общи) разходи, последните са в минимума си. Това означава, че когато кривата на MC
пресича кривата на AVC (ATC) в нейната минимална точка.
В дълъг период разходите се държат по различен начин. Фирмата може да променя
всички вложени ресурси , което означава, че в дълъг период няма постоянни и
променливи разходи, всички вложени ресурси и разходи са променливи. Фирмата трябва
да реши каква комбинация от вложени ресурси да използва за всяко равнище на
производство. Нейната цел е да получи най-висока печалба. За да постигне това, тя
трябва да следва правилото за най-малкия разход − за производството на което и да е
равнище на производство да използва комбинацията от вложени ресурси с най-нисък
разход.
Дългосрочни общи разходи (Long-run total cost) LRTC са разходите за
производството на всяко количество продукция при използване на комбинацията с най-
нисък разход. Графично дългосрочните общи разходи могат да бъдат представени като
крива, която има положителен наклон, като за по-малки количества наклонът е

6

намаляващ, а за по-големи количества – нарастващ. Причината за това е различната
възвръщаемост от мащаба.
Дългосрочни средни разходи (Long-run average cost) LRATC са разходите на
единица продукция.

Фигура 6-3. Дългосрочна крива на средните разходи LRATC
ATC
1
0
инсталации
ATC
3
ATC
0
C
B
A
ATC
2
D
E
175196
184
Лв.
1.00
2.00
3.00
4.00
Q
30 90 130161 250 3000
1
инсталация
2
инсталации
3
инсталации

Между краткосрочните и дългосрочните разходи съществува определена връзка,
тъй като те се извличат от една и съща производствена функция. Първите показват най-
ниския среден разход за производството на определена продукция, ако някои фактори са
постоянни. Вторите показват най-ниския среден разход, ако всички разходи са
променливи. За някои равнища на производства дългосрочните общи разходи са по-ниски
от разходите в къс период. Кривата на дългосрочните средни разходи на фирмата LRATC
комбинира части от всяка крива на краткосрочните средни общи разходи ATC. За всяко
производствено равнище фирмата винаги избира да рабо ти върху кривата на
краткосрочните средни разходи с възможно най- ниския разход. В къс период фирмата
може да се движи само по настоящата си краткосрочна крива на средния разход, но в
дълъг период тя може да се прехвърля от една ATC крива на друга, като променя размера
на производствените инсталации. Така тя ще се движи по дългосрочната крива на
средните разходи LRATC (вж. фиг. 6-3). Като цяло дългосрочните разходи могат да са
равни или по-малки, но никога по-високи от краткосрочните (LRTC ≤ TC). Съответно,
дългосрочните средни разходи за дадено равнище на производството могат да са по-
ниски или равни, но никога по-високи от краткосрочните средни разходи (LRATC ≤
ATC).

7

Размерът на производствени инсталации (plant) представлява наборът от
постоянни ресурси на разположение на фирмата. Разликата между дълъг и къс период е,
че в дълъг период фирмата може да променя размера на производс