Теорията на Ериксън за социалното развитие на човек

Ерик Ериксън
Пети етап
Юношество (между 12-13 и 20г.)
Противоречието е между идентичност <-> размиване на идентичността. Основният въпрос, който трябва да се реши тук, е да се развие идентичността.
Идентичност – това е централния компонент на психически здравата личност. Тя се развива, когато личността поема ангажимент за бъдещите си занимания, ценности, професионална насоченост и др.
През юношеството се единството на детските преживявания и ролите на възрастните. Преди пубертета идентичността е по-скоро проста идентификация с родителите. Задачата на юношите е да синтезират тези предишни идентификации в една нова цялост.
Този период наследява противоречия от предишните етапи, които се проявяват по определен начин. От първия етап се наследява доверието. Юношата се нуждае от хора, на които да вярва и на които да се доказва. От друга страна той се страхува от лекомислено обвързване с идеи и хора. Има необходимост от вяра, която се изразява обаче чрез шумно недоверие. Наследството от втория етап се изразява в това, че юношата се стреми да се дефинира чрез това, което прави като израз на своята свободна воля. Той се страхува да не бъде заставен от възрастните да върши неща, така че да се срамува от себе си пред връстниците си. Неограниченото въображение е наследено от периода на игрите. От четвъртия етап идват чувството за компетентност срещу това за малоценност. Характерно е желанието нещата да бъдат направени по възможно най-добрия начин. И в тази връзка често се предпочита бездействието пред алтернативата да се прави нещо, но не по най-добрия начин.
Формирането на идентичността е процес, в който развиващият се индивид започва да възприема себе си като нещо уникално и като член на определена социална група. Начинът, по който се възприема, се определя на мнението на другите за него. Формира се вътрешна увереност в посока на определяне на жизнения път. Колкото по-неустойчиво е вътрешното чувство за идентичност, толкова по-противоречиво е външното ролево поведение. Формирането на идентичността никога не е завършено изцяло. Човек трябва да е открит за нови възможности, за преразглеждане на настоящата позиция. Това може да се наложи, както по силата на външни обстоятелства (например някакви социални проблеми, които налагат личността да преразгледа професионалния си път като се преориентира в друга област), така и по силата на вътрешни (човек решава, че това, с което се занимава не го удовлетворява, затова се заема с нещо друго). Идентичността предполага избор между различни аспекти на собственото Аз и между възможните външни роли (какъв би могъл реално да стана).
Съществуват няколко възможни източници на криза през този етап:
1). Когато потребностите не са ясни и на самия юноша;
2). Когато обществото е в криза и не дава гаранции за реализация.
-> При тези случаи юношата е в статус на неопределеност.
Под натиск на бурни биологични промени и нови социални очаквания към него, юношата трябва да реши проблема за самоопределянето. Възниква въпроса как да стане това? Отговор: чрез свободно ролево експериментиране с ценности, роли. Понякога това е продължителен процес, а неуспехът води до неправилно оценяване на мястото на юношата в живота, до дифузия на личността. Има опасност от размиване на Аз-а.
Съществуват 4 линии на неадекватна идентичност:
Отклонение от близки отношения с други хора (самоизолация);
Размиване на чувството за време, невъзможност да се строят планове за бъдещето;
Размиване на способността за продуктивна дейност (бездействие);
Негативна идентичност – юношата прави точно обратното на това, което искат и очакват възрастните от него. Това е форма на комформизъм, но с отрицателен знак.

