Въведение в епидемиологията. История на епидемиологията.

„TEMPORA MUTANTUR ET NOS
MUTANTUR IN ILLIS“
„ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ И НИЕ СЕ
ПРОМЕНЯМЕ С ТЯХ“
ЛАТИНСКА ПОСЛОВИЦА

ИСТОРИЧЕСКО И ЛОГИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНОТО ПОЗНАНИЕ
ИСТОРИЧЕСКА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
(ПАЛЕОЕПИДЕМИОЛОГИЯ )
изучава еволюцията на
инфекциозния процес
( инфекциозни болести )и
тяхното разпространение т. е.
проучва еволюцията на
епидемичния процес.
Еволюция между видовете
(във вертикала).
Еволюция във вида (човешко
общество –по хоризонтала ).
ИСТОРИЯ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА
Основни етапи в историко-
логическото развитие на
епидемиологичните знания:
І. Доисторическа ера
ІІ. Историческа ера

ПРОИЗХОД И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНФЕКЦИОЗНИТЕ БОЛЕСТИ ПРИ
ЧОВЕКА
ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
(COMMUNICABLE )
ИНФЕКЦИОЗНИ
БОЛЕСТИ
(INFECTIONS)
ПАРАЗИТАРНИ
БОЛЕСТИ
(PARASITIC)

ПРОИЗХОД НА ПАТОГЕННИТЕ ЗА ЧОВЕКАМИКРООРГАНИЗМИ
И ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ
1.От приматите –маларията
2.От дивите животни
3.От гризачите –петнист тиф; коремен тиф
4.От домашните животни
5.От свободно живеещи форми и собствена
микрофлора –холера, псевдотуберкулоза; коли-
бактериози, кокови инфекции (стрептококови,
стафилококови, менингококови)
6.Вируси–три хипотези за произхода и
еволюцията:
потомци на древни доклетъчни форми
дегенерация на едноклетъчни организми
еволюция на субклетъчни структури

Научно обоснована стратегия и тактика за
борба със заразните болести при човека е
невъзможно да се създаде без отчитане
природата на патогенните микроорганизми и
тяхната еволюция под влиянието на различни
(биотични и абиотични) фактори.
О. В. Бароян 1975г.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА
ЕТАПИ НА РАЗВИТИЕ ПРЕХОДИ ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ
І. ДОИСТОРИЧЕСКА ЕРА
Стихийно –материалистически
представи, фетишизъм, анимизъм.
ІІ. ИСТОРИЧЕСКА ЕРА
1. Описателно –епидемиологичен
(епидемиографски) период:
а) Ранен (емпирично -епидемиографски)
стадий
До Хипократ (Epideorumlibriseptem)
до V –VІ в. пр. н.е.)
Миазматично учение.
б) Среден (натурфилософско -
епидемиографски) стадий
До Дж. Фракасторо (De
contagionibus, contagiosismorbiset
eorumcuratione, 1546г.)
Контагионистично учение
в) късен (същински епидемиографски)
стадий
Завършва с У. Бъд (Typhoid Fever, Its
Nature, Mode of Spreading and
Prevention, 1860)
Миазматично –контагионистично
учение
2. Експериментално –епидемиологичен
(епидемиогенетичен) период
а) медико –биологичнонаправление
б) медико –социално направление
До Д. К. Забалотни (Основы
эпидемиологии, 1927г.)
Социални теории
Биосоциални теории

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА
Първобитно общество -първичен „анимизъм“-
одухотворяване на предмети и явления и тяхното
фетишизиране. Болестите като „божие наказание“-
отблъскващи средства, муски, заклинания
Древните източни народи -първи опити за провеждане
на продиктувани от емпиричния опит
противоепидемични и профилактични мероприятия –
изолация, изгонване от обществото, затваряне на
лепрозно болните. Първи сентенции за контагиозния
характер на инфекциозните заболявания

ИСТОРИЧЕСКИЯ ПЕРИОД НА УЧЕНИЕТО ЗА
ЕПИДЕМИИТЕ
ГРЪЦКА, РИМСКА И АРАБСКА МЕДИЦИНСКИ ШКОЛИ
започва от Хипократ ІІ Велики, син на Хераклит, внук на Хипократ
Той е живял през 460-377 г.до н.е., но още тогава изглежда е
съществувало самостоятелно направление на медицината, изучаващо
епидемичните болести.
Само едно от своите произведение Хипократ е озаглавил”Седем
книги за епидемиите”.
Тукидит–древногръцки философ, медик –за първи път обсновава
възможността причинита за заразната болест да бъде живо начало-
„contagiumvivum“.
Аретейот Кападокия –описва дифтерия, дизентерия, тетанус и други
заразни болести.

Арабска медицинска школа:
Разес (Абу ал Рази, 841-946) за първи път
диференцира и описва вариола и брусница
Авицена (Абу Али ибн Сина,981-1037) –
написва труд „Канон“ в който описва ред заразни
болести
Свещени религиозни книги -
Библията

ЕПОХА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
КОНТАГИОНИСТИЧНА ТЕОРИЯ

ДЖИРОЛАМО ФРАКАСТОРО
(1478-1553)
в своите съчинения “За контагиите,
контагиозните болести и тяхното лечение” е
обобщил знанията и мненията, изказвани в
продължение на много столетия.
Фракасторо е учил и преподавал в Падуанския
университет, с който са свързани имената на
великите учени на Възраждането: Галилей, Везалий,
Харвей. Негов училищен другар е бил Николай
Коперник

Четири века преди насФракасторо
подчертава важността на разностранния
подход към изучаването на множеството
сложни причини, пораждащи в човешкото
общество масовите епидемични процеси.
Той първи е направил опит да осмисли
взаимовръзката и взаимнопреплитането на
толкова различаващите се на пръв поглед
дисциплини като епидемиологията и
клиниката на инфекциозните болестии
което е може би най-главното да види техния
социален фон.

