Трудова психология - Труд

СЪЩНОСТ НА ТРУДА
1.1 Определение на труда
Гледни точки за тълкуване на понятие „труд". За развитието на отделната личност и обществото трудът е естествен и основен фактор. Съществуването на хората е обусловено от полагането на труд и ползването на резултатите от труда. Това поражда интереса на различни автори към изучаване и изясняване на понятието „труд"
В литературата съществуват различни научни направления, ко‌ито разглеждат понятието „труд" и са основа за неговото тълкуване от следните гледни точки
• семантическа;
психологическа;
физиологическа;
дейностна (функционална);
социологическа;
правна;
икономическа.
Семантическата гледна точка е свързана със семантиката, ко‌ято е научно направление, представляващо дял от езикознанието, изучаващ значението на езиковите единици, смисловата страна и значе‌нието на думите, и търси същността на труда в смисловото значение на думата „труд". Под „труд" обикновено се разбират усилия, на‌прежение, които човек полага за извършване на нещо, постигане на определена цел; целесъобразна дейност на човека, в процеса на която той въздейства върху природата и създава предмети за задоволя‌ване на собствените си потребности; резултат от работа, произведение, добив, печалба.
Освен това в славянските езици като синоним на понятието „труд" се използва понятието „работа", което произхожда от понятията „роб" и „робство". При определени случаи в българския език понятието „работа" се използва като синоним на понятието „труд". Следващата е психологическата гледна точка, която е свързана с психологията, изучаваща психиката на човека като функция на мозъ‌ка и закономерностите и формите на нейното развитие. Тя изучава труда като съвкупност от психически процеси, които обуславят трудовата дейност, предизвикани от въздействието на работната среда (температура, шум, удобство и др.) и другите индивиди (внушения, мотивирания, убеждавания, принуждавания и др.). Психологическите методи се използват от работодателите за определяне на психологически портрет на даден индивид с оглед на подбор на персонал за назначаване на работа, за издигане в кариерата и др.
Друга гледна точка е физиологическата, която е свързана с физиологията - науката за жизнената дейност на организмите, за явленията и процесите в органите, тъканите, клетките и техните елементи при хората, животните и растенията. Тя разглежда понятието „труд" като изразходване на човешка и нервно-психическа енергия при производството на материални и духовни блага. При изпълнение на дадена работа отделната личност осъществява и разнообразни физиологични явления и процеси, протичащи в нервната система, мозъка, костите, мускулите и други органи и системи на организма. За полагането на труд е необходимо човек да бъде здрав и работоспособен и всички негови органи и системи да бъдат в добро състояние и да функционират нормално.
Дейностната (функционалната) гледна точка не е свързана с определена наука, като определянето на труда се свежда до анализиране на дейностите или функциите на отделната личност при полагането на труда. От тази гледна точка понятието „труд" се дефинира като целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на техните материални и духовни потребности.
Според тази гледна точка понятието „труд" се определя като дейност (функция), която:
присъща е само на човека;
предназначена е за задоволяване на човешки потребности;
винаги е насочена към постигането на предварително поставени цели от отделната личност или обществото; » представлява процес на взаимодействие между човека и природата, при което отделната личност се развива. Социологическата гледна точка е свързана със социологията, която е наука за обществото и за отделните обществени институти, процеси и социални групи. Тя разглежда понятието „труд" като сис‌тема от отношения между хората, които участват в трудовия процес. Отделната личност влиза в междуличностни взаимоотношения при участие в трудовия процес със следните субекти:
- работодателя и администрацията на предприятието, в което личността е на работа;
индивиди от формалната група (цех, бригада, звено, отдел и др., в която е работното място на личността;
индивиди от неформалната група, в която личността се е приобщила, с оглед да защити по-добре своите икономически и социални интереси.
Следващата е правната гледна точка, която е свързана с правото като наука за правния порядък и по-точно с трудовото право като частно право, уреждащо трудовите взаимоотношенията между работодателите и наемните работници. Трудът се разглежда като отно‌шение на предоставяне на работна сила на отделната личност, при което се пораждат трудови и свързани с тях отношения, както и осигурителни отношения, при които трябва да се спазват действащите правни норми.
Последната гледна точка - икономическата, е свързана с науката за икономическия растеж и общественото развитие. Тя изучава труда като фактор на производството, със специфичната роля на свързващ елемент между другите два фактора - земята и капитала. Това. е основание трудът да се определя като основен фактор на производството.
