Въображението в учебно - възпитателния процес

Въображението в учебно - възпитателния процес

Въображението е психически процес на създаване на нови образи чрез преработка на представи от миналия опит на човека. Прието е въображението да се нарича още фантазия или фантазна дейност, а създаденият образ - въображаем или фантазен образ.
Кое налага изучаването на този въпрос в системата на педагогическата психология? Какво отражение върху ефективността на учебно-възпитателния процес може да даде изучаването на закономерностите на фантазната дейност на учениците?
В учебно-възпитателния процес не може всичко, което се изучава да бъде онагледено непосредствено. Не само, че не е възможно, но не е и необходимо, тъй като това би забавило умственото и цялостното развитие на учащите се. Ето защо се налага да се използват представите на учениците и от тях да се конструират нови образи, необходими за учебния процес. По този начин учениците стават субект на ново „онагледяване”, което носи белега на специфична за човека познавателна активност. Учебната дейност на учениците като специфична познавателна дейност в основата си е творческа дейност, творчески процес. Творческият процес, независимо от неговите разновидности, независимо за коя област се отнася, има единна основа: механизмът на въображението. Ето защо да се постави творчеството в центъра на образователната практика, означава да се създава неговата обща основа, да се формира основният механизъм на всички форми на творчество - фантазният процес.
Опитът потвърждава, че постиженията в творчеството на учениците са повече резултат на емпиричния подход на учителите и специалистите, които ръководят учениците. Но те могат да бъдат и много по-големи, ако научно /психологически/ се осветлява проблемът за творчеството като човешка способност и неговите психологически основи.

Закономерности на фантазната дейност в учебно-възпитателния процес
1. Фантазии образи в обучението се създават чрез аглутинация на собствените представи на учениците, придобити в учебния процес или от извънучилищните източници за информация. Тази зависимост на фантазните образи от богатството на представите, изисква да се осъществи уточняване на тези представи с оглед на равностойно участие на учениците в учебния процес; изисква насоки за конструиране в съответствие с възрастовите възможности за аглутинация на представните образи; изисква използването на подходящи начини за „оживяване” на наличните представни образи; изисква „проверка” на реализма на образите, които учениците вече са си създали, на онази фантазна дейност, която предшества организирания учебно-възпитателен процес.
2. Фантазии образи в обучението се конструират чрез ползване на чужди образи, фиксирани в картини, схеми, текстове, звукозаписи и т.н. Този начин на „онагледяване” е необходим за такива учебни дисциплини като астрономия, история, география и редица други, при които е невъзможен визуален контакт с реални предмети. От тази закономерност на фантазната дейност произтичат някои важни изисквания: по-богато насищане на учебния процес по такива дисциплини с изходни образци, които да създават възможност за фантазиране; по-дълбоко осмисляне на същността и механизмите на възпроизвеждащото въображение, което е в основата на този вид познавателна дейност.
3. Фантазии образи в обучението се създават чрез „оживяване” на схеми, чертежи, макети и др. Този фантазен процес е обратен на схематизацията. Той се изгражда върху основата на принципа за възхождането от абстрактното към конкретното. Прилага се най-често в обучението по естествознание, в конструктивно-техническата дейност, географията и т.н. От тази закономерност произтичат няколко изисквания: да се припомня в началото на всяка учебна задача същественото в схемата, чертежа, картата, дори тогава, когато то е очевидно, да се предотвратява опасността от свеждането на схемата, чертежа, картата до обикновена представа, основана върху елементарна асоциация; да се изисква от учениците сами да откриват същественото в схемата, чертежа, макета и т.н.
4. Специфични фантазии образи в обучението се създават чрез отделни елементи от собствени представи на учениците, от градивен материал, който съществува обективно в техния опит. Чрез мисловен анализ на представи, чрез отделни елементи на тези представи, учениците могат да създадат несъществуващи в действителността образи: извънземни същества, летящи чинии, роботи, всъдеходи и т.н. Какви препоръки произтичат от тази възможност: да се формира у учениците нагласа за възможността условно да се обединяват реално съществуващи части; да се осмисля възможността за подчиняване на фрагменти от представи на нова идея.
5. Фантазии образи в обучението се създават чрез съзнателно хиперболизиране на отделни черти и качества на образите. По този начин учениците създават или пресъздават сътворените в изкуството гротескни, карикатурни, деформирани образи и др. В обучението този тип фантазиране има ограничени функции, защото това специфично композиционно разположение на частите на цялостния фантазен образ изисква определена степен на зрелост на учениците.
6. Фантазии образи в обучението се създават, както преднамерено, така и непреднамерено. Особен интерес представлява непреднамерено /пасивно/ фантазиране в обучението, т.е. фантазирането, без поставена цел и без волево усилие. За хората на изкуството това е моментът на вдъхновението. Такъв момент на „вдъхновение” посещава и някои ученици. Проявява се като мечтателност, отклоняване от общите занимания, а в някои случаи като пълно изключване от учебно-възпитателния процес. Става дума за явление, неприятно за учителя, но необходимо за творческата дейност на учениците в училището и след неговото завършване. Съотношението на преднамереното и непреднамереното фантазиране изисква да се предоставят на учениците по-големи възможности за творческа дейност по собствен замисъл, за свободно творчество, което ще даде простор на поривите за непреднамерено фантазиране; да се стимулират учениците към завършване на творческия продукт в онези случаи, когато е необходимо не само творчески порив, но и волево усилие; да се следи за естественото преодоляване на границата между възможното и действителното, като един от признаците за развитие на преднамереното и непреднамерено въображение.
Фантазни образи в обучението се създават и преднамерено, т.е. с определена цел и мобилизация на силите и възможностите, при което ученикът проявява активно въображение. Тъкмо усилието е главното условие, за да се постигнат творчески резултати в дейността на човека.