Друга теория за формирането на идентичността се развива от Джеймс Марша. Той посочва два критерия за определяне на идентичността:
Изследването или кризата – период на поставяне на въпроса за проблема с идентичността; период на търсене на идентичността;
Ангажимент – взимане на твърдо и крайно (окончателно) решение.
4 статуса на идентичност:
Предварителна идентичност (когато юношата е поел ангажимент за бъдещето си развитие без да е минал през период на търсене);
Дифузна идентичност (нито търси, нито поема ангажимент);
Психосоциален мораториум (човек, който е в момент на криза, търсене, но все още не е поел ангажимент);
Постигната идентичност (човек, който е преминал през кризата, търсенето и е поел ангажимент за бъдещето си).
Предварителна идентичност
Това е статус на идентичност, при който има цели, има поет ангажимент за бъдещето, без да е минало обаче през период на криза, през търсене. Приети са убеждения, които отразяват избора на други хора, например целите и убежденията на родителите. Юношата е с по-висока подчиненост, комформизъм и консерватизъм отколкото при другите статуси. Рядко предизвикват авторитетите. Имат силна нужда от социално одобрение, затова са и по-податливи на влияние от други хора. Отношенията им с родителите са неконфликтни.
Дифузна идентичност
Това да юноши, които нито търсят, нито поемат ангажимент. При тях има силно изразена опасност от тревожност, поради бездействието им. По тази причина се задействат следните защитни механизми: търсене на незабавно удоволствие от поемането на различни безразсъдни рискове, употребата на алкохол, наркотици, прибързани сексуални контакти. За тези юноши са характерни отчуждеността от родителите и по-малки шансове за близки отношения с връстниците.
Психосоциален мораториум
Това са личности буквално борещи се за своята идентичност. При тях тревожността се поражда от липсата на ангажимент. Те са силно морални и социално активни с високо мнение за себе си. Родителите обикновено ги поощряват, но отношенията им са двузначни.
Постигната идентичност
Това да юношите, преминали през криза и поели ангажимент за бъдещето, те са направили своя избор самостоятелно. Устойчиви са към неоснователни искания от авторитетите. Този статус корелира с авторитарния родителски стил, т.е. родители, които принципно имат авторитарен подход към децата си, поставят конкретни изисквания и очаквания от тях, са предпоставка децата им да имат този статус на идентичност.
Опит за разширяване теорията на Марша
Когато юношите постигнат идентичността си, тя може от два типа – отворена или затворена. При отворената идентичност личността е готова непрекъснато да се развива, да възприема нови идеи и възгледи. Затворената идентичност е противоположния вариант.
Шести етап
Младост (20-30г.)
Противоречието е межди интимност <-> изолация.
Интимността. Трябва да се подчертае, че страстта не винаги означава взаимност. Феномена ‘винаги заедно’ понякога пречи на човек да развие идентичността си. Интимността винаги започва с постигане на интимност със самия себе си. Тук възниква въпроса – ако интимността означава споделяне на чувства, емоции с някого, какво означава тогава да бъдем интимни със самите себе си? Това означава да бъдем способни без страх да се разкрием пред себе си, без притеснение да постигнем себепознание.
За реализиране на интимността със себе си е необходимо да преминем пред два важни етапа: себеприемане и себехаресване. Първо трябва да приемем това, което сме и след това да се харесаме, защото само този, който се харесва ще допусне другия до себе си. Който не се харесва не може да допусне другия до себе си, защото не е откровен, не е автентичен. Трябва да се приемаме и харесваме, за да бъдем интимни със себе си.
Интимността с другите е предпоставена от себеразкриването. Изборът да разкрием себе си се основава на първо място на взаимност, на второ – на доверителни отношения (да мислим за другия като някой, който заслужава доверието ни).
Каква е връзката межди идентичност и интимност?
Истинската интимност е показател за устойчива идентичност. Човек, без формирана идентичност, или се плачи от интимността или се хвърля в интимността без истинско разкриване. Страхът от интимност води до изолация. Предпочита се по безопасния вариант да се избере изолацията, пред алтернативата да се рискува собствената идентичност. Изолацията може да е резултат и от прекаленото търсене и изпробване. Същността на идентичността е – ‘ние сме това, което обичаме’. Да загубиш и да намериш себе си в другия, това е целта.
Формулират се следните задачи за този период: разширяване на Аз-образа и желанието да се поема по-голям риск в междуличностните отношения.
Дж. Марша определя няколко равнища на отношения:
Изолирани индивиди – това да хора, които имат само делови отношения с другите;
Стереотипни взаимоотношения – повърхностни отношения с другите, основани на конвенционални социални роли;
Псевдоинтимни взаимоотношения – подобни на стереотипните, но се основават на продължителни сексуални отношения;
Прединтимни – има близост, но и неяснота по отношение продължителността на сексуалния ангажимент;
Интимни – като прединтимните, но с траен, продължителен сексуален ангажимент.

Съществува хипотезата, че при жените интимността е процес и на самоопределяне. Т.е. че жените търсят себе си в другия, идентифицират се чрез партньора.

И за финал (цитирам заключението на проф. Калчев, което беше обобщение на едно изследване сред млади хора) ...”трудно е да се намери жена, която не е била с нито един мъж, но почти невъзможно е да се намери такава, която е била само с един. Затова, дами, внимавайте с бройката.”