Общественият труд като обект на изучаване от икономиката на труда. Отделната личност, когато полага труд за производството на стоки или услуги за своя собствена или за употреба от своето се‌мейство, представлява самозадоволяващ се производител. Тя на практика не разменя продукта от своята дейност с другите производители, за получаването на други стоки и услуги. Конкретната личност изпълнява самостоятелно всички функции по производството при осъ‌ществяването на съответните трудови процеси на необходимите за нея и за нейното семейство продукти.
Следователно този труд може да се определи като „труд за себе си" при който отделната личност самостоятелно контролира и регу‌лира трудовата си дейност, въздейства върху природата, като задвижва своите мускули под контрола на своята собствена мисъл и произвежда стоки или услуги за собствена (семейна) употреба.
За разлика от труда за себе си, общественият труд е труд за про‌изводството на стоки и услуги, предназначени за размяна на конкре‌тен пазар. Това обстоятелство превръща труда на индивидуалния производител (занаятчия) или работник и служител в предприятие, корпорация в неразделна част от съвкупния труд на обществото. От друга страна отделният работник или служител става неразделна част от съвкупния работник или служител на обществото, към което той
принадлежи.
От една страна трудът на отделния работник или служител не може реално да съществува без труда на другите работници и служи‌тели в групата, в предприятието, в националната или световната икономика. От друга страна индивидуалният труд е необходим, за да допълва труда на другите работници и служители при производството на конкретни стоки и услуги.
Общественият труд е възникнал и съществува в резултат на два основни процеса - разделението и кооперацията на труда.
От гледна точка на икономиката понятието „разделение на труда" се тълкува като процес на обособяване на специфични видове труд или трудови функции, които се закрепват за изпълнение от чле‌новете на отделна група. Следствие на разделението на труда на све‌товно или национално равнище се обособяват отделните отрасли, териториално разпределение на производството в конкретни регио‌ни, формират се и отделни предприятия, професии, специалности и длъжности, разделят се процесите и операциите по технологически признак. Разделението на труда е фундаментът на специализацията на труда, което води до повишаване на производителността на труда. От своя страна разделението на труда предполага „кооперация‌та на труда", което означава съединяване на разчленения труд чрез система за взаимодействие между специфични трудови дейности, производства, предприятия. Това гарантира непрекъснато и ефектив‌но протичане на обществения трудов процес. Кооперацията на труда е предпоставка за осъществяването па обществения трудов процес. Колкото по-висока е степента на разделение на труда, толкова по-голяма е възможността за кооперация на разделения труд.
Полагането на обществения труд се извършва от отделната личност и винаги протича в определен трудов процес, който се определя като човешки труд в действие. Докато при другите два фактора (зе‌мята и капитала) не е необходимо личното присъствие на техния собственик или собственици при тяхната употреба в производството, трудът изисква задължително физическото присъствие на личност‌та, собственик на работната сила. В този случай понятието „работната сила" е в значение на съвкупност от физически и интелектуални (умствени) способности, необходими за полагане на труд.
Организирането на обществен трудов процес за производството на дадени стоки или услуги изисква пазар за тях, собственици на ка‌питал, които са готови да организират производство, но не разполагат с необходимата работна сила за реализиране на своите намере‌ния и свободни хора, които притежават работна сила с определени знания и умения в съответната област, но не разполагат със средства за производство или с други източници на доходи, осигуряващи им желания от тях жизнен стандарт.
В организирането на трудов процес участват два самостоятелни и независими социални субекти, наречени работодател и наемен работник (работник или служител). Те се различават икономически и социално и като две равноправни страни провеждат преговори за условията и цената на труда и при постигането на съвпадение на ико‌номическите си интереси влизат в трудово правоотношение.
Понятието „трудово правоотношение" се свързва с предоставя‌нето и използването на работната сила на дадена личност, която се отдава под наем на друга личност, наречена работодател.
Първата страна на трудовото правоотношение е работодателят, който е инициатор на трудовия процес и се задължава да заплаща определено възнаграждение за определено количество продук‌ция или време, да осигури безопасни и здравословни условия на труд в съответствие със законодателството. Понятието „работодател" включва всяко физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Втората страна на трудовото правоотношение е работникът или служителят, който се задължава да предостави своята работна сила за изпълнението на дадена работа, длъжност или функция през определено време, като спазва определена дисциплина и правила за организация на трудовия процес на работодателя.
Основната форма на проявление на трудовото правоотношение е писменият трудов договор. Под "трудов договор" се разбира писмен документ, в който работодателят и наемният работник се договарят за условията и заплащането на труда. Трудовият договор е преобладаващото основание за възникване на трудово правоотношение