Въображение. Психологически механизми за създаване на въображаеми образи. Видове

Въображение – процес на създаване на нови образи на предмети, явления, обстоятелства, ситуации в съзнанието на личността чрез свободното съчетаване на съществуващите вече у нея представи за обектите и явленията от действителността.Основното различие между въображението и образната памет е отношението им към действителността.Функцията на обр памет е да съхрани и по възможност да възпроизведе най точно резултатите от миналия сетивен опит, а функцияна на въображението е да ги преобразува.Въображение в собствения смисъл на думата има само тогава, когато възникването на новите образи престане да бъде непроизволно изменение на образите-представи.За В е характерно специфично отношение към миналия опит на личността и към непосредствено даденото във възприятията.Тясно е свързано с мисленето.Както и мисленето, то позволява да се предвижда бъдещето..Възниква при наличие на проблемна ситуация, при необходимост да се намерят нови решения, мотивира се от потребностите на личността..Изпреварващата репрезентация на действителността, осъществявана в процеса на въображението, се извършва в конкретно-образна форма във вид на ярки представи, докато изпреварващото отражение в процесите на мисленето се извършва чрез опериране с понятия.В работи на този етап на познанито, в който неопределеността на ситуацията е твърде голяма..В позволява да се прескачат някои етапи от мисловния процес.
Основни процеси: Преобразува наличните представи в нови такива, които осигуряват преди всичко създаването на модела на несъмнено новата, ное възникнала до тогава ситуация..Обобщението като мисловна операция е отделяне само на някои общи признаци при абстрахиране от другите.А преобразуването на материала във въображението се подчинява на следните закономерности:
За зависимостта на въображението от миналия опит
За общия емоционален знак
За емоционалната реалност на въображението
За развитието на въображението – започва по рано и достига дадено плато отколкото др интелектуални процеси.

Психологически механизми за създаване на въображаеми образи
Аглутинация – съед на две или повече части от определени образи и създаване на нов, цялостен.
Хиперболизация – подчертано уголемяване или умаляване на отделни части.
Схематизация-ограничаване на отделни белези с цел очертаване на контурите на новия образ.
Типизация – издигане на най същественото, типичното което е налице в образа на предмета или явлението
Комбинация – подбор и съединение на опр черти, обекти, явления
Реконструкция – разместване на отд части, съединяват се по нов способ.

Видове въображение
Доколкото процеса е съпроводен с проявата на определени волеви усилия:
Пасивно – на ниво възпроизв на образи и комбинирането им във въображаеми, при липса на контрол от стр на мисленето.То бива : преднамерено – частичен процес на възпроизв на образи и комбинирането им във вериги, непреднамерено – при отслабване контр дейност на съзнанието
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност.То бива: пресъздаващо – създаване на нови образи по чуждо описание.Зависи от изходната инф, сумата и качеството на знанията и представите, нагласата у личността.. Творческото е процес на създаване на нови, оригинални образи.
Въображението е в типологично и индивидуално-диференцирано отношение много важна и съществена проява на личността.
Субективно въображение, критично, реалистично въображение.У всеки човек въображението се проявява по своему и детерминира характера на познавателната му дейност.