Психологически условия за формиране на качествата на въображението.
Такива качества на въображението като богатство, подвижност, комбинативност, действеност имат решаващо значение за фантазната дейност, необходима за целите на обучението. Но те стават условие за ефективно обучение в такава степен, в каквато присъстват като цели на учебно-възпитателния процес във всички възрасти. При какви условия учебно-възпитателният процес може да развива качествата на въображението?
Богатството на въображението се изразява в богатството от представи и образи, разнообразие от схеми и вариантни решения; богатство на модели, които могат да се използват в разнообразни комбинации и т.н. Съдържанието на това качество на въображението подсказва и главните условия за неговото формиране: непрекъснато разширяване на градивния материал, необходим за фантазната дейност на учениците; системни упражнения за най-пълно използване на този градивен материал за разнообразно комбиниране, за конструиране на ярки образи, комбинации, модели, картини и т.н.
Подвижността на въображението намира израз в лекотата, с която ученикът се пренастройва от една посока на фантазна дейност към друга, в бързината, чрез която той се откъсва от един вече конструиран образ и започва друг, в степента на откъсване от традиционните образи. Главното условие за формиране на такова качество на въображението е стимулирането на тази динамичност на фантазния процес и внимателното й ориентиране в рамките на реализма, в границите на възможното и действителното.
Комбинативността на въображението се изразява в способността на ученика за творческо комбиниране с елементи от различни свои представи. Тази способност за конструиране на образи чрез мислено разчленяване, е една от най-важните способности на човека. Тя има особено значение за конструктивно-техническата дейност на учениците, за творчеството в трудовата им дейност. Най-важното условие за нейното развитие е формирането на образното мислене, защото то ориентира фантазията към реализъм, насочва конструирането към целесъобразност, съвместява комбинативността с динамичността на въображението. Важно условие за развитието на комбинативността е повишаването на относителния дял на творческата дейност в процеса на обучението и извън него - в дневния и седмичния режим на учениците.
Действеността на въображението намира израз в степента на осъществяване на създадения в съзнанието образ, в степента на готовност на ученика да действа до пълната реализация на фантазния продукт, включително и неговата защита. Най-висока степен на действеност изисква реализирането на мечтата като форма на въображението, тъй като нейната специфика се състои в отсрочената реализация на образа.
Психолого-педагогическите условия за формирането на качества на въображението, могат да се обобщят по следния начин:
Да се разширяват възможностите за натрупване на впечатления, обогатяване на опита на учениците, тъй като от това зависи богатството на тяхната фантазна дейност. Важен източник за натрупване на градивен материал на въображението в обучението са средствата за масова информация;
Да се осъществява компетентно управление на творческата дейност на учениците, чийто основен психологически механизъм е въображението. Чрез управлението на творческата дейност се създават условия за упражняване, а това значи - и за формиране на такива качества на въображението като динамичност, конструктивност, богатство, действеност;
Да се осигурява социално насочена по характер и динамична по сила на мотивацията творческата дейност. С такава мотивация само може да се приобщават децата и юношите в активна творческа дейност, създава се главното условие за развитие на техните творчески способности, в това число и качествата на въображението;
Да се обогатяват целите на урока - да обхващат те не само овладяване на знания, но и формиране на елементите и механизмите на творческите способности, което означава да се развиват качествата на въображението;
Да се насочват рефлексивните способности на учениците към осмислянето на творческите постижения. Това ще им позволи да видят релефно онова, което им предстои, за да настигнат своите другари, мобилизират възможностите си за самовъзпитание на творческите способности, в това число и на качествата на въображението;
На последно, но не по значение, място за