Теория на съвременната епидемиология-Епидемиологичен надзор и контрол.

Теория на съвременната епидемиология
Епидемиологичен надзор и контрол
Международна здравнарегулация(ООИ)
Санитаренконтроли охрана на границите
Теоретични основии приложна
епидемиология на управлението на
инфекциите (ерадикация и елиминация )
Епидемиологична прогноза
Доц. д-р Р. Константинов д.м.
УНС по епидемиология –МУ -Варна


Теория за саморегулацията на епидемичния
процес
Социално-екологична концепция за
епидемичния процес
Молекулярна епидемиология
Интеграционно –конкурентно развитие на
епидемичния процес
Пространствена епидемиология
Обща пространствена епидемиологична
теория за динамиката на паразитарните
цикли
СЪВРЕМЕННО РАЗВИТИЕ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА


Акцентиравниманиетона вътрешнитемеханизмина развитие на
епидемичния процес, свойствениза неговатабиологичнаоснова, т.е.
паразитарната система
Движещасила за функциониранена паразитарната система на
епидемичния процес е взаимно обусловенатаизменчивостна
биологичнитесвойства на взаимодействащитегенотипнои
фенотипно хетерогеннипопулациина паразита и гостоприемника
Динамикатана епидемичния процес във времето, теориятаобяснява
с фазовотосамопренастройванена популацията на паразита, под
влияние на изменениятав имунниястатус на популацията на
гостоприемника
ТЕОРИЯ ЗА САМОРЕГУЛАЦИЯТА НА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС


Существуващитеднестеории не взиматпод внимание възможносттаза
интеграционно-конкурентнивзаимоотношения между микроорганизмите
Филогенезатана всичкипричинителина инфекциозни болести
преминавав условиятана тяснои избирателновзаимодействие между
отделнитевидове
Конкурентнитеили интеграционнивзаимоотношения между
причинителитевъзникватпри непосредственовзаимодействие и
опосредстваночрез иммуннатасистема на гостоприемника или на
междупопулационнониво. При товабактериитеи вирусите, саспособнида
влияятна своятавируленстност
Вирусътна грипА, взаимодействас причинителитена скарлатинатаи
другистрептококовиинфекции —β-хемолитиченстрептококот групаА
(Streptococcuspyogenes) —повишаванеговатавирулентност
А.А. Яковлев
КОНЦЕПЦИЯ ЗА ИНТЕГРАЦИОННО –КОНКУРЕНТНО РАЗВИТИЕ НА
ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС


СОЦИАЛНО -ЕКОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА
ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС
Процес на възникване и разпространение сред населението на специфични
инфекциозни състояния (във вид на болест или носителство)
Епидемичният процес обозначава закономерностите на заразяване на човека с
причинителите на инфекции (инвазии), естествено обитаващи в живите
организми или на обектите на окръжаващата среда и проникващи в заразяващия
се организъм с помоща този или онзи механизъм на предаване, следствие на което
се явява развитието на инфекциозен процес.
Б.Л. Черкасский В.И. Покровский
Академик В.И. Покровский
1.04.1929
Академик Б.Л. Черкасский
18.01.1934 –31.03.2007


Епидемичният процес представлява
епидемиологична социално-екологична система
(соцекосистема), т.е. сложна, открита,
организирана, многоравнищна, цяла система,
обезпечаваща съществуването, възпроизвеждането
и разпространението на паразитарните видове
микроорганизми сред населението.
СОЦИАЛНО -ЕКОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ
ЗА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС
Екосистемно нивоСоцекосистемно ниво
Морфологична структура на епидемичния процес


Паразитарната система се явяванай-важна, но само съставначаст едноот
ниватана цялостнатасистема на епидемичния процес
Посредством механизма на предаванетяе свързанас природната(околна)
среда. В съвкупностте образуватепидемиологичнаекологичнасистема,
или екосистемнонивона систематана епидемичния процес–отразява
екологиятана паразита в популацията на биологичнитегостоприемницина
обектитеот окръжващатасреда, служещаза регулаторна жизнедеятелността,
хетерогенносттаи изменчивосттана структуратана популацията на паразита
На тованивосоциалнитефакторивлияятвърхуфункциониранетона
паразитарната система, играещироля на външнифактори
Реализирасе взаимодействие на епидемиологичнаекологичнасистема със
съциалнатсреда –предпоставказа възникванена епидемичен процес
СОЦИАЛНО -ЕКОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ
ЗА ЕПИДЕМИЧНИЯ ПРОЦЕС