ДАНИЛО САМОЙЛОВИЧ (1744 –1805)
КЛАСИЧЕСКИ ОПИСАНИЯ НА ЕПИДЕМИИ И ПРИМЕРИ ЗА
КОНКРЕТЕН ЕПИДЕМИОЛОИЧЕН АНАЛИЗ
ТОМАС СИДЕНХАМ(1627-1680)-
ОПИСВА КЛИНИКАТА И
ЕПИДЕМИОЛОГИЯТА НА
НЕИЗВЕСТНИ ДО ТОГАВА ЗАРАЗНИ
БОЛЕСТИ-СКАРЛАТИНА.
УИЛИЯМБЪД(WILLIAM BUDD)–
ОПИСАНИЕ НА ЕПИДЕМИЯТА ОТ
КОРЕМЕН ТИФ ВЪВ АНГЛИЯ ПРЕЗ 1858Г.

ДЖОНСНОУ (JOHN SNAW1813 –1858) –
„БАЩАТА НА ПОЛЕВАТА ЕПИДЕМИОЛОГИЯ”
Джон Сноу вече бил
известен анестезиолог
и бил един от първите
използвали хлороформ.
Той работил в Лондон
по време на третата
холерна епидемия.
Неговата работа върху
холерата му донесла
името „баща на
епидемиологията”.
Джон Сноу

•Джон Сноу забелязал, че работниците в близка пивоварна не се разболели,
защото имали собствен водоизточник и свободен достъп до бира.
•Отбелязал също, че хора които са се преместили, но все още пиели от тази
вода защото я харесвали на вкус също са се разболели.

ФАКТОРЪТ ЗАРАЗЕНА ВОДА
ПРЕНАСЯ ХОЛЕРАТА!

ПРЕМАХВАНЕ НА ДРЪЖКАТА НА ПОМПАТА.
Джон Сноу
препоръчал
помпата да не
се използва и
за целта да се
махне
дръжката.

ЕПИДЕМИИ ОТ ХОЛЕРА В АНГЛИЯ
1831-1832-22000 починали
1848-1849-52000 починали
1853-1854-изследването на Джон
Сноу

МИКРОБИОЛОГИЧНА ЕРА
Английския учен Р. Бойл (XVІІ в. )изразява пророческата
мисъл, че „природата на заразните болести ще разгадае
този който открие причината за ферментацията“
Времето на Антони ван Льовенхук (1632-1723), Е. Дженер,
Луи Пастьор (1822-1895), Р.Кох, И. Мечников, П. Ерлих, И.
Земелнайс, Д. Листер и др.
Положили основите на микробиологията и имунологията,
специфичната имунопрофилактика, дезинфекцията и
антисептиката.
Ч. Седийов (1878г.) –предлага наименованието микроби за
всички невидими живи същества

Бактериални инфекции
•1874г.—лепрозния бактерий (Г. Хансен)
•1876г. –спорите на антракса
•1879г.—гонокока (А.Найсер)
•1880г.—причинителя на коремния тиф (К.
Еберт)
•1880г.—маларийния плазмодий (А. Лаверан)
•1880—1884гг.—стафилококите (JI.Пастер, А.
Огстон,А.Розенбах)
•1882г.—туберкулозния бактерий (Р.Кох)
•1883г.—холерния вибрион(Р.Кох)
•1884г.—дифтерийната пръчица (Ф.Леффлер)
•1885г. –спорите на тетануса
•1886г.—пневмокока (А.Френкел)
•От 1874 до 1900г. са открити причинителите
на повече от 35 заболявания на човека
человека и животните
•1888 г.-причинителите на салмонелозите
•1899г. –причинителя на чумата
•1890 –причинителя на паратифа
•1891г. –шигели (дизентерия)
•1904г. –стрептокок (скарлатина)
•1912г. –туларийния бактерий
12 февруари 1892г. –Вирусология (Д. И.
Ивановский)
Вирусни инфекции
1897г.—вирус на шапа
1901г.—вирус на жълтата треска
1903г.—вирус на беса;
1908г.—вирус на вариолата
1909г.—вирус на полиомиелита
1970г.—вирус на хепатит В
1973г.—вирус на хепатит А
1977г.—вирус на делта-хепатита
1983г.—вирус на
имунодифицита при човека
1989г. –вирус на хепатит С
ЕТИОЛОГИЯ НА ЗАРАЗНИТЕ БОЛЕСТИ:

ТЕРМИНОЛОГИЯ
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ -УЧЕНИЕ ЗА
ЕПИДЕМИИТЕ
EPIDEMOS-върху народа
LOGOS–учение

Даниил КириловичЗаболотни (1866-1929 г.) –
изтъкнат руски микробиолог, епидемиолог и организатор
на здравеопазването.
•През1927 г. издава първия оригинален учебник на
руски език "Основы эпидемиологии" (М. -Л.,
1927 г.)
•През 1920г. основава в Одеса Първата в
света Катедра по епидемиология.
•Отделя самостоятелно преподаване по
епидемиология !

ЛЕВ ВАСИЛЬЕВИЧ ГРОМАШЕВСКИЙ
(1887-1980)–
счита се за теоретика на
съвременната
епидемиология и неин
създател като наука.
Определя основните закони и
категории на
епидемилогията, отразени в
учението за
епидемичния процес !