Въображението - психичен познавателен процес

Въображение

Айнщайн е казал – „Въображението е по-важно от знанието”. Но дали е бил прав? За да се отговори на този въпрос и за да бъде идеята му добре обоснована, трябва първо да се изясни понятието „въображение” и какво точно включва то. Въображението е психичен познавателен процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а то е немислимо без предишни възприятия и без паметта. Въображението е един от най-богатите по възможности за пресъздаване на действителността процеси в човешката психика. В неговата основа стои механизмът на асоциациите. Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление и на основата на реконструкцията на предишни образи при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в образи в унисон с търсенето. Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получения от него резултат. Според Платон например то трябва „да внесе ред в хаоса”. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фантазията, акцентирайки върху процеса, считайки го за психологически механизъм на творческа дейност.
Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекта – обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида; обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно поради непротиворечие с обективните природни закони; и обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони. Последният вид обекти са т.нар. фантазни образи, които са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи.
Начините за изграждане на въображаемите обекти са волево, неволево, аглутинация, схематизация, акцентировка и типизация. При неволевото образите възникват спонтанно, без предварително поставена цел за създаването им, докато волевото изграждане се характеризира с целенасоченост и избирателност на създаване на образите. Аглутинацията или т.нар. слепване е един от най-старите похвати, използвани за изграждане на фантазни образи. Тук те се изграждат чрез абстрахиране на части, елементи, признаци или свойства на различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им в някаква нова комбинация. Цялата митология е изградена предимно върху този метод. Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозни образи, както и на такива в литературата и в съвременното изкуство. При схематизацията от друга страна образите се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въображението. Тя като метод се използва в различни области на науката като математика, физика, химия и география. Хиперболизацията е друг метод за изграждане на въображаеми обекти. При него изграждането на тези образи се осъществява по пътя на преувеличаването на едни или други свойства или възможности на реалните обекти в процеса на тяхното отражение. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата и в изкуството като цяло, особено във фолклора и фантастиката. Акцентировката като метод от своя страна се използва в различни области на човешката дейност. Тук фантазните образи се създават чрез наблягане върху един или друг елемент на реалния предмет и неговото максимално използване при формирането на фантазиите. При акцентирането всички други свойства на обекта се отстраняват или избледняват. Този метод се използва най-вече при направа на карикатурите. Типизацията е последният метод за изграждане на въображаеми образи. Той е един от най-разпространените в областта на изкуството. Тук типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса – схематизацията и индивидуализацията. Докато първият осигурява висока степен на обобщение и мащабност на въздействието, вторият придава яркост и непреходност на образа. Типизацията се използва в някои области на науката като психология и социология.
Психологическата класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. Според изменението и преобразуването на субективните фантазни образи има възпроизвеждащо и съзидатело въображение. При възпроизвеждащото субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет, докато за съзидателното се говори тогава, когато продуктът на въображението непосредствено се оказва необходима предпоставка, за да бъде реализирана една или друга идея или амбиция, също родена от въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на изобретателната дейност и конструктивното творчество.
Терминът „фантазия” се използва често като синоним на въображението. Той обаче се използва и в по-ограничено значение – като вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват, но и не биха могли да съществуват. Фантазиите често се срещат в блянове, сънища, в митологията и в религията, както и в приказната фантазия или в съвременната фантастика.
Основен критерий за друг вид класификация на въображението е активността на съзнанието и степента на неговото участие в процеса на въображението. Според този критерий въображението се дели на активно и пасивно. Пасивното е това въображение, при което съзнанието участва в най-слаба степен (например сънищата). То бива преднамерено и непреднамерено, като протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинацията им във фантазии при слаб или липсващ контрол на мисленето. Пасивното предманерено въображение е частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от реално приемливи и преживени събития, докато непредманереното клони към създаването на нереални образи. Активното въображение от своя страна се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, с която си взаимодейства. Това е концепция, развита от Карл Юнг през второто десетилетие на XX век. Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, художествена и теоретическа дейност. Активното въображение участва във всички видове човешка дейност, като неговата продуктивност и възможности за участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива два вида – пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение е характерно с познавателния си характер. То е налице в процеси на обучение, заучаване на действия, професионални умения и други. Голямо приложение намира този вид въображение при предмети като география и история, тъй като пресъздаващото въображение е неотменим процес на цялата психична дейност на хората. Творческото въображение от своя страна е фантазна дейност, която намира израз в творчеството, сливайки се с него. Това е процес на създаване на нови образи, чието реализиране води до обогатяване на действителността с ценни продукти. За силата на творческото въображение говори влиянието му върху органическите процеси. Фактът, че при наличието на особено силни образи човек повишава пулса си, говори за това влияние. Поезията, архитектурата и техническото творчество са области, в които човешкото въображение взема активно участие.
Друг критерий за класифициране на въображението са субектът и социалната ценност на получаваните резултати. Въз основа на тези показатели се обособяват няколко разновидности на въображението – копнеж, мечта и творческо въображение. Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек намира всичко, което му е необходимо и непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване деморализира човека и неговата социална активност заглъхва. Мечтата от своя страна е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но тук съдържанието въздейства върху субекта по противоположен начин. Мечтата контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-поносими. Тя стимулира съзнанието и дейността на субекта.
Доказано е, че биологията на човек влияе на въображението му. Хора с по-развито мислене чрез дясното полукълбо на мозъка например са хора на чувствата, символизма, въображението, философията и поемането на рискове, хора с по-креативно мислене, докато тези с по-развито мислене чрез лявото полукълбо на мозъка са хора на логиката и конкретиката. Други проучвания доказват, че по-поспаливата половина на човечеството има по-развито въображение и имат повече таланти в различни сфери в сравнение с ранобудните хора.
Жубер е казал – „Въображението е окото на душата”. То разкрива същността на човек, неговите мечти, цели, копнежи и мисли... Често, когато е недоволен и разочарован от заобикалящата го действителност, човек се захваща за онази малка частица, наречена въображение. Тя го пренася в един различен, по-съвършен свят, сътворен единствено от човешките представи за съвършенство. Така човекът, усетил сладостта на въображаемите образи и картини, където царуват детската наивност и приказните герои, е готов да направи следващата крачка, нужна, за да продължи пътя си в реалността. И тогава е на ред да се зададе въпросът „Какво е човек без своето въображение?”.