Въображение и творчество. Обща характеристика на въображението.

Курсова работа на

Въображение и творчество. Обща характеристика на въображението.
Въображението в художественото творчество

Същност на въображението
ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
Използването на миналия опит, придобит по пътя на
непосредственото възприемане на предметите и явленията от външния свят, не се ограничава само с обикновените представи. Като използва опита на другите хора, човек е в състояние да си създава представи и за такива обекти от действителността, които сам никога лично не е възприемал. Така например ние можем да си създадем представи за една или друга местност в Египет, въпреки че не сме ходили там, за растителността и животинските организми през изминалите геологически епохи от съществуването на Земята, за едни или други събития по време на древногръцката история и т. н. Тези нови по- особени представи са резултат от фантазната дейност ( въображението ) на човека. Затова се наричат фантазни представи или представи ( образи ) на въображението.
Въображението е психичен процес, изразяващ се в преобразуване на запазения от по- рано в мозъчната кора познавателен опит и създаване на нови представни образи за неща, които отделният човек сам лично не е възприемал.
От определението се вижда, че фантазните образи не възникват от нищо, така да се каже, по мистичен път. Матерялът за създаването им е почерпан пак от действителността. Те са синтезирани от елементи на придобити от по-рано по непосредствен път обикновени представи. Например фантазният ни образ за пустиня е създаден от елементи на обикновените ни представи за пясъчни пространства, които сме виждали по брега на морето или другаде, за растителност, близка до тази, която се среща тук-таме в пустинята, от впечатленията ни, придобити при гледане на филми, фотографски снимки или изображения на пустинни местности в учебниците.
При опознаването и изменението на действителността човек в много голяма степен си служи с фантазните представи.Въображението още повече разширява познавателния кръгозор на хората и по този начин пряко или косвено служи на практическата им дейност. Но въображението има и друго предназначение, което още по- тясно е свързано с трудовата дейност на хората. Нлагодарение на него е възможно човек да си създава представни, образи и за неща, които ще създаде тепърва в своята дейност.
К. Маркс казва: „Паякът извършва операции, напомнящи операциите на тъкача, а пчелата с постройката на своите восъчни килийки посрамва някои архитекти. Но това, което по начало отличава и най- лошия архитект от най-добрата пчела, е че преди да построи килийка от восък, той вече я е построил в главата си. В края на трудовия процес се получава резултат, който още в самото начало е бил вече налице в представите на архитекта”, т. е. мисленно.
Възникването на въображението е свързано с целите и задачите, които хората в своята дейност си поставят. Всяка цел съдържа в себе си елементи на въображение. В психологическия смисъл на думата целта е предварително създадена в съзнанието на човека образ ( под формата на проект ) за резултата от предстоящата му дейност. Това е възможно благодарение на въображението. Трудовата дейност обуславя появата на въображение у човека, което в неговото историческо развитие непрекъснато се развиваи усъвършенства, придобивайки различни видове и форми.
Рефлекторен механизъм на въображението.В основата на въображението също лежи механизъм на временната нервна връзка, на асоциациите. Фантазните образи се създават при прякото или косвеното участие на думата или езика. Разбира се, връзката на въображението с езика не е такава, каквато е връзката на мисленето с езика, но все пак въображението не е възможно без втората сигнална система. Поради това само човекът може да го притежава. Въображението е първосигнална дейност на кората на мозъка ,която се осъществява под ръководната и направляваща роля на втората сигнална система.
Физиологически въображението е свързано с активизирането на запазените от миналия опит следи.
В много случаи и фантазните образи подобно на обикновените представи придобиват по- голяма яркост, нагледност ( така е при хората на изкуството).