УЧЕНИЕ ЗА ЕПИДЕМИОЛОГИЧНАТА
ДИАГНОСТИКА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА
ДИАГНОЗА
„логическа формула , съдържаща
оценка на епидемиологичната
ситуация и нейните
детерминанти (причини) на
конкретна териория сред
определена група от населението
в изучаемия отрязък от времето
с цел рационализация на
профилактичните и
противоепидемични
мероприятия и разработване на
епидемиологична прогноза.“
Отразява причините, условията
и механизмите на възникване на
епидемиологичната ситуация,
специфични черти, вътрешни
връзки и закономерности.
Епидемиологична семиотика –
учение за диагностичната
информативност на отделните
признаци на епидемичния процес
Диагностична техника –методи на
диагностичното изследване в
епидемиологията
Епидемиологично мислене –
логичен метод, използван в
процеса на епидемиологичната
диагностика


Съчетание на лабораторни методи на молекулярно изследване, насочени
към идентификация на индивидуалните щамове на бактериите,
позволяващи да се определят особеностите и разпространението на
заболяването
Молекулярно-генетични и молекулярно-биологични методики, за
диагностиката на субклетъчно и генетично ниво. Служи за определяне на
причинно-следствената връзка на биологичните и био-социалните
процеси в човешката патология
Молекулярната епидемиология увеличава възможностите на масовите
изследвания за генетично изучаване на микробната популация и на
вътрешните молекулярни механизми при развитието на епидемичния
процес
МОЛЕКУЛЯРНА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

ОБЩА ПРОСТРАНСТВЕНА ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ТЕОРИЯ ЗА
ДИНАМИКАТА НА ПАРАЗИТАРНИТЕ ЦИКЛИ
Динамичен модел на пространствените паразитарни цикли
(системи) при инфекциозните болести
Процесътмеханизъм на предаване на инфекцията е
основа за изграждане на динамичен модел на процеса на
новопоявяване при инфекциозните болести.
Предложението е да се диференцират три групи МПИ в
зависимост от участието в различните епидемични
цикли.
Свързващ механизъм на предаване (СМПИ) –изразяващ
епидемиологичната връзка между трите паразитарни
цикъла.

Постоянно възпроизвеждащата се популация на патогенните микробни
видове, осъществява перманентна циркулация сред обновяващото се
човешко общество и животинския свят. В условията на динамично
изменящата се околна среда оцеляват и се възпроизвеждат само тези
патогенни видове, които са адаптивни и съответстват на променящите се
условия.Процесите в движещи се паразитарни цикли се реализират
посредством описаните в учението за механизма на предаване начини.


ИНТЕГРАЛНА СОЦИАЛНО -ЕКОЛОГИЧНА
МЕДИЦИНСКА ДИСЦИПЛИНА ИЗСЛЕДВАЩА
ПРОЦЕСИТЕ НА ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА
ПАРАЗИТАРНИТЕ ЦИКЛИ (СИСТЕМИ) В БИОСФЕРАТА,
С ЦЕЛ ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНО ЗНАНИЕ ЗА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА
ИНФЕКЦИОЗНИТЕ ПРОЦЕСИ ПРИ ХОРАТА,
ПОЗВОЛЯВАЩО СЪЗДАВАНЕТО И ПРОВЕЖДАНЕТО НА
ГЛОБАЛНИ И КОНКРЕТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ И
ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ МЕРКИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
НА ЕФИКАСЕН ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ.
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТАНА
ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ

ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН
НАДЗОР
Доц. д-р Р. Константинов д.м.
УНС по епидемиология –МУ -Варна

ПРОБЛЕМИ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ СИСТЕМИ ЗА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
•За държавните системи за епидемиологичен надзор
са характерни остарели методи за събиране на данни
•неудовлетворително функционира лабораторната
система, отговаряща за потвърждение на диагнозата,
не се използва съвременна информационна
технология при подготовката на отчетността и анализа
на данните.
•Постъпване на данни нямащи пряко отношение към
резултатите от проведените мероприятия по
профилактика и борба с инфекциозните заболявания

НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИСТЕМА НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН
НАДЗОР
Епидемиологичната и социално-икономическа
значимост на инфекциозните болести, определят
необходимостта от непрекъснато наблюдение върху
бързо изменящата се епидемиологична ситуация
(надзор), с цел своевременно разработване на
съответстващи мерки за ликвидацията, намаляването
или сдържане на определен минимум на
разпространението на инфекциозните болести (контрол)

НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИСТЕМА НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН
НАДЗОР
в бъдеще все по-голямо значение ще придобива
взаимообращението на страните върху основата на
съгласувани задължения по събирането, анализа,
съхранението, предоставянето и
разпространението на епидемиологична информация
за случаите на инфекциозни
заболявания, взривове и предприеманите мерки за
борба и профилактика

НЕОБХОДИМОСТ ОТ СИСТЕМА НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН
НАДЗОР
Въз основа на данните от
епиднадзора лицата, вземащи решения имат возможностда
уточнят възникналите проблеми, да намерят пострадалите и
да определят ориентацията на програмната дейност и
профилактичните мероприятия. За решаване на
приоритетните проблеми по опазване здравето на
населението се изисква определен набор от епидемиологични
данни, а самият механизъм на
епиднадзора е крайно важен за оценка на резултативността
от профилактичната работа (ЕРБ на СЗО, 2000).

ИСТОРИЯ НА ФОРМИРАНЕТО НА СИСТЕМА ЗА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
•Международно бюро по обществена хигиена (МБОГ) през 20-те години на ХХ век. И
Панамериканско санитарно бюро -първи опити да се овладее разпространението на
инфекциозните заболявания
•Създадената система за събиране на епидемиологична информация е тежка и в
оперативен план неефективна
•Система за международна епидемиологична информация свързана с дейността на
Санитарната организация на Лигата на Нациите
•Увеличава се броя на страните предоставящи епидемиологична информация
•Епидемиологичната информация не е универсална, вследствие непълнота.
•В много страни липсват или са неразвити служби по епиднадзора .
•Все пак системата на регулярна информация и взаимна информация е позволявала
да се следи за хода на епидемичните процеси в света и е създавала благоприятни
предпоставки за осъществяване на колективни мерки по ликвидацията на сериозни
епидемични ситуации

ИСТОРИЯ НА ФОРМИРАНЕТО НА СИСТЕМА ЗА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
•Окончателно формиране на съвременна система за глобална
епидемиологична информация за инфекциозните болести е било
осъществено от СЗО.
•Създадени са и активно функционират системи за глобален
епидемиологичен надзор за цяла група инфекциозни болести
•СЗО препоръчва всяка страна в зависимост от актуалността за нея
на една или друга инфекция, а също с отчитане на националните
ресурси да определи за себе си приоритетността на едни или други
задачи при създаване на системи за епидемиологичен надзор

ФОРМИРАНЕТО НА СИСТЕМА ЗА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
•Постигане на целите в борбата с инфекциозните заболявания изисква
реализиране на научно познание за закономерностите на развитие на
епидемичния процес
•Позволява да се изгради и осъществи научно обоснована стратегия и
тактика в провеждането на профилактични и противоепидемични
мероприятия
•Стратегията на управление на епидемичния процес в съвременните
условия е неразривно свързана с епидемиологичния надзор над
инфекциозните болести

ФОРМИРАНЕТО НА ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
•За първи път понятието “епидемиологичен надзор” е било
формулирано от участниците в семинара, свикан от Европейското
регионално бюро на СЗО в Хага на 21-30 май 1969г., които определят
епиднадзора като система, осигуряваща непрекъснато събиране на
данни за инфекциозната заболяемост, анализ и обобщение на
постъпващите материали и разпространение на обобщаваща
информация

ЕПИДЕМИОЛОГИЧЕН НАДЗОР
Определение:
Системно събиранеи
централизиране на множество
елементи на полезна информация
за тяхната перманентна
епидемиологична оценка и за
нейното бързо предаване на
органите, взимащи решения.

Научно практическа информация
За всички елементи на даден епидемичен процес, за неговата
динамика, изменчивост и съответно за ефективността на мерките,
организацията и управлението на прогноза, отнасяща се до
бъдеща еволюция (измененията), както ипрепоръките за
приоритетите за адаптиране на една тестваща програма
( СЗО, 1969)
Надзорът в Общественото здравеопазване е непрекъсната
система, анализи и интерпретиране на дан