Въображението и другите психични процеси

Въображението не е възможно без усещанията, възприятията и обикновените представи, които осигуряват възможност за придобиване на познавателен и практически опит у отделния човек. Матерялът за създаването на фантазни образи, запазен в мозъчната кора, е почерпан от действителността в резултат на въздействието на предметните дразнители върху сетивните органи. Но възпроизвеждането му в ново съчетание, каквото е необходимо за създаването на фантазните образи, зависи от целите и задачите на дейността, с която човек в даден момент се занимава.
Въображението разширява още повече възможностите за опознаване и изменение на действителността от страна на човека. Въображението обогатява съдържанието на усещанията, възприятията и представите. Но придобиването на нов опит посредством усещанията, възприятията и представите на свой ред оказват влияние за понататъшното развитие и усъвършенствуване на въображението. Възможностите на въображението у човека за създаване на нови и все по-богати в своето съдържание фантазни образи зависят от широтата и богатството на неговия познавателен и практически опит.
Въображението е неделимо свързано и с мисленето. Създаването на фантазните образи изисква повече или по- малко интензивна преработка по мисловен път на придобити от по- рано непосредствени впичатления от действителността. Особено активно е участието на мисленето при творческото въображение.
Връзката на въображението с езика се осъществява не само поради участието на мисленето, което по начало е словестно, но и в зависимост от обстоятелството, че по- голяма част от фантазните образи възникват по време на езиковото общуване между хората. В този случай словото е обуславящ фактор за активизиране у отделния човек на втората,а чрез нея и на първата сигнална система, в сферата на която се създават фантазните образи. Без наличието на думата или езика не би било възможно нито поставянето на цели, нито каквато и да било фантазна дейност.
В тясна неделима връзка с въображението се намират и чувствата. Създаването на фантазните образи обикновено е придружено с появатта на едни или други чувства. Веднъж възникнали обаче, чувствата оказват влияние върху по- нататъшния ход на въображението, като стимулират по един или друг начин неговата продуктивност. Например в зъболекарски кабинет мисълта на пациента за болката от предстоящото вадене на зъб предизвиква неприятно чувство , чувство на страх. Под влиянието на това чувство той си представя болката още по-силна, отколкото тя би била в действителност.
С ролята на чувствата при въображението се обясняват и някои промени във вегетативните функции на организма, които в редица случаи могат да придружават създаването на фантазните образи- червенина или бледост на лицето, ускоряване или забавяне на дишането, на пулса и т. н.
Доколкото удовлетворява нуждите на познавателната и практическата дейност, в която се проявява активността на човека, въображението е свързано с волята. Волевото действие предполага предварително осъзнаване под формата на фантазен образ на целите, които стоят пред човека, и средствата, необходими за тяхното постигане. Голяма част от фантазните образи обаче могат да възникват и без участието на волята.
Видове въображение
В зависимост от това, дали фантазните образи се създават по посока на предварително поставена цел или без такава цел, въображението се дели на пасивно ( неволево ) и активно ( волево ).
Пасивно ( неволево ) въображение е това, при което фантазните образи у човека възникват повече или по- малко спонтанно, без особени усилия и без предварително поставена цел за създаването им. Пасивното въображение в будно състояние обикновено се проявява през свободното от работа време или при безделие. Съновиденията също са проява на пасивно въображение.
Активно ( волево ) въображение. Характеризира се с целенасоченост при създаването на фантазните образи. При него те възникват избирателно, по желание и с волево усилие от страна на човека. Продуктивността на волевото въображение е подчинена на целите и задачите, свързани с дейността, която човек изпълнява. Такова въображение е необходимо за всяка дейност.
Позната е и друга класификация на въображението, която има по- голямо значение за психологията. В зависимост от своето съдържание въображението се дели на възсъздаващо и творческо.
Възсъздаващо въображение. Характеризира се със създаване на представни образи за неща, които не сме възприемали- въз основа на разказ от други хора, описание, схема, чертеж, контурна рисунка и т. н. Особено важно е участието на възсъздаващо въображение у учениците през време на преподаването на нови уроци по редица учебни дисциплини, при четене на художествена литература и др. Под влияние на словото на учителя ученикът си създава едни или други фантазни образи за това, което се преподава. Така например благодарение на въображението ученикът си представя факти и събития, които се изучават по история, географски местности и техните особености за различни страни на света, обекти на естествознанието, които лично не е виждал, редица физически и химически явления. Участието на въображението при четене на литературни произведения се изразява в представянето на героите, описани в тях, на подвизите им, на приподата, всред която се развива действието, и т. н.
Като проява на въображението може да се посочат и илюзорните представи в религиозните и слабо културни хора, създадеди въз основа на разкази, които не отговарят на действителността. Такива са представите за бог, задгробен свят и редица митологични същества.
Творческо въображение. Характеризира се със създаване на нови, повече или по –малко оригинални образи за неща, които са необходими в дейността на хората. Такова е въображението на писателя, на художника, на архитекта, на инженера. Творческото въображение играе голяма роля в художественото и научното творчество. Елементите на творческото въображение са налице при всяка дейност на хората, включително и най- обикновената.
Образите на творческото въображение трябва да бъдат съобразени със закономерностите на действителността. Само при това условиете могат да служат като основа за създаване на нови оригинални неща. Например идеята на руския учен К. Е. Циолковски ( 1857-1935 ) за създаване на мощни космически ракети е в съответствие със закономерностите в действителността. Поради това днес тази идея се увенчава с блестящи успехи в опитите за овладяване на Космоса.
В историята на науката са познати редица идеи, планове и проекти, създавани от човека, които не са могли да будат осъществени, защото противоречат на едни или други закономерности на действителността. Такава е например идеята за вечно движещата се машина, с която в миналото са се занимавали много умов